Ходене по буквите , брой 32 (2912), 29 септември 2017" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Габриел Гарсия Маркес. Спомен за моите тъжни проститутки. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Издателство Лъчезар Минчев, 2017. Цена 15 лв.
В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче - това е първото изречение на последния роман на Маркес; изречение, което веднага стана прочуто (и се състезава с други прочути първи изречения, между които, разбира се, е и началото на “Сто години самота”). Колумбийският маeстро публикува фикционалния спомен за своите тъжни курви през 2004 г. след 19-годишно художествено затишие, през което писа само автобиографични произведения - този роман, по-скоро повест, е и последната му публикация. В последното си изречение “Спомен за моите тъжни проститутки” може би пък препраща към “Сто години самота”: тогава над 90-годишният влюбен си мисли: Най-после това беше истинският живот, със спасеното ми сърце, осъдено да умре от щастлива любов в блажената агония на някой ден след моите сто години. Прочее, и още велики фрази има в творбата на Маркес: (...) Не умирай, преди да изпиташ чудото да чукаш с любов или (...) Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. Веднага трябва да призная, че книгата е прекрасна (и те предизвиква внезапно да четеш на глас пасажи на човека до себе си), но - само и единствено ако съдим с неговите собствени аршини - не е сред най-големите произведения на гения. В “Спомен за моите тъжни проститутки” Маркес е съпътстван не само от друг един нобелист - Ясунари Кавабата (“Къщата на спящите красавици”), но и изобщо от сюжетите за спящата красавица, странстващи на Изток и на Запад в литературата. С повечко въображение бихме могли да видим и реверанс към Набоков и “Лолита” - и всички истории, в които старец се влюбва в 14-годишна, на колкото е героинята в романа на Маркес. И дори дискретен пореден спор с Варгас Льоса. Изобщо в книгата са заплетени много фини междутекстови нишки - сякаш тя е великото прощаване на Габо с художествената словесност. “Спомен за моите тъжни проститутки” обаче е и много волнодумна книга, тя говори с барокова щедрост не само за старостта, но и за секса - това, да речем, е причината през 2007 г. в Иран преводът й на фарси в тираж 5000 да бъде разграбен за три седмици, но повече да не бъде допечатан - а разрешението романът да бъде публикуван цензурата да обяви за грешка. Но какъв, в крайна сметка, е сюжетът: един 90-годишен мъж, неособено успешен журналист, "раздувач" на телеграми, почитател на гръцките и римските класици и на класическата музика, потомък на прочут и обеднял род, цял живот е предпочитал да плаща на проститутки, за да прави любов - но, видиш ли, за пръв път се влюбва и започва в захлас да наблюдава вечер след вечер, насред много колизии, едно спящо момиче, което е готово да се раздели с девствеността си, за да помогне на своето семейство… Трагикомедия ли е това? Под моя калпав преразказ са потънали прелестните размишления на Маркес за старостта, която почва много, много рано… И няма особено значение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”