Български  |  English

Руски авангард в Солун

 

„Паметта за революцията. Съвременни гръцки художници 100 години след Октомврийската революция“, Държавен музей за съвременно изкуство, Солун
 
Множество изложби за 100 годишнината от революцията през 1917 в Русия се вписват в световния изложбен календар тази година. Изложбата в Музея за съвременно изкуство в Солун „Паметта за революцията. Съвременни гръцки художници 100 години след Октомврийската революция“ с куратор Янис Болис е една от тях. Особеното в случая е, че солунският музей притежава уникална колекция на руски авангард от наследството на Георгиос Костакис. Основната изложбена дейност на институцията е свързана с тази ценна сбирка.
Заедно с исторически произведения на руския авангард от Казимир Малевич, Любов Попова, Владимир Татлин и т. н., произхождащи от колекцията на Костакис, изложбата представя съвременни творби на гръцки художници, сред които Лидия Дамбасина, Александрос Магнатиотис, Николас Бляткас, Костас Христопулос и много други. Сред експонатите са и обекти с архивна стойност от колекцията на Василис Константину. Многотиражните настолни бюстове на Ленин и други действащи лица на революцията в Русия, голямоформатният плакат също с Ленин, отпечатан в 150 000 екземпляра през 1974 г., и още типографски отпечатъци и други предмети дават идея за образите на революцията на терена на масовата пропаганда.
Георгиос Костакис създава своята колекция от края на 1940-те до средата на 1970-те години в Москва. Като шофьор първоначално в гръцкото, а след това и в шведското и канадското посолства, той има възможности и поводи да общува с чуждестранни гости в съветската столица, да развежда някои от тях в художнически ателиета, както и да закупува произведения със западна валута. През тези десетилетия Костакис, наред с авангардната, събира и колекция от руски икони от 15-17 век.
От 1960-те години насетне, Георгиос Костакис започва да показва колекцията си в своя апартамент. Зрителите са най-често чуждестранни гости, сред които теоретици на изкуството, като известният изследовател на руския авангард Джон Боулт. В началото на 1970-те някои от работите му пътуват в Европа, за да участват в изложби на големи музеи. През 1977 г. Костакис напуска Москва[i] и се установява със семейството си в Атина, където живее до смъртта си през 1990 г. Каква е съдбата на колекциите? След продължителни преговори, той дарява на Третяковската галерия голяма част от сбирката си на руски авангард. Дарява и значителен брой руски икони.
След смъртта на Георгиос Костакис, през 1995 г. кураторката Анна Кафеци организира в Атина голяма изложба на колекцията с участието на работи от Третяковската галерия. Три години по-късно гръцката държава придобива колекцията от наследниците на Костакис (1275 работи – живопис, рисунки и различни обекти) и я предава в новооткрития тогава Държавен музей за съвременно изкуство в Солун[ii].
Днес, след двадесетина години занимания в Гърция с колекцията от руски авангард на Костакис, откликът на съвременните гръцки художници изявява разбиране за метаморфозите на формата, на артистичните практики и на отношенията между изкуство и власт. Напрежението при преобразяването на авангарда от опозиционна алтернатива в укрепваща новия ред пропаганда е определяща тема в изложбата.
Диптихът без заглавие от Лидия Дамбасина, 2017, представя опозиция от бял и черен квадрат, акрил върху шперплат, с по една дървена патерица върху всеки от тях. Белият и черният квадрат са ясни препратки към знаменитите абстрактни работи на Малевич. (В изложбата виждаме негов малък „Червен квадрат“.) Върху тях са поставени също толкова ясни предметни образи – символи: двойка патерици. Абстрактната идея за бялото и черното – абсолютното отразяване и абсолютното поглъщане на светлина в идеалните форми на квадрата, внушава невъзможността за образ на абсолютното. Патериците, като своеобразни предметни знаци, обозначават осакатени, несъвършени човешки тела. Сферата на идеите е драматично противопоставена на конкретния сетивен опит. В различна област на изразяване, сродна на комикса и карикатурата, Александрос Маганиотис се позовава с усмивка на образи от Татлин – на обиколилата света кула на ІІІ интернационал и на Летатлина, изразяващ вечната човешка мечта за летене. Графичната му рисунка се свързва добре с архивните снимки от конструирането на модела на кулата в Петроград през 1920 г. Николас Бляткас се изразява чрез метафориката на материала. Той сякаш рисува с ръжда върху метална повърхност: силуетни образи – знаци на царска Русия, се заличават в корозия.
В изложбата участват 31 съвременни гръцки художници от Солун, Атина и други градове. Историческият повод съсредоточава отново вниманието на различни поколения върху прославената колекция, върху противоречиви артистични практики и драматични творчески съдби.


[i] Колекционерът споменава два грабежа в апартамента си и пожар в дома на брат си (с неразкрити извършители) като повод да напусне Москва – градът, в който е роден.
[ii] Виж: Miltiades Papanikolaou. The Odyssey of a collection. In: Avant-garde. Masterpieces of the Costakis Collection. State Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, 2001, pp. 15-19.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”