Български  |  English

Ограниченията на Меркел

 
Откъси от обширен предизборен анализ на следизборната ситуация в Ханделсблат 
[…]
Дори ако става дума за бъдещето на Европейския съюз, немците мислят консервативно: само около 16% искат допълнителни пълномощия за Брюксел, 37%, обратно, искат повече права да бъдат върнати на европейските национални държави. „Немците са убедени европейци – казва един социолог. Но имат ясна представа къде по-голямата интеграция е желателна и къде националните държави трябва да запазват независимостта си”. Повече Европа немците искат в областта на отбраната, външната политика и в общоевропейско признаване на дипломите в образованието. Колкото до европейската утопия за обща социална политика или за общ министър на финансите обаче, предпочитат да почакат. „Немците искат да запазят управлението на своите доходи и разходи.”
Един човек със сигурност ще се опита да придвижи Германия в тази посока. Френският президент Еманюел Макрон иска да назначи общ финансов министър за еврозоната, който да управлява бюджета на валутния съюз. В случай на криза, Европейски валутен фонд да оказва помощ на нуждаещите се държави. Накратко, Макрон иска единен бюджет на държавите в ЕС. Тоест, именно това, от което, по думите на социолозите, се страхуват немците.
Меркел се оказа в задънена улица. С този президент, привърженик на реформите, тя най-накрая получи в Париж съюзник, който може да бъде приет сериозно. 39% от немците биха искали да се установят по-близки отношения с Франция под управлението на Макрон. Ако заедно с френския президент не се случи оживяването на европейския проект, то кога ще се получи?
Още повече, че Меркел и нейният министър на финансите Волфганг Шойбле могат да си представят един общ европейски министър на финансите и общ Европейски валутен фонд. Но зад близко звучащите понятия се крият коренно различни представи: в Париж виждат преди всичко нови гърнета с пари, а в Берлин – допълнително контролиращи инстанции.
Засилването на ЕС е тема, на която човек може да се опари. Много важно е как ще се реализират следващите интеграционни стъпки. Ако новото правителство обясни, че ЕС ще се занимава с такива въпроси, с които националните държави не могат да се справят, например, политиката на сигурност, финанси и поддържане на структурите, то мощната германо-френска ос може да придвижи силно Европа напред. Тогава ще може дори да се допусне мисълта за министър на финансите.
Но засега тактиката на Меркел е да отложи всички критични политически европейски въпроси за след изборите. Това се разбира по реакцията на ХДС на речта за състоянието на ЕС на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. По сценария на Юнкер, например, всички държави, даже и такива проблемни случаи като Румъния и България, трябва да се присъединят към Шенгенската зона и валутния съюз. След такава реч обикновено трябваше да последва мощна критика от критично настроените по отношение на ЕС крила на ХДС и ХСС. Но атака нямаше. Волфганг Щойбле прошепна, че председателят на комисията е „бил малко недоразбран” – и Юнкер в крайна сметка уточни, че за членство в еврозоната трябва да бъдат изпълнени икономическите условия.
Но преди изборите нямаше никакви дискусии какво евентуално ще се стовари върху немците в европейската политика, за да направят валутния съюз по-устойчив пред бъдещи кризи и да си сътрудничат с Франция.
Заедно с тесните връзки с Париж, немците имат и още една външнополитическа задача за Меркел: 31% от тях биха искали да се изгладят отношенията с Русия и само 22.5% се дистанцират от това. За отбелязване са някои разлики – докато Франция и Макрон предизвикват симпатия сред всички групи от населението, по-тесни отношения между Москва и Берлин искат главно източните немци. И обратно – цели 35% от немците смятат, че Германия трябва да се дистанцира по-силно от САЩ под управлението на Доналд Тръмп. Едва всеки десети иска по-голямо сближаване. За една убедена привърженичка на Трансатлантическия съюз, това означава ходене по острието на бръснача.
Под натиска на САЩ, Меркел по време на бъдещия си мандат ще бъде принудена чувствително да увеличи бюджета за отбрана, за да може поне да се приближи до 2% от БВП, които иска НАТО. Немците обаче гледат критично на разходите за въоръжаване. По-голямата част от тях искат бюджета за отбрана да се намали или да остане на сегашното ниво: примерно 1.2% от БВП. И тук Меркел няма да може да отговори на очакването на мнозинството.
[…]
В крайна сметка, може да се окаже, че Меркел няма да избира сама централните теми на четвъртия си мандат, а че те ще й бъдат наложени от опозицията.
Социолозите са сигурни, че Алтернатива за Германия (АзГ) ще бъде представена в новия Бундестаг. Тъй като никой не иска да прави коалиция с тях, новите депутати ще могат да се разположат удобно в ролята на фундаментална опозиция. „С АзГ в Бундестага ще бъдем в състояние на перманентна истерия – опасяват се коментаторите. Затова хората в новото правителство трябва да се почувстват уверени в собствената си страна. В Източна Германия много хора се чувстват неприети от политиката”.
Когато немците в социологически проучвания биват поставени пред избора да се откажат ли от личната свобода заради повишаването на защитеността от престъпления или обратното, резултатите показват ясни предпочитания: половината избират по-голямата безопасност, само около една трета – повечето свобода. Особено висока е нуждата от сигурност между жените (59%) и източните немци (63%).
Тоест, създадени са всички предпоставки вътрешната сигурност да стане господстващата тема в сегашния парламентарен срок. Става дума за престъпни банди, които безчинстват в много райони на Германия, а и за борбата с терора и сексуалните посегателства.
Става дума и за образованието - тук много неща са от компетенцията на отделните провинции, на съюза на полицията; спецслужбите и федералните служби за миграцията и бежанците имат силна власт в ръцете си. При това, става дума не за апатичната политика на закона и реда, а за разумното управляване на сигурността. Престъплението на берлинския коледен пазар показа, че персоналът и пълномощията не са достатъчни, ако властите, приемащи решения, не си говорят една с друга и отхвърлят отговорността от себе си.
Проблемът със сигурността включва косвено и интеграцията на примерно милион бежанци, които пристигнаха в Германия през изминалите две години. Най-накрая голямата част от бежанците е настанена. Но за да бъдат интегрирани в пазара на труда, а с това и в обществото, необходимо е поредно усилие. Времето притиска – който се мотае без работа две години на мекия креват в приюта, трудно ще свикне с немския работнически свят. В следващите месеци ще бъдат приети решения за години напред: голямото число новопристигнали ще увеличи ли богатството на нашето общество или ще му бъде в тежест.
Към голямата тема за сигурността се отнася и прагматичното сътрудничество с другите държави в Европейския съюз и с южните, съседни на ЕС страни, за да може още в периферията на Европа да бъдат задържани колкото се може повече бежанци, да се осигури сигурността им, като се избегнат хилядите смъртни случаи в Средиземно море.
И накрая – трябва да се приеме един разумен закон за имиграцията, който да легализира идването на висококвалифицирана работна сила от чужбина, за да смъкне натиска върху процедурата за предоставяне на убежище. Меркел трябва да преодолее и тази, досега забранена от консерваторите тема. ХДС и досега не иска истински закон за имиграцията – с фиксирани квоти и оценка според бала.
В „коалиция Ямайка” (ХДС/ХСС, СвДП и „Зелените”) около основната тема за сигурността ще бъде особено напрегнато. Ще трябва да се доказва, че борбата срещу терора и другата престъпност, както и за бързата интеграция и организираната имиграция, е не само правилна политика, а може да бъде и прогресивната политика, тъй като помага за повишаване на доверието на гражданите и тяхната готовност за сътрудничество.
Ако на Меркел се удаде да поведе Германия по този път, то със сигурност тя ще заеме мястото си в книгите по история.
 
Ханделсблат, 22 септември 2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”