Български  |  English

Изкуството като автосугестия

Национални есенни изложби в Пловдив

 

С тазгодишния проект „Плацебо“ се отбелязва 50-годишнината от началото на есенните изложби в Пловдив. За пета поредна година проф. Галина Лардева е куратор на изложбите в Стария град. Тя трансформира този артистичен форум в платформа за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. След „Форсиране на избора“ (2013), „Отстранени системи“ (2014), „Ан пасан“ (2015), „Огледало“ (2016), проектът „Плацебо“ (2017) се превърна в сцена, на която се съвместяват и си кореспондират различни медии – живопис, скулптура, графика, фотография, рисунка.
Арт директорът предлага темата за плацебо, предоставяйки на участниците поле за свободна интерпретация. Терминът „плацебо“ е добре познат. Чрез симулация на медикаментозна намеса, която пациентът приема за ефективна интервенция, много често се постига положителен оздравителен резултат или известно подобряване на здравословното състояние. Галина Лардева споделя, че тръгвайки от „плацебо като медицински термин, се е стремила да провокира художниците да работят по посока разиграване на роли между зрител и автор. Въздействието на изкуството би могло да се мисли чрез типологично сходен модел: художественото произведение може да се представи като една видимост, измерима промяна във визуалната среда вследствие на интеракция, зад която стоят скрити преплетени внушения, очаквания, нагласи“.
Използван като метафора, плацебо ефектът в изкуството осъществява манипулация върху физическите, емоционалните, психически и душевни състояния на индивида. Това е опит да се погледне отвъд естетическите категории, фокусирайки се върху перцептивните процеси, авторовата концепция и изразните средства.
И тази година изложбите в Балабановата къща, къща Хиндлиян и къща „Мексиканско изкуство“ в Старинен Пловдив през месец септември се превърнаха в диалог между различни изкуства и жанрове, в провокация към автори и публика. Кураторът е поканил за участие девет автори, обединени от една обща идея, но всеки от тях с различен творчески почерк и обхват на изразни средства.
Мариета Ценова е известна с многообразието в творческата си активност (графичен дизайнер, фотограф, стилист, костюмограф) и с богата артистична биография. Тя е един от основателите на списание „Егоист“, за което работи като креативен директор, моден редактор, стилист; куратор на Международното биенале на графиката – Варна, креативен директор на няколко списания, дизайнер на рекламни кампании, автор на корици на книги и музикални албуми и т.н. Мариета Ценова представя фотографии в интериорното пространство на Балабановата къща, част от които са публикувани на страниците на онлайн списанието Perfect day, което създава през 2006 в Лондон. В тях приема темата за плацебо като внушение, което, по думите на авторката, „за да има ефект, изисква доверие, любопитство и респект към източника на внушението. Плацебо е възможен път в познанието, в натрупването на опит, когато източникът на информация е признат авторитет“. Самите фотографии представляват рекламни визии на продукти, обекти, поставени в пространствата, социални платформи, хора в определени психологични и емоционални ситуации. Фотографии, които обаче не са буквални, а отправят провокация към въображението на зрителя.
Автор, който работи с различни медии, е Иво Бистрички интригуващ и провокативен с непрекъснатото експериментиране с материала, нестандартен, работещ в крайните зони на конвенционалната картина, когото сме виждали в ролята и на художник, и на куратор. В рамките на проекта той избира живописта като медия за изразяване на идеята. В своите пейзажи той поставя платформа между небето и морето. Този обект сам по себе си, изобразен в граничните територии на структурите в пространството, изглежда нереален, неизползваем, но въздейства с присъствието си като алюзия на онзи пристан, където душата може да намери покой и хармония. „Тези платформи не означават нищо, не се използват за нищо. Но пък създават усещане за присъствие и в този смисъл си мислех дали пейзажът под някаква форма не е това спасение, което ние търсим“, споделя художникът за картините си.
Зоран Мише ни представя една серия графики, изпълнени в класически графични техники с нови импровизации. Той задава въпроси и търси отговори: реално ли е това, което ни заобикаля, истинско ли е сегашното спокойствие, или е част от самото плацебо; позволява ни да надникнем в неговото съзнание – блокирано/разделено/сляпо/жадно/освободено, препращайки към нас самите. Обектите в неговите графики са и композиционни елементи – мрежа, кръст, кръг, череп. Те са персонални символи на дълбоки вътрешни преживявания, емоции и събития... Младият автор е роден в Охрид, но живее в София, където завършва специалност „Графика“ в Художествената академия. Известен е на публиката от „Print nest studio“, което основава заедно с четирима свои колеги.
Дебютант в тазгодишното издание на Националните есенни изложби е Ваня Годжелова, чиито живописни платна са експонирани в екстериора на Балабанова къща. За Годжелова природата, превърнала се в средство за достигане до почти медитативно състояние, в което се цели освобождаване на емоцията и духа, е изпълнена с енергия, която може да въздейства по същия начин, както плацебо ефектът. Серията й от пейзажи е сблъсък на контрастите, експресивни, с ярък колорит. В тях се забелязва една конкретика и връзка с реалността и едновременно с това територии, лишени от времеви параметри – високи хоризонти, пробиви в композицията от напречни, пресичащи се прави или вълнообразни линии, хоризонти без край... Вдъхновена от досега с изкуството на фовистите, в творбите й интензивният тон, чистият цвят, сякаш направо изстискан от тубата с боя, става основно изразно средство в разработването на идеята и темата.
Двата графични цикъла „Проникване – моите къщи“ и „Крадец на гласове“ (Къща Хиндлиян), които Васил Колев – VASSILLO представя в рамките на проекта, се отличават с професионализъм и артистизъм по отношение на традиционните графични техники офорт, акватинта, суха игла, и интерпретацията на темата. Авторът се интересува от сблъсъка на реално и иреално и създаването на нов свят, който „прониква“ отвъд привидното. Графиките отразяват емоциите и преживяванията на автора, живеещ в София и Венеция, следите от наслоено невидимо човешко присъствие, отпечатани върху хартията. Сплитайки нишки между съзнателното и несъзнателното на всеки от нас, тези архитектурни портрети се превръщат в своеобразна провокация към зрителя. Пестеливостта на визуалния разказ, изящната рисунка, прецизният детайл, изчистените линии, щрихите, които разделят пространството на вътрешно и външно, множеството прозорци, поставени на необичайни места, представят опозициите вход – изход, изолираност – отвореност, свобода – забрана, материално духовно, водят към опознаване и проникване в самия себе си.
Пространствените измерения, но погледнати в друг аспект – от гледна точка на формообразуването, конструирането на обекта и връзката с архитектурната среда, разглежда скулпторът Васил Маргаритов. Той е известен на пловдивската публика с паметника на Начо Културата, ситуиран на площад „Лапидариум“ в Старинен Пловдив, в който „идеята на кръговата композиция е да символизира приятелския кръг на пловдивската бохема“, по думите на автора. Контрастът между масивния материал и изяществото на формата едновременно с усещането за монументалност са резултат от дълъг художествен процес на изследване на териториите на формата. Работейки в посока на „класическата модерна скулптура“, Маргаритов превръща двора на къща Хиндлиян в едно ново пространство, в място, в което контекстът придобива друг смисъл в търсенето на Аза по пътя. Изчистените абстрактни форми, резките граници между отделните елементи, гладката на места повърхност на материала (стомана и месинг) отвеждат към търсенето и разкриването на неговото лично плацебо.
Една от основните задачи на артистичния директор на Есенните изложби проф. Галина Лардева е представянето на млади автори. Стефан Иванов е от тези творци, които активно присъстват на българската художествена сцена. Той надхвърля рамките на класическото виждане за формата, експериментира с материала, интересувайки се от граничните територии на изкуствата. В интерпретацията си на плацебото авторът представя скулптури, създадени през последната година. В творбите-обекти в интериора на къща Хиндлиян – риби, плуващи в обърнат чадър, октопод, чиито пипала захващат шкаф с разлята розова течност от чаша, стол със свещ, пазарска количка, обекти от серията Random Objects, фрагмент от която е използван за рекламната кампания на тазгодишния проект на дизайнера Софрони Върбев, се откриват елементи от хиперреализъм, поп арт, сюрреализъм, редимейд. Стефан Иванов разиграва действия и ситуации с неочакван развой, предизвиквайки и собственото си въображение, и въображението на зрителя.
Рада Дичева е сред утвърдените имена в съвременното българско изкуство. Тя от години изследва, анализира, интерпретира и разработва проблеми, свързани с дизайна, и по специално с керамиката, областта, в която се срещат най-тясно естетиката и функционалността. Чрез изложбата, специално създадена за Националните есенни изложби в Пловдив, художничката представя смисловата и визуална игра между предмет и символ, пластичен образ и зрител. „За мен интересен е ефектът на възприемане, символиката и очакванията, които мозъкът ни довършва с тях. Вълнува ме моментът на граничност и напрежението от очакването“, споделя авторката. Това отчетливо се забелязва в крехкостта и гладката повърхност на балона, изработен от шамот с глазурно покритие, който се явява и като обект, и като символ, натоварен с многобройни значения и внушения в зависимост от вътрешната нагласа и настройка на наблюдаващия (твърдо-чупливо, горе-долу, игра-полет, мимолетно-вечно).
Инсталациите й в двора на къща „Мексиканско изкуство“ кореспондират по интересен начин с експонираната в залата живопис на Радоил Серафимов, носител на престижната награда за живопис за обещаващо развитие и посветеност на изкуството на името на Едмонд Демерджиян. В своята интерпретация на плацебо ефекта авторът ни насочва към връзката между обекта, неговото изобразяване и широкия спектър от тълкувания и асоциации. В „Левитация“, „За спомен“, „Монументи“, „Диско“ художникът „изобразява живота в неговата урбанизираност“. Тук човекът присъства по индиректен път като създател чрез обектите, колони, кошери и т.н. и като зрител в пейзажите и планетите. С особено засиленото чувство за цвят, пестеливост по отношението на детайла, редуцираните изразни средства, авторът използва формата и силуета като внушение за самите тях, отдалечавайки се от конкретиката на използваните значения, като придава нов смисъл на триадата обект-субект-образ и границата между тях. Според него, в пространството на платното значение придобиват не само боята и рисунъкът, но и самата бяла повърхност като възможност за въздух и недоизказаност.
Карл Юнг казва, че всеки творец е синтез от парадоксални свойства. Ако си представим, че съзнанието е едно плацебо (от лат. – трябва да угаждам), то осмислянето и осъществяването на творческия процес се явява като плацебо eфект за художника, действа като самостоятелна форма на терапия в търсене на Аза. Трансформациите в неговото физическо, психическо и духовно състояние, дистанцирането от обективната реалност и навлизането в нови фикции му дават възможност за интроспекция, за автосугестия, чието въздействие надхвърля оздравителния процес при лечението в буквалния смисъл на термина. Но точно както в медицината, плацебото постига и неосъзнато въздействие и върху зрителя, активирайки неговите психически и сетивни усещания.Творбата като невербална форма на комуникация му помага да осъзнае себе си, да търси и намира личното си плацебо в сложното ни, травмиращо, забързано съвремие.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”