Български  |  English

Да бъде или да не бъде

13-ти Световен фестивал на анимационния филм

 
От 13 до 17 септември 2017 във Варна за 7-ми път се проведе възроденият Световен фестивал на анимационния филм. През годините се каза много за изключителната му важност не само като продължение на традициите на българската анимационна школа, но и за метаболизма на културата ни днес, за националното ни самочувствие. Той възкръсна от нищото през 2011. Освен витрина на съвременната анимация, фестивалът стана и платформа за развитие и обмен на идеи сред младите – там ежегодно си дават среща най-престижните висши училища в света.
Членовете на журито са големи и достойни имена от цвета на световната анимация. Александър Петров е върховен майстор в техниката живопис под камера, носител на „Оскар” за „Старецът и морето”. Золтан Силаги Варга е автор на философски вглъбена и ангажирана анимация, също носител на множество награди. Доцент д-р Невелина Попова е преподавател в НБУ. Мохамад Реза Карими Сареми е директор на Техеранския международен анимационен фестивал и председател на журито. На финалната пресконференция той посочи, че по всички стандарти Варна е съизмерим с най-добрите фестивали в света. А Александър Петров, който по принцип отказва журита, каза, че във Варна го е довел „старият сантимент към България и приятелството с Анри.” Петров и Силаги Варга, участници в първите издания на фестивала през 70-те и 80-те, представиха панорами със своите спиращи дъха филми. Радостното е, че видяхме и 13 български заглавия, което говори, че анимацията ни е в добра кондиция. За съжаление, невъзможно е да се споменат всички.
 
13-то издание на Световния фестивал на анимационния филм започна със закачката дали в това няма нещо фатално. После на Кръглата маса „Българската анимация – светлини и сенки” шегата придоби неочаквано мрачна насоченост. Винаги досега след Варна колоритното племе на анимацията се зареждаше с радост и хъс за работа, а младите - и с остра амбиция, независимо от депресивни сюжети. Този път беше различно – всички си тръгнаха омърлушени, с реално безпокойство за бъдещето на фестивала. Тежката сянка на безхаберието на институциите премина по редиците на иначе веселите аниматори. На Кръглата маса моторът-сърце на фестивала Анри Кулев емоционално и до болка откровено сподели тревогите си. Припомни впечатляваща статистика: за 7 години за селекцията са били представени над 7000 филма, като до фестивалния екран са стигнали доста над 700. В журитата са участвали 34 от най-изявените имена от световната анимация. Изложбите, лекциите, детските работилници също са били важна част от фестивалния профил. В самото начало организаторите са вярвали, че всичко ще се случи радостно и красиво, но сега разбрали, че са били доста наивни, защото поради острия финансов дефицит липсва време за веселбата, за взаимното опознаване на участниците, което на всички форуми от този калибър е част от фестивалната игра. Няма и пазар - важна част от една фестивална структура. Поради липсата на целогодишен бюджет няма и устойчивост на екипа. Запазена е все пак стабилността на детските работилници, които са изключително постижение на Варненския фестивал и се водят от двама световно признати професионалисти: Жан-Люк Слок и Карин Миралес. След фестивала те продължават да се провеждат с обучен екип от НБУ в Габрово, Несебър, Бургас, Търново, София… Накратко, стана безпощадно ясно, че без финансиране на екип, който да е стабилната основа на организацията, фестивалът е на ръба и става невъзможен. С бюджет под 150 000 лв. той не може да се осъществи, а екипът го прави едва за 90 000... Въпреки героичните усилия на всеотдайни студенти, положението е станало неудържимо. Община Варна обещала пари, но изпълнила само символично обещанието си. Очевидно там не желаят този фестивал, въпреки че Варна е Европейска младежка столица за 2017. Не откликнали адекватно нито Министерството на културата, нито НФЦ. Допуснахме да ни подритват като ненужна парцалена топка. Омръзна ми да се унижавам. – обобщи мрачно Анри Кулев и заяви, че се отказва. Той призна, че досега не е говорил публично, за да не демотивира студентите си… Но, сразен от „отчайващото унижение”, което е бил принуден да търпи през последната година от страна на институциите, твърдо се оттегля. Отначало никой не му повярва, но засега той е непреклонен. Това е държавен фестивал и, ако той няма бюджет и екип, то няма и фестивал… Присъстващите критици напомниха „ренесанса” на българската анимация, спешната нужда от „протекционизъм на културата”, незаобиколимата важност за българската култура и имиджа пред света на фестивал от тази категория…
Един от филмите (а те бяха 134, избрани от 1200 за селекция от над 30 държави) със заглавие „Fired Up” (реж. Елиз Кели и Дан Фипфен, САЩ, 2017) асоциативно много се връзва с описаната ситуация. „Fired Up” може да се преведе като ентусиазиран, запален, възбуден.
Това е 3-минутна миниатюра, направена с различни техники от 12 художници от цял свят по знаменитата реч на Обама “Fired Up! Ready to Go!”, произнесена на 3 ноември 2008 в нощта преди изборите за първия му мандат. В нея той разказва историята на свое посещение в забутано градче в Южна Калифорния, където трябвало да говори пред 15-20 човека. Валяло дъжд, бил мокър, чадърът му се обърнал, пътуването било дълго, бил унил и без настроение. Тогава в залата, някъде отзад, дребна женица с шапка като за църковна служба и златни зъби, се провикнала „Да се разпалим!”, а хората й отговорили „Готови да тръгнем!”. Обама помислил, че са луди, но те продължили да припяват в ритъм, заедно, и след малко и той се включил в хоровото изпълнение. Усетил, че вече е добре, че е пълнен с енергия. „Един глас може да промени правилото. И ако може да промени правилото, може да промени и града. Ако може да промени града, може да промени и щата. И нацията. И света. Вашият глас може да промени света!” – завършва емоционално Обама и на другия ден печели изборите. Краткото филмче артистично напомни за значението на един единствен глас, който може да „запали” всички за една кауза. Не трябва да допуснем Варненският фестивал да изчезне повторно от анимационната карта. Подобна деструктивна метаморфоза, макар и въображаема, би била непростимо глупава за европейска държава, която изведе културата си като приоритет.
Иначе, както винаги, фестивалът се разгърна мощно с разнообразна конкурсна програма в 5 секции: пълнометражни, късометражни, студентски, детски филми и телевизионни серии.
Състезанието на пълнометражните филми показа майсторство от най-висока проба и сякаш се наложи над късометражните филми. Това бяха все авторски работи, далеч от комерческото, като 2 от тях са български, което говори за възход и стабилност на нашата анимация. „Етел и Ърнест” (Великобритания, реж. Роджър Мейнууд) ни прави съпричастни с важни моменти от новата история на Великобритания през бита на обикновена двойка лондончани, които минават задружно през необикновени събития – войната, възстановяването, модернизацията, индустриалната революция. Рисунката на хартия очарова с подкупваща простота, но филмът вълнува най-вече с интимния подход – направен е по награждаваната графична новела на Реймънд Бригс, в която художникът разказва личната история на своите родители. „Мъст” (САЩ) на плодовития майстор Бил Плимптън е остра и забавна сатира на нравите и корупцията в Америка, разказана в екшън-ритъм, със силен зрителски потенциал. „Тереза и Тим” (Испания, реж. Агурцане Инчаурага) е симпатична детска 3D приказка за елфчета, а френският „Момичето без ръце” на Себастиен Лоденбак (Специален диплом на журито) също третира приказен сюжет, но там авторската интерпретация в рисунката и акварела е силна и оригинална. Без да иска, един мелничар продава дъщеря си на Дявола и затова тя остава без ръце.
В тази секция обаче доминиращо беше българското участие. „Зоотроп” на Сотир Гелев (Наградата на СБФД) ни вкарва в чудат фентъзи свят, населен със странни същества и енигматични герои, реализиран със сложна 3D техника, и представя в нов ред вече реализирани късометражни филми на братя Гелеви. Обединяват ги похожденията на два робота: Примус и Децимус. Внушението е приказно-философско. Другият български филм - „Made in Brachycera” (реж. Николай Тодоров), стана безспорният голям победител на фестивала, като получи Голямата награда, Наградата на гилдия „Критика“ при СБФД и наградата на СБХ. Той грабна международното жури най-вече с неистовата си творческа енергия, мощното визуално внушение и свежото съчетание от злободневни препратки и философски обобщения. Любопитна информация - колкото и да звучи невероятно, филмът е направен от един-единствен човек - Николай Тодоров, едното от „лошите момчета” на българската анимация от края на 70-те (другото е Анри Кулев). Той е продуцент, режисьор, художник и аниматор и собственоръчно е направил към 146 000 рисунки, подпомогнат в композитинга, монтажа и звука единствено от младия аниматор Петър Топалов. Сценарият е на Виктор Самуилов, музиката е на Данко Йорданов с вдъхновение от Пендерецки и Шостакович, в гласа зад кадър познаваме тембъра на Мария Статулова… Сам ми беше по-лесно, каза Николай Тодоров и обясни, че е работил по 18 часа на ден поне 10 месеца. Според научната класификация, Brachycera са подвид мухи от вида Diptera, клас насекоми… И така, действието се развива в царството Брахицера, начело на което е Мухата майка. Тя праща Мухата Цецо на тайна агентурна мисия в Мелифера, „безгрижната страна на пчелите и меда”, с цел да научи как се произвежда мед. Пленяват една пчела и тя издава технологията, но не им разкрива „великата тайна на опрашването”. Мухите започват да изпомпват мед от цветята и да го преработват през корема си, но скоро цветята изчезват и те са пред криза. Мухи-войници пазят питите с мед, заводите и рафинериите са впечатляващи, но настава глад и мухите-работници излизат на бунт. Мъдрецът на племето разкрива на двете си прелестни дъщери Сън и Блян, че ползата от мухите е „величайша”, че те, преработвайки сложните органични вещества до неорганични, всъщност са с „дълбока екологична мисия” и са „ангели на чистотата”, без които планетата би имала колосален проблем. Междувременно, понеже са занемарили основната си функция, планетата се задръства от мръсотии. Бунтовете стават неконтролируеми, мед се лее отвсякъде, тълпи ципокрили се щурат насам-натам в паника под съпровода на тъжно-иронична музика. Мухата майка се опитва демагогски да успокои тълпите, но накрая нарежда: „Я да дойдат стражите!”... И настава истинско мухобойско кръвопролитие, което преминава в Апокалипсис-Армагедон – гротескова Вавилонска кула се взривява в експлозии. Накрая на самотен сал след потопа остават двама оцелели: сестрата Сън и тайният агент Цецо… Трудно определим е жанрът на филма – атипична антиутопия или просто тъжно-забавна приказка за предназначението на видовете (не само човешкия). Може да се разчете и като екологична притча с апокалиптични внушения, но и като безкомпромисна социално-политическа алегория… Вътре има нашенски идейни закачки (плакати „Дайте да дадем” и др., отделни хапливи реплики) и конкретна политическа сатира, но също и нравствено-философски размисъл за смисъла на живота и вселенската мисия на човека.
В конкурса за късометражни филми журито е било затруднено да избере победителите сред десетина заглавия с безспорни артистични достойнства. И все пак, наградата за най-добър късометражен филм отиде при руския филм „Кукувица” на Дина Великовска – притчова куклена история с прелестни типажи за странна птица, вероятно кукувица, която отначало се опитва да подхвърли детето си, но после силно се привързва към него и то й разкрива нови светове. Специален диплом в тази категория получи сюрреалистичният „Любов” (Франция/Унгария) на Река Бучи, филм с абсолютно хипнотизираща визия. Изграден в три части: „Копнеж”, „Любов” и „Самота”, той просто е невъзможно да бъде разказан, трябва да бъде видян.
При детските филми с награда бе отличен изящният с графизма си „Паяжина” на руската режисьорка Наталия Чернишева за „съвършената изобразителна форма при изграждането на един метафоричен сюжет, за изкусното изплитане на историята за приятелството на две същества”.
Наградата за най-добър студентски филм при силна конкуренция и от българска страна отиде при „Аромат на здравец” (Иран/САЩ) на Нагме Фарзане - експресивна и вълнуваща анимационна изповед, оглеждаща травмите и проблемите на човека, останал без корени и принуден да живее в чуждо пространство. Специален диплом получи равностойният южнокорейски „Стаята на татко” на Нари Джанг – минималистичен като стил (рисунка с молив), също изповеден, направен с изключителна чувствителност филм за проекциите на психологическите травми от детството. А наградата за най-добър български студентски филм получи Теодор Христов от НБУ за екзистенциалното есе „Страшното неизвестно”, където страховете и кошмарите на млад мъж накрая се стопяват в майчиното присъствие или спомена за него.
В категорията тв серии беше отличен прелестният едноминутен „Офицер Трагедия” (Аржентина/Франция) на Хуан Пабло Сарамея.
А почетната награда на журито беше присъдена на големия Иван Веселинов за „уникалното му артистично присъствие в българската и световна анимация и за „силата му да гради мостове между поколенията в българската анимация“.
Извън конкурса беше представена и премиера на нашумелия по извънестетически причини филм на Анри Кулев „Вятър работа” по сценарий на Христо Ганев. Той е дълбок, мъдър, антивоенен и същевременно чувствен, с голям емоционален диапазон, изключително смел като визия и послание. Има я, разбира се, и АнриКулевата мрачна ирония – филмът е всъщност част от трилогия за знамената, започнала с „Веселякът”, минала през „Парцалът”, завършваща сега с „Вятър работа”. Анимацията, фестивалът, усилията, радостта, творческите мъки на толкова хора през толкова години обаче съвсем не са вятър работа. Затова, както казва Обама и неговата лелка-фенка, Fired Up! Ready to Go!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”