Български  |  English

Сърца за разбиване
| интернет от неща

 
Представете си само – имате аритмия, но един ден сърцето ви просто дава на „pause” и припадате. Това може да се случи навсякъде – на улицата, на пода в кухнята, зад волана... Ако имате късмет и оживеете, сигурно първото, което ще направите, е да си имплантирате едно от тези нови устройства, които коригират работата на повредената електрическа система на сърцето ви, ту като пейсмейкъри, ту като дефибрилатори.
Точно това е направила и Мери Моу, изследователка на проблемите със сигурността от Norwegian Computer Emergency Response Team.
За нея това е била животоспасяваща операция и тя не е имала нито избор, нито време за съмнения, но скоро след операцията професионалистът у нея се обадил и за изненада на своите лекари, тя започнала да задава въпроси за потенциалната уязвимост на софтуера, инсталиран в тялото й. Така на свой ред била изненадана да научи, че имплантът й има вградена функционалност за безжична комуникация. Тоест, има интерфейс, който позволява отдалеченото наблюдение и бърникане в настройките за конфигурация на ритъма на сърцето й. Даже нещо повече - интерфейсите са два. Освен този за докторите, има и един с по-голям обхват за връзка със сървъра на производителя, който позволява споделяне в реално време на записа от данни за работата на сърцето й в интернет. Тоест, сърцето на Мери Моу се оказало част от Интернета от неща и това - без нейното изрично съгласие и дори без знанието й. Тя е открила това сама благодарение на специфичната си компетентност. Представете си сега колко „информирани“ са всички онези носители на подобни импланти, които нито са чували, нито се интересуват от съществуването на Интернета от неща.
Вярно, от гледна точка на пациенти и лекуващи лекари, способността за дистанционно наблюдение може да е много полезна, но тази, другата връзка през интернет е нещо съвсем различно – дори търговецът във владение на чувствителни данни да се окаже достатъчно свестен, за да не ги изтъргува с трети лица, това означава уязвимост от хакери.
Когато Мери е поискала да разгледа кода, от който буквално зависи животът й, било й е отказано под предлог, че той е интелектуална собственост на производителите и предоставянето му би било в ущърб на техния комерсиален интерес!!! И кой, в крайна сметка, е търговецът, собственик на кода? Пейсмейкърите са правени от St Jude Medical, но през януари тази година, т.е. горе-долу година след случая с Мери Моу, St Jude Medical е била купена от Abbott.
Компании не се продават току така. Още през август 2016 хедж фондът Muddy Waters Research предупреди, че устройствата имат пробиви в сигурността и могат да бъдат хакнати от "нископрофилни хакери, а това означава и че акциите на St Jude падат и дори може да има смяна на собственика”. Което и стана. Дали след придобиването на компанията от Abbott ситуацията със сигурността на пейсмейкърите се е променила?
Този август медиите гръмнаха: кибер недостатък у 745 000 пейсмейкъра. Това значи 745 000 застрашени живота. 465 000 от тях в САЩ и още 280 000 къде ли не. Abbott твърди, че за полудели устройства не се е чуло още и че това може да се случи само "при крайно сложно стечение на обстоятелствата"; и че всичките те са с марката на St Jude Medical, но пък и какво друго може да твърди една компания собственик? За да се избегнат инциденти, пациентите просто трябва да се обърнат към лекарите си за преинсталиране на софтуера с осъвременена версия. Х-м-м-м, момент! Пациенти или киборги имаме в този сюжет? Лекари или инженери? А може би търговци? А финансовите играчи къде са? Зад кулисите, както обикновено?
Трансхуманизмът, тъй моден напоследък, с всичките тези дилеми на свръхчовешкостта и превъзходството, които поставя, сякаш си има и една опака страна без връзка с технологиите и прогреса, но пък с профанщини, като търговията с интелектуални продукти, финанси, регулации и политика. Вярно е, че всички ние по малко се превръщаме в „киборги“ благодарение на какви ли не импланти, протези, „умни“ системи за вливания, ваксини и прочее блага, родени от човешкия ум, само дето резултатът се оказа малко тъжен – вместо по-неуязвими и дълголетни, ставаме все по-несвободни и излишни.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”