Български  |  English

Почти невидими,
незаличими следи

 
Даниела Олег Ляхова, „Ваканции”, куратор Мария Василева, галерия „Кредо Бонум”, 14 септември – 9 октомври 2017
 
Всички, които се интересуват от театър, знаят, че Даниела Олег Ляхова е сред двамата или трима най-важни сценографи в съвременния български театър. Тя е автор на сценографията на спектакли, които оформиха лицето на нашия театър през последните поне 25 години. Малцина обаче знаеха, включително и аз, че тя е отделяла сериозно внимание на живописта. Изложбата в галерия Кредо Бонум е нейната първа самостоятелна изложба като живописец. Ужасното е, че това е посмъртна изложба и за мен поне беше много трудно, направо невъзможно, да я гледам дистанцирано и хладно. Това не са живописни платна, създавани, за да бъдат показвани пред публика. В тях няма вложени очаквания за професионална артистична реализация. Същевременно фактът, че художничката ги е запазила, че не е споделила или написала изрично да не бъдат показвани, говори за това, че е имала съзнание или поне усещане, че макар тези произведения да са нещо съвсем лично, те все пак имат и надличностно битие, че макар да не са адресирани към някаква публика, макар да не са средство за публично себеизразяване, те все пак не са без адресат и не са безизразни. Разбирам напълно притесненията на куратора Мария Василева, споделени в интервю за в. „Капитал”, че подготовката на изложбата е била много емоционален процес, който преживяхме заедно със сестрата на художничката - Надежда Олег Ляхова. Беше трудно въобще да вземем решението да покажем част от творбите. Приживе Даниела е показвала много малко от тези работи и е имала планове само за част от тях. Не бяхме сигурни дали не навлизаме в прекалено лично пространство, което не е било предвидено да бъде споделяно. Съмненията витаят и днес. Мисля, че решението, което са взели, е правилно, защото първото впечатление, когато човек застане в залата и постои сред платната и рисунките, е за автономно присъствие, за цялостен свят, изграждан последователно, търпеливо и без желание авторът да доминира над него, а по-скоро да бъде мост, по който този свят бавно ще приближи брега на възприятието и устойчиво ще се засели в него, оставайки обаче на известна дистанция. Този свят не е по-конкретен в платната, в които различаваме силуетите на къщи, отколкото в тези, които можем да наречем абстрактни. Силуетът на къщите е очертан с по-детски несигурна ръка. Те нямат прозорци и врати или вратите и прозорците са полуизтрити. До тях не води път или пътека, край тях няма дърво, пълна пустош. Те са знаци на присъствие, което остава затворено и недостъпно, освен за дъжда, който се появява в някои от платната. Абстрактните платна в изложбата не са принципно различни от тези съвсем условни пейзажи, а са продължение на процеса на изличаване и опита да се улови присъствието в едва забележими нюанси и следи по повърхността на платното. Материалността на картината е много важна за Даниела Ляхова. В някои от платната тя използва восък, върху който живописва и после изчегъртва, създавайки релефна повърхност, която усилва впечатлението за трептене. Във всички платна доминират сивото, черното и охрата - тризвучие на меланхолията, в което се срещат земята, нощта и пепелта. Тук е мястото може би да припомня, че това тризвучие познаваме и от живописта на също рано отишлия си Димитър Илиев.
В изложбата са показани и две авторски книги-обекти, можем да ги наречем също албуми, чиито страници са от старо одеяло. Те приличат на скицници, които някой лагерник е направил от одеялото си и се е опитал да скицира върху тях наивни морски пейзажи. При целия усет за изчезването, самотата и смъртта, които се долавят в платната и книгите, показани в изложбата, в тях има и един наивен глас, от който Даниела Ляхова не иска да се откаже. Белезите, следите на щастието – няколко морски вълни, един облак, полюшващи се тръстики, един кипарис, няколко тополи – са съвсем банални, но като че ли точно те са най-трудно изличими.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”