и нейното разрушаване" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: За традицията <br>и нейното разрушаване
Български  |  English

За традицията
и нейното разрушаване

Фестивал на съвременната керамика в галерия Райко Алексиев

 
Когато зрителят влезе в галерия “Райко Алексиев”, на пръв поглед едно основно нещо прави впечатление - няма нищо утилитарно в изложените произведения. Следващата изненада идва с познатото име на Крум Дамянов, което виждаме до едни от първите произведения. Свързваме го с цяла епоха в българската скулптура, но за керамичните му работи рядко се говори. Очакванията на зрителя може и да са различни, но това е “Фестивалът на съвременната керамика” и той в голяма степен се включва в един глобален диалог за мястото на керамиката в света на изкуството.
За да можем да коментираме конкретни произведения, техните качества и връзката им със световната практика, първо трябва да разгледаме някои аспекти именно на този диалог. За керамиката в съвременното изкуство е лесно да приведем примери - прочутият Ай Вей Вей казва, че “керамиката е луда работа”, но се връща често към нея и една от най-важните му творби - “Изпускането на урната”, се базира практически върху керамиката като носител на традиция и, съответно, нейното разрушаване. Независимо от керамичните му работи и дори инсталациите му, свързани с керамика, ние не приемаме китайския автор за “керамик”. Какво тогава очертава художествената практика на керамиката? От една страна, тя се отнася често до едно значително по-широко поле - това на занаятите. В Европа, а и в САЩ интересът към този вид дейност се възражда, от което следва и организирането на разнообразни изложби, фестивали и панаири. Безспорно, работата с глина изисква умения, познаване на технологията и традицията. Въпреки това, същността на съвременната керамика далеч не се изчерпва с тях. В света на изкуството тя е особена медия, която позволява на автора да ползва богат набор от изразни средства: моделиране на триизмерни форми, цвят, графични ефекти, различни текстури и не на последно място - отношение към богата и древна традиция. Тази традиция, която работата с глина носи, се инструментализира от съвременните автори и дори самото използване на материала функционира като самостоятелен художествен жест.
Въпреки че те се обръщат към керамиката именно заради възможностите, които предлага като материал и вложени смисли, все още това изкуство е в сянката на утилитарното. Винаги стои въпросът за занаята и оттам - за категоризирането на керамичната продукция. Може би това е и причината архивът от критически текстове, посветени на керамиката, да е не толкова значим. Джим Ромберг, керамик и дългогодишен преподавател в университета в Орегон, в своя реч на конференцията на Международната академия за керамика в Париж през 2010 г. говори за този проблем. По неговите думи, писането за керамика се е увеличило, но критическите текстове не са много - голяма част от написаното се отнася до процеса на работа и личността на авторите, а също до описателен анализ, който заявява важността на творците и техните творби без необходимата интерпретация и оценка. Яростен защитник на подхода към керамиката през хуманитарните науки, Ромберг хвърля много усилия в тази посока.
В България полагането на керамиката между занаят и изкуство също е важен въпрос. Днес все още в структурата на най-старото в страната учебно заведение за изкуства - Националната художествена академия, специалността „Керамика” е във факултет “Приложни изкуства”. През голяма част от историята на българското изкуство “приложните” изкуства са маргинализирани в сравнение с “изящните”. Съвременната епоха обаче променя статуквото и за много от творците е трудно да кажем какви са - художници, скулптори или керамици. За изкуството днес има медии и форми, чиито граници са неясни, всичко е позволено, а традицията служи като символ и материал за комбиниране, рекомбиниране и създаване на нещо, което кореспондира с епохата.
Ето как автори като Крум Дамянов и Георги Донов, известни най-вече със своята скулптура, и графикът Захари Каменов намират място в изложбата на Фестивала на съвременна керамика. Те ползват керамиката като медия и експериментират в своите търсения. Докато скулптурата в българската традиция е била винаги близо до керамичната практика, за което свидетелстват дори някои ранни произведения на Иван Лазаров, в съвременното изкуство често откриваме комбинация от различни техники, които изграждат произведението. По-младите автори, представени на изложбата в „Райко Алексиев“, показват точно такива творби. Тази година фестивалът за пръв път се провежда с такава мащабна организация благодарение на партньорството между сдружение "Международен фестивал на съвременната българска керамика – София”, Съюза на българските художници, Нов български университет и фонд “13 века България”. Представени са над 40 автори, чиито творби са предварително селектирани от жури. Друго жури от своя страна определя наградите на фестивала - за млади автори и за общ принос.
В представените произведения това, което буди повече интерес отвъд очевидните формални характеристики, са тематичните насоки и провокативната реализация на някои от тях. Нели Христова представя композиция от дървени палети, върху които стоят фигури на бебета, облени в цветовете на българския трибагреник. Озаглавена “Import-export Bulgaria”, нейната работа съдържа недвусмислено обществена и политическа критика. Под всяко от телата на бебетата, някои седнали спокойно, а други в момент на движение, личи текст. Той се чете, но трудно, сякаш нещо ни убягва в тяхната история. Текстът е написан на английски с ясни букви, с почти технически шрифт. Всъщност, под всяко дете стои разказът на един живот, но не какъв да е, а възможно най-лошият, който можем да открием в графата “интересни факти от ранния живот…” на някоя биографична справка. Но как така ние знаем тяхната прозаична история, а те са съвсем малки деца? И защо тяхната история е написана на всяка от палетите, на които са поставени фигурите? Историята на хората тук е предопределена, тя е част от справка, почти като описание на продукт. Зад фигурите откриваме още дървени каси, в които, според надписите, има национални флагове, традиционни български сувенири, розово масло и Христовият кръст. Така произведението на Нели Христова извежда крайности, с които подлага на критика начина, по който българското общество възприема своето настояще, своето бъдеще, а и ценностите си.
В сходна посока на социална критика може да бъде мислена и работата на Анита Димитрова със заглавие „Миграция“. Шест пъстри керамични птици са оградени в клетка от бодлива тел. Всяка от тях има своя характеристика, а богатият им колорит е противопоставен на зловещата и недодялана мрежа. Бодливата тел напомня за новата ограда по нашата граница, което свързва произведението със съвременните проблеми на обществото.
Медиите и начинът, по който формират нашето мислене, са обект на интерпретация в произведението на Александър Стефанов с говорещото само за себе си заглавие - „Медиен системен цинизъм“. Чрез колаж от изрезки от вестници и керамични форми, той разкрива една позната, но грозна страна на масовата култура. Лесно прочитаме заглавия като: „Галя на Азис тръгна на бокс“, „Раздрънкан файтон утежнил инсулта на Златю Бояджиев“, „Цигани излагат България в Стокхолм“ и с червено написаното „Как „ Мила Родино“ стана държавен химн“. Този тип колажи свързваме с попарта, който стои далеч в XX век, но все още е предпочитан от някои автори като препратка към масовите медии. Още една референция към първата половина на XX век е и използването на редимейд културата като символ. Интересно е да кажем, че керамиката като медия позволява множество манипулации. Да сложиш използвана кутия от храна като произведение е директна употреба на редимейд, но керамична кутия, наподобяваща тази от серийното производство, е много по-сложен знак. Художествената керамика като практика е противоположна на серийното производство, а употребата на естествен материал като глината може да се разглежда и като критика на консуматорското общество. Именно такава е работата на Виолета Заранкова, озаглавена „ Кутии на глада“ - три кутии за бързо хранене, направени от глина, които кореспондират с традицията на редимейда през XX век, с древната традиция на керамиката и с актуалните социални проблеми. „Пясъчни войници“ на Методи Попов представлява керамични обекти, наподобяващи отливки от предмети от серийното производство на санитарния фаянс. Тук отново откриваме диалог с изкуството на XX век, серийното производство и повторяемостта, а защо не и с фонтана на Марсел Дюшан. Знаменитото произведение на французина вдъхновява и други керамици, които интерпретират чрез него темата за консуматорското общество.
Социалната критика в изкуството на XX век като вдъхновение за произведенията в изложбата е само една страна от представеното в галерия „Райко Алексиев“. Друга важна тема е отношението на съвременната керамика към традицията. Виолета Заранкова представя още една впечатляваща работа - „Алхимия на формите и пространствата“, която печели награда на фестивала. Това е дипломна работа на младата авторка, в която тя комбинира много различни материали – вълна и порцелан, прави технологични опити, работи с цвят и пространство. В „замразяването“ на вълната в порцелан и вплитането на формите в една абстрактна композиция откриваме предизвикателство към традиционното, чиито символ безспорно са тези материали. Алина Папазова също се обръща към традицията в произведението си “Майка/те?”. Авторката представя фигура, наподобяваща неолитните артефакти, които археолозите откриват в цяла Европа. Нейните произведения са орнаментирани по особен начин с определени акценти с различна повърхност и цвят, наподобяващи патиниран метал, което би могло да означава знаково нарушаване на традицията.
В изложбата откриваме и редица произведения, в които се търси наподобяването на природни форми, което керамиката позволява. Най-сполучлива в това отношение е може би работата на Силвия Чанева “Черупки”, с която тя печели и награда. Нейните форми са много убедителни, без да бъде търсен директен аналог в природата.
На изложбата на Фестивала на съвременната керамика в „Райко Алексиев“ са представени голямо количество произведения, различни по своите теми и техническо изпълнение, обединени от материала. От друга страна, такава изложба, както и целият фестивал, биха могли да спечелят от повече кураторска работа и може би от разделянето на събитията и обособяването на различните течения от изкуството на керамиката. От изложбата става ясно, че за много от авторите глината е материал, който те избират заради неговите богати възможности. Това, което в известна степен не виждаме, са по-смели опити с нови, неконвенционални форми, които съществуват в световната практика. Въпреки това, показаните произведения ясно позиционират керамичната практика по отношение на изкуството и демонстрират на зрителя голямо разнообразие от тематични насоки и находчиви художествени решения. За следващата година организаторите на фестивала планират да разгърнат още повече своята дейност и да привлекат автори от други европейски страни, което без съмнение ще обогати контекста на събитието.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”