Български  |  English

Защо Макрон се страхува
от коалиция тип Ямайка?

 
В навечерието на германските избори настроението в Елисейскиядворец в Париж бе също толкова потиснато, колкото и в партийната централа на Християндемократическия съюз (ХДС) в Берлин. Изглежда, че кошмарът на Макрон, както вестник „Монд” преди време нарече хипотетичната коалиция „Ямайка”, започва да се сбъдва.
На 26 септември френският президент държа реч за бъдещето на Европа. Всичко бе като по график – същата тази седмица трябваше да е голямата европейска седмица на Еманюел Макрон.
Във вторник (26.09) Макрон направи програмно изказване за реформата и укрепването на еврозоната, след това отиде на френско-италианската среща на върха в Лион, а накрая - на срещата на високо равнище в Талин. Макрон просто искаше да изчака изборите в Германия, преди да предприеме следващите стъпки и да направи по-конкретни предложения за реформи.
На пръв поглед, Макрон и лидерът на Свободната демократическа партия (СДП) Кристиан Линднер си приличат и неслучайно френските медии наричат политика либерал „немския Макрон”. Но Линднер не споделя визията на Макрон за реформа на Европа. И една коалиция между ХДС и СДП (либералите) би означавала смърт за френския президент. Смърт за мечтата за Европейския валутен фонд, убийство на идеята за европейски бюджет, за общ министър на финансите на ЕС и все по-интегриран съюз. Но преди това е важно в Елисейския дворец да се успокоят. Там казват, че нямат съмнения, че Свободната демократическа партия (СДП) е проевропейска.
„Ние нямаме причина да смятаме, че бъдещата коалиция ще има различни позиции по отношение на общата отбрана или политиката за бежанците” – споделя един от съветниците на президента, който от дълго време следи ситуацията в Германия.
Разбира се, в Париж политиците нямат желание да бъдат заподозрени, че се намесват в германските вътрешнополитически дела, а какво остава за преговорите за коалиция. Но преди изработването на коалиционното споразумение, Макрон иска ясно да заяви какви са желанията на Франция и да направи недвусмислени предложения.
В Париж на всички е ясно, че Макрон няма предвид само „технически детайли”, а една „обща визия за Европа” – една обща цел, към която всички да могат да се устремят. Или, както казва Макрон, „Европа на суверенитета”. Една Европа, която е достатъчно зряла, за да се справи с климатичните промени, терора, миграцията и цифровизацията.
Кризите от последните няколко години показват, че заради тях е напълно възможно ЕС да се разпадне. В същото време, дори в случаите, когато националните държави сами се провалят, би било добре Европа отново да почне да определя правилата на играта. Това е убеждението на Макрон. Той няма илюзии колко трудно би било да наложи идеята за въвеждане на единен бюджет за еврозоната. В крайна сметка, въпросът е: „Дали икономическата мощ на ЕС и валутният съюз са достатъчно силни, за да понесат нови кризи?”. И отговорът от Париж е - „не”.
По всичко обаче изглежда, че Макрон има големи планове: след като обяви създаването на общ германо-френски отбранителен съюз, с общ въздушен транспорт, в сряда той потърси едва ли не фокусническо френско-италианско решение за най-голямата френска корабостроителница STX, при което Франция я национализира само и само за да не й се налага да дели контрола си над нея с италианска компания. В същото време, сливането на железопътните компании ICE Siemens и TGV Alstom е на път да стане реалност.
Макрон не оставя съмнения у никого, че амбициите му спрямо Европа определят целия му дневен ред. Достатъчно е да споменем факта, че само четири месеца, след като пое поста, той успя да се срещне с 22-ма от общо 27-те европейски правителствени ръководители. Съвсем не по френски французите наричат този кратък времеви интервал, отворил се след изборите във Франция и Германия и преди европейските избори през 2019 г., „прозорец с възможности” (window of opportunity). И тяхното отношение към него е - сега или никога.
Във Франция десетки хиляди хора излязоха на улицата, протестирайки срещу планираната от Макрон реформа на пазара на труда. Само в Париж по данни на полицията демонстрантите са били около 24 000 души.
Този следобед в Сорбоната пред студенти - французи и европейци, Макрон ще развие идеята си и ще представи в по-едри щрихи онова, за което говори по време на предизборната си кампания в Атина в началото на септември – а именно, как би могла да изглежда тази суверенна, обединена, по-интегрирана и по-демократична Европа. От Елисейския дворец са обявили, че Макрон ще направи няколко „много конкретни предложения”, като няма да се ограничава само до икономическите и финансови въпроси, а ще очертае ролята на културата за Европа.
Неслучайно в деня след речта в Сорбоната премиерът Едуард Филип ще представи бюджета на Франция за следващата година. Както знаем, икономиите, които се предвиждат, ще бъдат болезнени. Макрон иска да сигнализира с тези съвпадения, че французите си пишат домашното: той иска на всяка цена да се задържи в границата на 3-процентния дефицит.
През последните няколко седмици Макрон на няколко пъти повтори, че причината да провежда реформите във Франция е, че по този начин желае да изглежда сериозен в очите на германските си съседи. Реформата във Франция, по негово мнение, е предпоставка за промените в Европа.
В известен смисъл, това е спазване на уговорката с Ангела Меркел. Франция ще се реформира, а Германия ще се опита да придвижи реформите в еврозоната. Меркел винаги е била против това в нея да се образуват нови дупки за милиарди евро. Тя винаги се е обявявала за структурни реформи в страните, които са имали проблем с еврото. Но ето че дойде „Брекзит” и вотът за Тръмп.
А онова, което принуди германската канцлерка да започне енергично да говори за Европа, бе опасението й, че една евентуална изборна победа на популистите във Франция в никакъв случай не трябва да се изключва. Но дали промяната в поведението й бе породено от убежденията й? Или може да се предположи, че за нея би било по-удобно да състави правителствена коалиция със Свободната демократическа партия, защото така ще може да наруши обещанието си срещу Франция?
Едно е сигурно: Макрон не е човек, който може да се уплаши от невъзможното. Неговият ракетоносител е желанието му да превърне невъзможното във възможно. Веднъж той успя да го постигне, когато без партия и без преди това да е бил избиран на политически пост, стана президент на Франция.
Но да се повтори подобно политическо чудо на европейско равнище, би било още по-трудно. Много зависи от това как ще се развие всенародното допитване сред европейците, което Макрон възнамерява да започне в началото на следващата година. По примера на неговия „голям марш” (grande marche), французите искат да започнат общоевропейско движение или по-точно - концентрирано всенародно допитване за бъдещето на Европейския съюз.
Освен това, ще трябва да се организират и демократични конвенти. По време на тях ще може да се говори за идеалите на бащите-основатели на ЕС, както и за старите обещания за мир и просперитет. Тук Макрон може и да претърпи неуспех. Но той даде ясно да се разбере, че Европа не е супермаркет. Защото, ако ЕС продължава да живее с манталитета на самообслужването, той няма да постигне нито задълбочаване, нито преоткриване на самия себе си.
 
Ди Велт, 26.09.2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”