Български  |  English

Спутник, спътник, сателит

 
На четвърти октомври преди шейсет години в тъжната степ на Южен Казахстан Съветският съюз пусна в орбита около Земята първия изкуствен спътник. Спътникът представляваше блестящо кълбо от сплав на алуминий с манган и титан с диаметър 58 сантиметра, тежестта му беше приблизително колкото на възрастен мъж. Той беше оборудван само с онези прибори, без които полетът в Космоса е просто невъзможен: радиопредавател, батерия и вентилатор за охлаждане. Спътникът с четирите си антени много напомняше някакво насекомообразно от филмите от категория В и това впечатление се усилваше от хрипкавите високочестотни звуци, които той издаваше (може би тези звуци напомняха на радиолюбителите пронизителното пищене, което издаваха гигантските мравки-мутанти от научнофантастичния филм „Те”, който събра съвсем прилична печалба три години по-рано).
Също като ракетата, на която бе качен в Космоса – модифицирана междуконтинентална балистична ракета, наречена „Семëрка” („Седмица”), този апарат получи съвсем утилитарното име „Спутник” („Спътник”). (Тази дума означава в руския език „другар по пътя” – това, ако някой се усъмни, че в Космоса са го изстреляли комунистите.)
Пускането на спътника предизвика истинска паника в Съединените щати. На руснаците се беше удало не само да изпреварят САЩ, но и да направят това с помощта на космически апарат, който затъмняваше апарата от кило и половина, с чиято разработка се занимаваха военноморските сили на САЩ. Тази криза накара губернатора на Мичиган Менън Уилям да излезе с критика към президента Дуайт Айзенхауер, облечена в стихотворна форма. Първото четиристишие звучеше така: О, малък Спутник, лети високо/ с направена в Москва свирка/ Ти показа на света, че небето е комунистическо/ а чичо Сам си спи.[1]
Може би единствените хора, които не бяха шокирани от първото успешно изстрелване на спътник на Земята, бяха учените. И СССР, и САЩ заявяваха по-рано, че ще изпратят изкуствен спътник в орбита около Земята в рамките на Международната геофизическа година (МГГ). Тази МГГ, продължаваща година и половина, е увековечена от Доналд Фейгън от рокбандата „Стийли Дан” в песен от 1982 година. Сама по себе си, МГГ представляваше достижение на световната дипломация като опит за установяване на сътрудничество между страните. В тази програма взеха участие 67 страни и 4 хиляди научноизследователски института, които финансираха и организираха експедиции в най-различни точки на планетата, а след това обменяха свободно резултатите от своите изследвания. (Китай беше единствената страна, която напусна програмата в знак на протест срещу включването на Тайван.) До 4 октомври обществеността почти не обръщаше внимание на МГГ. Но Спутник се оказа онзи сигнал, който целият свят чу – смело техническо постижение, съпроводено с майсторски пропаганден ход в поддръжка на космическия комунизъм.
Пускането на Спутник 1 имаше „ефекта на Пърл Харбър” върху американското обществено мнение – пише историкът на НАСА Роджър Лауниус. То беше шок, който откри пред обикновените граждани вратата към епохата на усвояване на Космоса в условия на криза. Това събитие, както изглежда, демонстрира на света, че Русия и съответно целият комунистически блок изпреварват много Америка и че в борбата за надмощие между тези две свръхдържави се беше открила нова арена. Независимо че Айзенхауер е бил подложен на рязка критика за първоначалната му позиция, твърде вероятно е той и неговата администрация да са знаели много повече, отколкото са показвали, преди всичко благодарение на шпионския самолет U-2, който постъпва на въоръжение тази година. И наистина, неотдавна разсекретените архиви сочат, че Айзенхауер е предпочел да позволи на СССР първи да стигне до Космоса, за да създаде прецедент. След това САЩ вече спокойно можели да пускат разузнавателни спътници, без да си навличат гнева на своя главен противник в Студената война.
Спутник се оказа неочакван успех за науката и образованието в САЩ. Не мина и година след пускането му и Конгресът прие Закона за националната отбрана и образование (The National Defense and Education Act), който позволи да се увеличи съществено финансирането на точните дисциплини в училищата и инициира първата федерална програма за студентски заеми. Но наследството на Спутник не беше само в това. Два месеца преди измененията в образователната система, Конгресът прие Закон за аеронавтиката и изследването на космическото пространства (The National Aeronautics and Space Act), в съответствие с който беше създадена НАСА и космическата програма на Америка бе предадена на гражданските власти. От този момент изследването на Космоса и космическите технологии трябваше да станат част от стремежа на обществото към натрупване на знания и инженерни умения.
60-годишнината от пускането на първия спътник се случва в доста мрачен период от историята на космическите полети на американците. НАСА се оказа на кръстопът. Първоначално целите на тази агенция, формулирани през 1958 г., събират в себе си и научния, и практическия компонент. Тя бива насочена както към „разширяването на човешките знания за феномените в атмосферата и в Космоса”, така и към „повишаване на полезността, резултатността, скоростта, сигурността и ефективността на авиационните и космическите апарати”. Тази двойна ориентираност позволява на Америка да постигне своите най-поразителни научни и човешки победи – кацането на Аполо на Луната, сондите „Вояджър” и „Касини”, марсоходът „Кюриосити”, космическият телескоп „Хъбъл”. Всеки от тези апарати позволи на човечеството да задълбочи знанията си за Слънчевата система и Вселената като цяло. Сега обаче първоначалната мисия на НАСА е подложена на преоценка. Духът на МГГ – колективният стремеж към знания заради самите знания – с времето отстъпи място на по-капиталистически импулси. Изследването на Космоса трябва да носи дивиденти – и да ги носи бързо.
Посоката на американската космическа програма по всяка вероятност ще бъде определяна от кандидата на Доналд Тръмп за глава на НАСА Джим Брайдънстайн. Бивш пилот от ВМФ, сега конгресмен от Оклахома, той беше активен привърженик на полетите на хора в Космоса. В своя проект за закон за американски космически ренесанс (AmericanSpaceRenaissanceAct), той призовава НАСА да съкрати разходите за научни изследвания и да харчи повече средства за създаването на инфраструктури за бъдещата (и засега само на теория) космическа икономика. В плана на Брайдънстайн очевидно се игнорира съществуващата космическа икономика с нейните стартови системи и комуникационни спътници, това е индустрия с обем 300 милиона долара. В него не е отчетен и фактът, че в епохата на набиращата скорост автоматизация тук, на Земята, да се пращат хора на Марс като колонисти, изглежда доста странно намерение, ако не и откровена грешка.
 
The New Yorker, 4 октомври 2017


[1] Oh little Sputnik, flying high/ With made-in-Moscow beep,/You tell the world it’s a Commie sky/and Uncle Sam’s asleep.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”