Български  |  English

Любовта – красива невъзможност

 

С премиерата на „Ромео и Жулиета” на Прокофиев в постановката на Боряна Сечанова бе открит петдесетия сезон на балет „Арабеск”. Подборът точно на това заглавие говори за амбиция юбилейният сезон да стартира със спектакъл, разгръщащ в пълнота възможностите на една от най-елитните трупи в страната ни. Изисква се смелост, за да посегнеш към „Ромео и Жулиета” на Прокофиев. Балетното творчество на великия композитор е революция в танца. Неговата музика сякаш обновява самото движение. Когато Леонид Лавровски поставя спектакъла в Петербург през 1940 г., великата Галина Уланова е казвала, че нищо не чува, а артистите са прекроили Шекспировия стих по следния красноречив начин: „Няма на света съдба по клета от музиката на Прокофиев в балета”. Мъките на първосъздателите са били увенчани с триумф, който историята не познава. Оттогава насетне няма световно име, което да не е представило своята танцова интерпретация на Шекспировата трагедия, като в основата е драматургията на легендарния тандем Прокофиев – Лавровски. Макмилън, Кранко и Ноймайер се съобразяват с него, Прелжокаж и Майо се оттласкват, но шедьовърът от 1940 г. е творба, която променя световния балетен театър и провокира и до днес въображението на хореографите.
Очаквах Боряна Сечанова да се заеме с „Ромео и Жулиета”. През годините тя изгради стил и облик, които закономерно я водеха към този спектакъл. През 1999 г. тя постави друга, също емблематична Прокофиева творба в Софийската национална опера и балет, а именно „Пепеляшка”. Още тогава си пролича, че тя има способността да чете и претворява Прокофиев проникновено, оригинално, без да маниерничи и без да банализира. Една година по-късно, през 2000 г., на прага между две хилядолетия, Боряна Сечанова оглави балет „Арабеск. Вече седемнайсет години тя води най-престижната ни трупа за съвременен танц. Постепенно от компания от класически изпълнители, танцуващи съвременен репертоар, тя превърна трупата в танцьори, които владеят съвършено съвременните техники и се движат свободно и органично в модерната пластика. Неслучайно почитателите на „Арабеск” я сравняват с голямата дама на българската съвременна хореография Маргарита Арнаудова, ръководила двайсет години компанията и създала не една и две запомнящи се творби. Ръководството на „Арабеск” отне на Боряна Сечанова много време, което би могла да посвети на истинското си призвание – създаването на нови спектакли. В сътворяването на премиерната постановка за откриването на юбилейния петдесети сезон на Арабеск Боряна Сечанова е вложила най-хубавото от творческата си природа.
Разработвайки до болка познат балетен сюжет, тя е избрала стратегията на сюитата, т.е. драматургията не следва фабулата, а авторската рецепция на историята. Традиционната версия е за любовта и саможертвата, които надмогват семейната вражда. В Шекспировата канава героинята се противопоставя категорично на семейната воля, което води до фаталната развръзка. В прочита на Боряна Сечанова на конфликта не е отдадено голямо значение – нито на натиска на семейството върху волята на Жулиета, нито на враждата между родовете. Освен главните действащи лица, тези на двамата влюбени, водеща фигури в действието са дойката и отец Лоренцо. Дойката и отец Лоренцо са двигатели на действието и основни помагачи на главните герои, в този смисъл те са съучастници в развилата се трагедия. Докато традиционният конфликт акцентира върху вредителството на тези, които оказват насилие върху свободната воля, тук вниманието се насочва към вредителството на тези, които помагат. В крайна сметка се налага идеята за любовта като красива невъзможност.
Боряна Сечанова е хореограф с изключително богата лексика и изтънчено въображение. Отличителна характеристика на нейния стил е, че движението следва мисълта, а танцът придобива определеността и нюансите на човешката реч. Динамични масови сцени се редуват с великолепни, пропити с лиризъм дуети. Улицата, жаргонът, хъшлашките маниери са организирани в танцово изображение на атмосферата на весело насилие, на любов и омраза, съпровождали света във всички времена. Уличните кавги и младежки сбивания са пренесени на сцената живо и неподправено. Опорни точки във всяка една интерпретация са трите дуета между Ромео и Жулиета – балконската сцена, прощаването и трагичният финал.
Спектакълът на Боряна Сечанова се отличава със запомнящи се и въздействащи дуети. Лек и въздушен танц, изпълнен с толкова нюанси на тичане, сякаш илюстриращ преследване на недостижимото, образ на неуловимата мечта. Боряна Сечанова казва, че идеята за реализацията на най-красивата любовна история е вдъхновена от артистите и по-специално от изпълнителите на главните роли Виктория Петрова и Филип Миланов. Бих казала, че спектакълът е и поклон към великолепните артисти на Арабеск. Рядко може да се види такова единомислие, при което изпълнители и хореограф се представят по най-цялостен и убедителен начин. Въздушна, нежна и лека като дихание бе Жулиета на Виктория Петрова, прекрасно пресъздаваща чаровната смес между дете и жена. Филип Миланов, утвърдил се и като хореограф, няма перфектната физика за романтичния Ромео, но притежава техника и способност да изгражда осмислени и пластично уплътнени образи. Неговият Ромео е спонтанен, отхвърлящ доводите на разума, подкупващо непосредствен и предан на любовта си. Магнетичен и изключително въздействащ бе Асен Наков в ролята на отец Лоренцо – мащабен изпълнител, пресъздаващ блестящо хореографската идея за двигател, даже кукловод на действието. Равнопоставен партньор на Асен Наков бе Даниела Иванова в ролята на дойката – подвижна, сменяща темпа и настроения, бърза като мисъл, закриляща, но и водеща Жулиета към гибел. Ангелина Гаврилова в ролята на синьора Капулети бе като излязла от картина на ренесансов художник, красиво видение, с изпълнени с горда грация движения, безмълвен свидетел на трагедията на дъщеря си. Валери Миленков с неподправеното си благородство и вродения си романтизъм би бил великолепен Ромео. Той изгради един красив и привлекателен Парис, лишен от отрицателните си характеристики. Васил Дипчиков като Меркуцио и Ервин Есен като Тибалт допълваха пъстрата палитра от запомнящи се характери.
Декорите на Иван Токаджиев са изчистени и строги, лесно прегрупиращи пространството, но на моменти затрудняваха видимостта. Костюмите на Николина Костова-Богданова са сполучливи при солистите, особено тези на Жулиета и синьора Капулети, но в ансамбловите сцени фамилиите не бяха ясно разграничени. Това, разбира се, не попречи на успеха на постановката, в която хореограф и артисти пресъздадоха безсмъртната трагедия по оригинален и въздействащ начин.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”