Български  |  English

Интернет е счупен…

 
Сан Франциско. Евън Уилямс е човекът, който отвори кутията на Пандора. Преди да се появи, хората разполагаха с малко места, където да излеят емоции и нецензурирани мнения. Едно от тях беше вестникът, където пращаха читателски писма, а другото – кръгът от съседи, пред който изнасяха дълги тиради.
Евън Уилямс - създател на „Туитър” и съосновател на „Блогър”– донесе истинско освобождение на всички, осигурявайки инструментите, с които всеки може да се обърне към света. В историята на комуникационните технологии това е скок, напомнящ Гутенберговата революция.
И така, вече сме в 2017 година. Как вървят нещата, господин Уилямс?
„Смятам, че интернет е счупен” - казва той.
В действителност, от няколко години Евън Уилямс споделя подобно мнение. Но положението се влошава. „И за много хора става все по-очевидно, че той е счупен.”
Хората използват фейсбук, за да могат в реално време да покажат самоубийства, побои и смърт. Туитър е кошер на тролове, гъмжи от обиди и злостни коментари, които, по всичко изглежда, не могат да бъдат овладени по никакъв начин. Фалшивите новини, независимо дали са създадени по идеологически причини или поради желание за печалба, са нещо, доста разпространено. В проучване на американския изследователски център „Пю” четирима от десет възрастни интернет потребители заявяват, че са били жертва на онлайн тормоз. И това се е случило преди президентската кампания, нагорещила страстите миналата година.
„Мислех си, че след като в един момент стане възможно всеки свободно да говори и обменя информация и идеи, светът автоматично ще се превърне в по-добро място за живеене”, казва Уилямс. „Но се оказа, че греша.”
Предприемачът от Силициевата долина е първият, който по време на dot-com бума вижда възможността да разработи такъв софтуер, който да позволи на потребителите лесно да създават уебсайтове, в които да споделят мислите си, а именно - блоговете. До момента, в който през 2003 г. „Гугъл” купува компанията, тя е използвана от над един милион души. След това идва туитър. Негов създател не е конкретно Уилямс, а компанията му, но той остава най-големият индивидуален акционер и член на борда.
След славата и богатството, идва ред на съжалението. Уилямс се опитва да оправи някои неща. Със същото намерение, но по по-различен начин, „Гугъл”, „Фейсбук” и „Туитър” се захващат за работа. Започват да се правят кръпки и да се дават различни обещания.
Според Уилямс проблемът с интернет е, че толерира крайностите. Да приемем, че шофирате надолу по пътя и виждате, че е станала катастрофа. Разбира се, че ще погледнете какво точно се е случило. Всички гледат. Интернет тълкува подобно поведение по следния начин - всички искат да станат свидетели на автомобилна катастрофа, тогава ще се опитаме да им я осигурим.
Целта на Уилямс е този модел да бъде разбит. „Ако разбера, че всеки път, когато поема по този път надолу, ще видя не една, а повече катастрофи, ще избера друг маршрут”.
Но и по този нов път може да има проблеми. Възможно е, например, да се окаже задънена улица.
Уилямс, естествено, не е единственият, който се опитва да реши тази главоблъсканица. Ако той и другите не могат да намерят пътя напред, ако те не могат да решат онова, което Уилямс нарича „архитектура на създаване на съдържание, на разпространение и на печелене от интернет”, ще има обезпокоителни последици за бъдещето на новините и идеите. Може би непрекъснато ще има автомобилни катастрофи. В туитър вече ставаме свидетели на подобна перспектива.
В продължение на пет години Уилямс усъвършенства комуникационна платформа, която нарича „Медиум”. Амбицията му е да създаде нов медиен модел в свят, който се бори с фалшивите новини или с безсмислените информации. Медията би трябвало да бъде социална и осигуряваща сътрудничество, без обаче да толерира „разбиващите” крайности. Предполага се, че тя би трябвало да бъде сила, използвана с добри намерения.
„Нищо повече от едно красиво пространство за четене и писане”, обявява Уилямс при официалното откриване на платформата през 2012 г. „Думите имат водещо значение.”
Първоначалният отзвук е ентусиазиращ заради резултатите, които Уилямс отчита и заради лекотата, с която хората използват сайта. Но „Медиум”, стартиращ с различен ритъм от всички останали медии, се оказва, че населява съвсем друга вселена.
В ситуация, в която „да шумиш наоколо” изглежда сякаш най-важното нещо в света, платформата “Медиум” не се страхува да бъде скучна и досадна. („Как да обогатиш речника си”, можеше да се прочете на страницата „Популярно”.) И докато новините в традиционните медии разчитат все повече на визуализации, сайтът се стреми да се фокусира върху думите и да достигне до колкото се може повече хора, приветствайки всякакви нови автори.
Последното въведение при “Медиум”, представено в края на март, е месечен абонамент от 5 долара, предоставящ възможност за писане. Реакцията е разочароваща. „Ев Уилямс загуби разсъдъка си” - е водещо заглавие в онлайн изданието The Next Web.
Критиците твърдят, че „Медиум” е не толкова компания, колкото хоби на 85 служители, получаващи заплата от Евън Уилямс.
„Идеята, че ще имате успешен сайт, в който предоставяте възможност за писане и поставяте качеството на първо място, е несъвместима с очакванията да спечелите приходи от рискови капитали”, казва Бил Розенблат, консултант по медийни технологии. „Никой не би финансирал подобен проект, ако зад него не стоеше човек като Евън Уилямс.”
Феновете на Уилямс пък казват, че възможността да публикуваш текстове е характерна особеност, а не бъг, и че тя също представлява експеримент като всички останали, имащи за цел да провокират. Но и те не крият, че пътят, по който идеята му ще стане реалност, ще бъде труден.
Биз Стоун е част от „Туитър” заедно с Уилямс още от самото му начало. Той се присъединява към стария си приятел в „Медиум” и като член на борда, и като инвеститор.
„Ев избра най-трудното”, казва Стоун. „Той каза: Искам да направя така, че от публикуваните текстове да се печели.” А моят коментар бе: „Да, всички искат това. Но докъде сме я докарали? Успеваемост - между нула и половин процент.”
 
От фермата до Силиконовата долина
Уилямс е на 45 години, висок и слаб, с брада. Прилича по-скоро на поет битник, който е в състояние да обсъжда екзистенциализма цяла нощ, отколкото на син на фермер от Небраска, какъвто е всъщност. Израства сред остър дефицит на нови лица и идеи и просто жадува за някого, с когото да си говори. Живее сред хора, чиято култура се простира до това да обичат футбола, и мрази така наречения „атлетичен манталитет на малките мозъци, които се мислят за по-добрите, защото са заобиколени от големи мускули”.
През 1993 г. една случайна среща с издатели на ново списание в мола в Гранд Айлънд, Небраска, обръща живота му.
Това е вторият брой на Wired, изданието, разпространяващо „благата вест”, че идва нов свят. Една от историите в него е за пенсионирания военен полковник Дейв Хюз, който иска да свърже всичките 5.5 милиарда мозъка на планетата. И да няма повече самотни деца на фермери.
След като се размотава насам натам, Уилямс пристига в Силиконовата долина. И ако на него му е ясно какво точно иска да постигне - да се отърве от ритнитопковците и да направи така, че хората да си говорят, то начинът, по който смята да го направи, му е тъмна Индия. И блогър, за чийто софтуер Уилямс помага при разработването, и туитър - се различават от онова, което стартъпите очакват, че ще се случи. А около самия туитър има цяла подробна хронология на драматичните отношения между четиримата му основатели.
Уилямс допуска умишлени грешки и времето, в което е изпълнителен директор на “Туитър” - през 2008 г. – не е свързано с мениджърски успехи. „Той не е от породата на изпълнителните директори” - казва бившата му приятелка, участваща в разработването на блогър, Мег Хурихан, когато през 2010 г. бордът на директорите в „Туитър” го изгонва от своите редици.
Преди няколко години туитър започва да се възприема като инструмент, с който да се освободиш. Някои вярват, че благодарение на него се случва Арабската пролет в Близкия изток. И че туитър, също като интернет, държи тиранията на къса каишка.
След това – с процъфтяването на троловете в платформата - историята придобива по-тъмни краски.
Президентът Тръмп дори заявява, че според него туитър го поставил в Белия дом. Неотдавна Уилямс чува тези думи за първи път. Започва да преглъща бавно посланието, седейки си в кабинета, забележителен с това, че в него няма бюро. Най-накрая успява само да каже: „Тази работа е много лоша. Имам предвид замесването на туитър в нея. Ако е вярно това, че без него Тръмп нямаше да бъде президент, аз наистина поднасям своите извинения”.
Белият дом не отговаря на поискания коментар върху забележките на Уилямс. В реч пред студентите в Университета в Небраска Уилямс отбелязва, че Силиконовата долина има склонността да се възприема като Прометей, който краде огъня от егоистичните богове, които пазят портала към небесата, дарявайки го на простосмъртните. „Онова, което сякаш забравяме, е, че Зевс така се ядосал на Прометей, че го оковал на скала, за да може орлите да му изкълват червата. Някои ще кажат, че и ние заслужаваме подобна съдба, оставяйки силата на туитовете в ръцете на Доналд Тръмп.”
Грешката на господин Уилямс е, че очаква интернет да прилича на човека, когото вижда в огледалото - един сериозен и благороден мъж.
„Прави впечатление, че Уилямс е изключително интелигентен и самовглъбен”, казва Стоун. „Ако можеше да размаха вълшебна пръчица, щеше на всекиго да напише по нещо по проблемите, които го вълнуват, например: Ето няколко предложения по темата за климатичните промени”.
За Уилямс неприятното е, че не всеки иска да бъде готин, защото „хората са си хора. През нощта заключваме вратите на офисите и къщите си, а интернет започна да си съществува, без изобщо да очакваме, че ще трябва да го затваряме онлайн”.
 
„Медиум” и парите
Писателите искат да имат читатели и - в повечето случаи - пари. Читателите искат да бъдат забавлявани, инструктирани или възмущавани. А на издателите им дай приходи и печалби. И досега никой не е открил начина - задоволителен и издържащ на различни проверки, с който желанията на всички да бъдат изпълнени, без да се стига до перверзии и стръвни реклами.
„Сега, когато направихме така, че можем да си споделяме информация без каквото и да било усилие, как да допринесем за едно по-задълбочено разбиране, като същевременно предложим равнопоставени условия, с които да насърчим отвсякъде да ни дават идеи?” - пише Уилямс в манифеста на „Медиум” 2012. С пари, разбира се.
В началото „Медиум” работи с редакционен екип, който издирва автори и срещу приноса им дава скромни възнаграждения. Точно по модела на традиционните списания. Автор сред тях е и Аби Норман – тогава около 20-годишна, отговаряща за медицински картони в болница в щата Мейн.
„Медиум” e групичка от автори, които, без особено напрежение, могат да изкарат 50 долара за разтърсващо есе, като освен това имат възможност да си създадат връзки с писатели и редактори”, разказва Норман и добавя: “Подобна опция ми се стори съблазнителна”.
Тя пише около 100 текста в „Медиум” - за аутизма на брат си, за булимията на майка си, за своето собствено здраве и за постоянния карнавал - популярната култура. За някои от текстовете получава дори хонорари. Печели привърженици. А след като „Медиум” набира популярност заради авторите си, започва да се бори да бъде чута и от хора извън кръга верни почитатели. Започва да търси и какви автори самата тя би искала да прочете в „Медиум”.
Миналия септември пише: „Това тук е работа. Ние не си копаем просто така – в търсене на някакво скрито съкровище”.
„Медиум” трябва да се развива и печели благодарение на рекламодателите си, които биха платили за автори като Норман и биха гарантирали бъдеща перспектива за сайта. Изведнъж през януари обаче настъпва внезапен обрат. Една трета от екипа или около 45 души са освободени. Рекламата престава да бъде решение, а се превръща в зловеща пречка.
„Системите, задвижвани от рекламата, могат да възнаградят единствено любопитството”, казва Уилямс. „Те не могат да поощрят правилния отговор, за разлика от системите със заплащане от страна на потребителя, които могат да насърчат ценното. И така се стига до неизбежното решение: хората трябва да плащат за качествено съдържание.”
Уилямс стига късно до това решение. Останалите медии отдавна са го изпреварили. През последните пет години все по-перспективни стават онлайн абонаментите. Започва да се опровергава дългогодишната представа, че никой не би платил за онлайн съдържание в интернет. След избора на Тръмп, например, интересът към някои публикации многократно се увеличава.
„Медиум” отказва да каже колко точно абонати има с аргумента, че системата все още не е заработила официално. Във всеки случай, платформата няма за цел да се превърне в онлайн списание. Уилямс не желае на „Медиум” да се гледа като на традиционен издателски проект, който поръчва текстове, редактира и дава възможност на читателите да се свържат с екипа. Вместо това се предлага моделът на книжарниците. Книжарите не поръчват написването на определени книги, но подбират заглавията и ги продават. „Напишете нещо - каквото си поискате, а ние ще ви платим според критериите си”, казва Уилямс.
Но какво точно означава това? Кой е издател? В момента, в който „Медиум” се бори да определи същността си, по-старите комуникационни платформи – гугъл, фейсбук и туитър - се опитват да се справят с неочакваната си токсичност. Фейсбук наема хиляди оператори за мониторинг на фейсбук Live. Гугъл обявява структурни промени, с които да улесни хората да сигнализират за недобри резултати, така че на въпроса дали „Холокостът се е случил?”, да не се отваря расистки сайт. И при туитър изглежда, че започват да се получават по-малко сигнали за обезпокоителни послания, което може да се смята за прогрес.
„Мисля, че ще оправим нещата”, казва Уилямс. „Просто не спирайте да дишате. Работата едва сега започва. Двадесет години не са твърде дълъг период, за да променим начина, по който обществото функционира.”
 
Вече реликва?
В първите години на ХХI век Джеймс Хонг, известен най-вече като създателя на популярния сайт за рейтинг и запознанства „Горещи или не?”, става един от частните инвеститори в „Медиум”. Той споделя пред Уилямс, че има нови идеи за сайтове за запознанства, но се опасява, че няма да може да се справи с тях. „Работил съм върху едно и също нещо през целия си живот”. Уилямс се замисля за момент и отговаря: „И аз съм работил върху същото през целия си живот”. Хонг казва: „Това не е някакъв суетен проект – Уилямс сам си реши да се занимава с него. А това, че други хора го определят по такъв начин, говори много повече за тях, отколкото за Уилямс”.
Такава решителна защита от страна на Хонг може да вдигне залозите, но не е знак за дългосрочни успехи. Най-злокобната теория за провала на „Медиум” е развивана от Клиф Уотсън, 46-годишен рекламен директор, който някога е бил сътрудник в „Медиум” и е родом от Омаха. Той смята, че платформата се е превърнала в реликва от отминала епоха, нещо като комуникацията, осъществявана благодарение на пощенските гълъби и телеграфа.
„Медиум” е като перфектната платформа от ерата на Обама: минималистична, отличаваща се, арогантна и извисена” - казва Уотсън. „Но в момента, в който участниците в кампаниите наистина насочат усилията си към спечелване на първичните избори, ние заживяваме в един постобамов свят - и метафорично, и буквално. И в този свят няма място за никакви мисли - нито минималистични, нито открояващи се, нито арогантни, нито дори извисени.”
В такъв случай какво трябва да прави авторът? Уотсън казва, че работи върху нов сценарий. В същото време, някои от пишещите в „Медиум” са критично настроени към новите усилия за увеличаване на абонамента, опасявайки се, че така ще загубят аудиторията, която са имали до момента. „Защо да получавате жълти стотинки за думите си?” - пише Кийт Паркинс - „само за да откриете, че никой не чете онова, за което сте отделили от ценното си време и сте си създали неприятности, просто защото платформата е напълно гетоизирана?”
„Медиум” твърди, че по отношение на интересуващите го показатели, се справя доста добре. От компанията казват, че през 2016 г. броят на публикациите в сайта се е увеличил четири пъти и че месечно той има 60 милиона уникални посещения. След като набира 130 млн. долара от инвеститори, миналата година сайтът е оценен на 600 млн. долара. Но, както винаги, не е много ясно как ще се натрупат големите приходи.
Същевременно Уилямс отхвърля всички онези гласове, които казват, че съществуването на „Медиум” е не само трудна, но и абсолютно невъзможна задача. „Затова аз го правя, а те – не”, казва той.
Сайтът отново привлича автори. Норман наскоро също е получила обаждане. След като престава да се занимава основно с „Медиум”, кариерата й процъфтява, независимо че здравето й е разклатено от автоимунни заболявания. Тя пише книга за медицинското лечение на женски болести, която ще бъде издадена през 2018 г. от Nation Books. „Честно да ви кажа, опитвам се да не умра”, казва тя. „Бях принудена да насоча вниманието си към други неща.”
И все пак. „Медиум” не е решил проблема с публикациите в интернет, но и никой друг не се е справил с тази задача.
„Ще си ги рекламирам, защото инвестирах в тях цялото си време и бях като пристрастена” - казва Норман. „Бих искала да видя как всичко се оправя. Как кълбото се разплита.”
 
Ню Йорк Таймс, 20.05.2017
Превод от английски Димитър Марков
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”