Български  |  English

Воайорско вероломство

 
„Вездесъщият“, 2017, България, 120 минути, режисьор Илиян Джевелеков, продуценти: Матей Константинов, Илиян Джевелеков, Георги Димитров (Мирамар филм), копродукция Нова Телевизия, сценарий: Матей Константинов, Илиян Джевелеков, оператор Емил Христов, музика Петко Манчев, в ролите: Велислав Павлов, Теодора Духовникова, Весела Бабинова, Анастасия Лютова, Тони Минасян, Михаил Мутафов, Борис Луканов, Ирмена Чичикова, Валери Рангелов, Мария Славчева, Георги Стайков и др.
Награди: „Златна роза“, за женска роля на Теодора Духовникова (поделена), за мъжка роля на Велислав Павлов, на гилдия „Критика“ към СБФД, на публиката, „Дани Лернър“ в размер на 50 хиляди евро в услуги в „Ню Бояна Филм Студиос“.
По екраните от 13 октомври.
Разпространители „Мирамар филм” и „Лента”.
 
Не си спомням скоро филм на „Златна роза“ да е обединявал мнението на жури, критика и публика.
„Вездесъщият“ е също лайфстайлски като дебюта на Илиян Джевелеков „Love. net“, но е по-компактен, сериозен и важен.
С нахлуването на новите технологии и социалните мрежи се чувстваме все по-зависими. Дискомфортното усещане за следене е осезаемо, особено след разкритията на „хакера“ Едуард Сноудън. Но във „Вездесъщият” не става дума за шпиониране от страна на държавата, а за рекламиста и писател Емил (Велислав Павлов), поставил в дома на родителите си скрита камера заради крадец. Баща му (Михаил Мутафов) е от старо семейство. Домът му е пълен с фамилни спомени. Внезапно започват да изчезват. Той е парализиран, но жизнен, съпругата му го обгрижва с любов. Затова пък в дома на Емил цари отчуждение – красивата му спътница (Теодора Духовникова) е психотерапевт. Хладна и непроницаема трезвеница. Той пие. И се дразни на баща й (Борис Луканов) – пенсиониран генерал с лоши навици и живо либидо. Нито Емил, нито съпругата му обръщат внимание на сина си. В рекламната агенция се появява свежо червенокосо момиче (Весела Бабинова). Емил се влюбва до уши. В живота на съпругата се мярва красива лесбийка (Ирмена Чичикова). Покрай книгата, която пише, той се пристрастява към скритите камери – дистанционно следи всичко живо. Става зависим от воайорството си. И все повече пие и пуши. И съпругата му започва да надига чашката. Нормалният жест с камерата за крадеца се изражда във вероломство. Пипалата му са толкова оплетени, файловете – толкова много, че вече не се знае кой е жертвата – обектите или вездесъщият Емил.
За разлика от предишния филм, тук историята е напълно измислена. Глобално актуалната тема за следенето е разгърната през връзките между героите – здрави, хлабави, скъсани... Намесват се чувства и секс, предателства и завист, хладнокръвие и ранимост, презрение и фалш, комплекси и грешки, смърт и реклами... Въпреки че развръзката е предизвестена или пък на моменти лайфстайлът затрупва дълбочината, погледът не изпуска екрана. Един от групата „софийски филми” на фестивала, „Вездесъщият” показва столичното живеене цветно, елегантно, травматично. Камерата на Емил Христов не изпуска и миг от сложните вътрешни движения. Актьорите (с малки изключения) са въодушевяващи – и Велислав Павлов, чието ярко изразително лице с топли очи е почти неизменно в кадър, и вглъбената до леденост Теодора Духовникова, и виталната дебютантка Весела Бабинова, и прикованият за инвалидната количка Михаил Мутафов с благородно излъчване, и Борис Луканов като остарял палавник...
Киното неведнъж е интерпретирало темата за следенето – достатъчно е да припомним „Разговорът“ (1974) на Франсис Форд Копола, „Смърт на живо“ (1980) на Бертран Таверние или скорошния „Сноудън” (2016) на Оливър Стоун. Но във „Вездесъщият” тя е разплитана като екзистенциално кълбо с мощен зрителски потенциал.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”