Български  |  English

Царят светец и президентът цар

 
Миналия месец руските православни екстремисти направиха опит за два терористични акта. В първия случай автомобил, в който е имало туби и бурета с бензин, на 4 септември се вряза в сградата на екатеринбургския кинотеатър. После, на 11 септември, екстремистите запалиха автомобили близо до московския офис на сенатора либерал Константин Добринин. Нападенията бяха извършени във връзка с неприемането от религиозните екстремисти на излизащия на екран филм „Матилда” на режисьора Алексей Учител (който нае Добринин за адвокат). Протестиращите смятаха филма за богохулен. В него се разказва историята на любовните отношения на още не оженения бъдещ цар Николай ІІ с балерината Матилда Кшесинска. Филмът, планиран да тръгне по екраните през октомври, вече предизвика негодуванието на религиозните консерватори, защото последният цар и неговото семейство са канонизирани за светци. На 31 август религиозните екстремисти даже хвърляха бутилки със запалителна смес по зданието в Санкт-Петербург, където се намира студията на Учител.
Несъмнено президентът Владимир Путин би могъл да предприеме твърди мерки, за да спре тази кампания и да „озапти” Наталия Поклонска, депутат от Крим, която провокира тези акции чрез различни изказвания и в медиите, и в Думата. И това, че не го прави, е свидетелство за дълбоките противоречия, които съществуват в дълбините на неговия авторитарен режим.
В последните години Путин насажда с удоволствие в Русия консервативна, националистическа идеология, към която се придържа голямото мнозинство от представителите на РПЦ. И той въодушевява протестиращите, вярващите, простите руснаци, като поощрява действията им в пропагандата на това вероучение. Така той демонстрира, че тази дейност се извършва не по указание на Кремъл, а се осъществява по инициатива на народа като масово движение.
По този начин Путин подкопава основите на собствената си власт. Като заплашва с насилие създателите на един безобиден филм и се заканва на представителите на руския културен елит, консервативното националистическо движение показа уродливата си страна и, както изглежда, Путин не е в състояние да го спре. Това би предизвикало недоволството на т. нар. патриотична част от политическия истаблишмънт, а в последните години той я поощрява, като й вдъхва смелост.
До днес стандартният вътрешнополитически модел на Кремъл се състоеше в това да формулира главната цел и да позволи на представителите на ниските слоеве на обществото да се движат в указаната посока, „като задават тон и проявяват инициатива”. Обаче по отношение на новия филм този модел се оказа несполучлив и сега Кремъл ще бъде принуден да се бори не с един екстремист, а с мащабно социално явление.
Парадоксът на полемиката, свързана с „Матилда”, е в това, че ако бе поискал, Путин би могъл веднага да спре Поклонска. Но в момента, в който нейната инициатива „отдолу” получи развитие (достатъчно, за да го забележи Путин), тя вече бе получила поддръжка от някои от неговите кремълски съюзници и единомишленици, с които той не иска да влиза в конфликт. (Към тях се отнасят такива фигури като епископ Тихон Шевкунов, личният духовник на Путин и важно свързващо звено между РПЦ и Руските спецслужби.) Днес би се наложило да се плати доста висока цена, за да се „угаси” кампанията срещу „Матилда”. А това би могло да означава отчуждаване на много от най-ярките путински привърженици.
Главният проблем на руския режим, опиращ се на личност, се състои в това, че само самият Путин може да спре нещо със сигурност. Думата на практически всеки друг функционер – дори и да се произнася от името на Кремъл – е с недостатъчна тежест, за да спре една националистическа кампания, която вече е достигнала критична маса.
Самата Поклонска намери за себе си особена роля в променящото се политическо пространство на Русия. Администрацията на Путин направо „измъкна” от украинската политическа среда тази представителка на Крим и я назначи за прокурор на полуострова след анексията му през 2014 г. (Поклонска беше яростна привърженичка на анексията). После путинската националистическа идеология набра сила. И до момента, когато през октомври 2016 г. Поклонска пристигна в Москва като депутат от Държавната Дума, руският политически център се постара да застане под знамето на православието за формирането на колективна идентичност, която обещаваше превъзходство над онези, които победиха в Студената война.
След като успя да получи поддръжка за кампанията си от РПЦ, Поклонска се обърна към Генералната прокуратура на Русия с молба да проведе разследване по отношение съдържанието на филма „Матилда” и дейността на режисьора на този филм. Да се спре Поклонска, би означавало да се постави под съмнение идеологическата линия, към която се придържа страната. А Путин не е готов за това.
Именно от това следва и високомерната реакция на Поклонска на меката критика на руския министър на културата Владимир Медински: „Оценка трябва да дават компетентни, упълномощени експерти, имащи стаж в експертна работа” – заяви тя. Имаше предвид, че министърът е никой. И за да му възразим, ние можем да намерим наши собствени авторитетни и имащи пълномощия хора.
Консервативните религиозни фанатици получават благословия и от лоялни и разположени към тях свещеници, в това число от ултраконсервативния архиерей Дмитри Смирнов, който заяви, че филмът е създаден за гавра над руските светци. Листовки с осъждане на филма „Матилда” сега лежат върху кутиите със свещи в черквите в цялата страна. И вече не е важно кой ги е сложил там, важно е само това, че никой не ги маха.
За тези руски консерватори кампанията, провокирана от Поклонска, е средство, с чиято помощ може да бъде предотвратен завоят към прагматизъм на режима. Това е предупреждаващ изстрел към режима, който досега разглежда въпроса за провеждане на реформи и възможността за връщане в клуба на западните държави за обезпечаване на инвестиции и икономически ръст. Поклонска дава да се разбере, че щом само един филм може да предизвика такава обратна реакция, то отстъпването по отношение на по-сериозни въпроси би могло да струва много скъпо на режима. Консервативната националистическа идеология на Путин сега служи за ориентир на простите руснаци, но така, както той въплъщава този набор от идеи, може да ги въплъти и някой друг, освен Поклонска.
С развитието на тази нова идеология се създава временен, с неясни граници, съюз между православни свещеници, работници от спецслужбите, бизнесмени и правителствени чиновници, лоялни не толкова на Путин, колкото на обявения от него идеал. Много чиновници от средните и ниските нива започват да се изказват за забрана на „Матилда”. Те не могат да повярват, че тази кампания е набрала такива обороти без одобрение отгоре. Например, случаят с Камчатка, руския Далечен изток. След като Медински се изказа за прожектирането на „Матилда” по екраните на страната, няколко местни киноразпространители все пак решиха да не показват филма, като нарекоха това си решение „гражданска позиция”. Местното управление на културата даже помести на сайта си манифест на киноразпространителите.
Привържениците на свободна Русия отдавна мечтаеха, че ще настъпи ден, когато православната църква ще бъде отделена от държавата, а чиновниците няма да се страхуват да се противопоставят на Кремъл. Последното със сигурност се случва, но между тези, които първи се ползват от тази нова свобода, виждаме религиозни фанатици, говорещи на езика на агресията, сплашването, консерватизма.
 
Foreign Affairs, 10 октомври 2017
Бел. ред. Преди няколко дни най-голямата филморазпространителска мрежа в Русия обяви, че ще прожектира филма „Матилда”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”