Български  |  English

Приносът на хората на Геел II

 

(продължение от миналия брой)
Цитат от доклада[1]: Макар София да притежава ясно изразена зелена идентичност, дърветата и храстите, които не са поддържани достатъчно, влошават качеството на градския пейзаж и отслабват визуалните връзки.
Една от най-симпатичните черти на Геелевия доклад е поставянето на преден план на зеленото, на природата. Не Боянската черква, "Александър Невски", Халите и Народната банка са на първо място, а Витоша и Люлин, изворите и парковете, уличната зеленина и нейното състояние - тях именно датчаните изтъкват като главни фактори на идентичността на града. Ако искаме да въздигнем това отношение в принцип, то той сигурно би бил: Природата е по-важна от хората (в това число - от транспорта, архитектурата и бизнеса)! Такива крайни формулировки Геел не прави, но би било полезно да си ги направим сами, ако искаме да приложим неговите възгледи към нашата действителност. В "Казуса София" би било полезно да решим, че без да чакаме инвестиции, смяна на предназначението, без да имаме ясна представа какво да правим в опразнените си промишлени зони и жп ареали, тях именно ще почистим, изорем и залесим. Когато градът бъде готов (и има нужда) да ги "усвои" (транспортно и архитектурно), дърветата ще са готови за сечене, а новите гори междувременно ще са облагородили града, ще са добавили положителна идентичност. И няма да има никаква нужда градът да превзема повече орна земя...
Така, както Хелзинки е фрагментиран между безброй езера, така София, днес фрагментирана между промишлените си зони, би могла да бъде прошарена от гори и горички - нова градска култура, свеж балансьор на ужасното запрашване. Езера - бившите баластриери - София има, а геолозите твърдят, че под асфалта има още много вода. Лесопаркът не струва много пари... особено ако осъзнаем възможните ползи[2].
Четейки цитата, ще почувстваме известна европейска наивност - съветът сякаш е отправен към деца или към малоумни, на които трябва да се обяснява очевидното. Трудно е човек да си представи как така софиянци "вода газят, жадни ходят", що за хора са това?! Чибаовци обаче е наясно защо сме таквизе и най-доброто, което можем да почерпим от външните съвети, би било да се примирим с тяхната простота и логика, да не се надскачаме, а да се вслушаме: природата е по-важна от хората! Ние сме нейните неразумни, неблагодарни деца. Добре би било да започнем да връщаме, каквото й взехме - великата гора, намерена тук още от римляните, та чак до Евлия Челеби... подобно намерение вече звучи достатъчно грандиозно, надявам се.
 
Цитат: По-заможната югоизточна част е по-зелена от северозападната част, което съответства на социално-икономическото положение на съответните райони. По много от софийските улици и булеварди са засадени дървета, а други са оставени съвсем сиви - особено в северните части на града.
След това немаловажно наблюдение не следва Геелевска оценка, нито съвет какво да се прави. Като начало, датчаните биха могли да ни кажат, че Централната част, която бяха повикани да проучат и облагородят, най-малко от всички други части на София се нуждае от това. Донякъде вината е наша, грешката беше заложена още от "Интеграционните планове" в цялата страна, които тук неизменно включваха градския център, независимо от града и неговите нужди, и така предопределиха вредата на усилието ("Европа" ще дава пари само за определените от интеграционните планове зони). Никоя партия, община, медия не възроптаха срещу очевидното нахалство, срещу класовата несправедливост, срещу глупостта на това решение. Дори да оставим настрана класово-партийния характер на стореното, трябваше да му се противопоставим заради принципа отвън навътре, от общото към частното, което ще рече, че правилният подход би бил: от страната към столицата, от периферията към центъра, от общата транспортна схема към нейното решение в центъра, от качеството на обитаване там, където е зле, натам, където е поносимо... Не толкова дори в името на справедливостта, колкото в името на здравия смисъл. Всички конкурси през последните десетилетия са все в югоизточната част на Центъра (хубавата част). Единственото изключение беше конкурсът Уолтопия, която после беше придърпана пак в "благодатния югоизток". Спортните зали, стадионите, басейните, бизнес парковете, новите офиси са все там - в югоизточната четвърт. Останалите три четвърти - кучета ги яли. "Професионалистите", които допуснаха да стане така, са повече глупави или повече нагли?
 
Наблюдение на доклада: Римските останки в София се ценят и опазват много по-високо от останалото културно наследство. Факт! Няма да се спирам подробно защо е така, има хора, които цял живот са в тази материя, нека те кажат защо. Геел не казва, само констатира. Тъй като става дума точно за Центъра, ще помоля - каквото и да се намери покрай "Света Неделя", това да не се отрази на съществуващото състояние - "Света Неделя" и "Балкан-Шератон" са ми по-скъпи, "Булбанк" и "Каката" съм готов да прежаля! Не по-малко любопитен съм да науча какво биха направили хората на Ян Геел, ако не им бяхме дали да се упражняват по темата Център, а примерно Орландовци/Биримирци... Там нуждата е значително по-голяма, възможността за успешни подобрения - също.
В частта с трудното заглавие "Морфология на човешкия мащаб" арх. Ян Геел с право отбелязва, че преобладаващата застройка на София-Център е сравнително ниска и това е прекрасно. Ако действително искаме да се учим от най-добрите, не значи ли това, че законът - равнение по корниза на Съдебната палата (примерно) - става актуален и задължителен за целия Център? Само това да постигне Геелевата намеса, ще бъде достатъчно! Но това значи и - сбогом мечти за небостъргачи в Центъра. Дори само това да постигне, арх. Здравков ще заслужи паметник.
 
Цитат: Елементите с малки размери, било то павилиони, будки за кафе или кокетни магазинчета, добавят приятно измерение на градската среда. Те служат като място за срещи и точки на активност.
Съвсем наскоро, благодарение на арх. Диков, почти всички будки, павилиони и пр. бяха премахнати и заменени от типови "Лафка". За града беше добре, защото старите ръждиви самоделки бяха жалки. Старите спирки, освен грозни, бяха станали опасни. Но ако си позволим да развием идеята на датчаните, ако нови, различни от "Лафка" павилиони бъдат допуснати в името на разнообразието, красотата и конкуренцията, няма ли градът да спечели в крайна сметка?
Неслучайно от близо сто години алфата и омегата на градоустройството не са нито Обитаването, нито Паметниците, а Транспортът. В Доклада на Геел транспортът е на второ място - след Идентичността - това показва красноречиво философската му нагласа. Мнението му за транспорта в София е синтезирано в два цитата.
Цитат 1: София има късмета да разполага с добре развита система на обществения градски транспорт и евтини таксита. Това означава, че хората разполагат с алтернативен на автомобила транспорт. Допълнителните инвестиции в обществения градски транспорт и велосипедната мрежа ще гарантират тези алтернативи да стават все по-привлекателни.
Цитат 2: София все още страда от недоброто транспортно планиране в миналото. Широки шосета насочват голям брой автомобили право през централната градска част, като създават излишен трафик и задръствания, завишават шумовите нива и влошават качеството на въздуха.
И двете наблюдения са верни. Щом е така, защо има автомобилни задръствания, защо сме недоволни от обществения транспорт, как да го подобрим? Доколкото отговорите на Геел са малко (и не ме удовлетворяват), бих споменал някои възможни алтернативи.
1. В София "Системата на градския транспорт" не е общо цяло, а е механичен сбор от няколко мрежи - метрото, автобусите, тролеите и трамваите, лични и държавни автомобили, и пешеходци. Като прибавим маршрутки, таксита и велосипедисти - всички със своите независима структура, цели и компромиси - недостатъците стават очевидни. Например този, че докато елементите не се координират и не се поставят под общо управление, резултатът ще е отрицателен. Като досега. Маршрутите на обществения транспорт са объркани, преплетени, лъкатушни, често се дублират или липсват. Те не си помагат, не се допълват и не се заместват, дори след като са изградени. Причините? Ведомствени! Имаше шанс постепенно метрото да замести големите автобуси и дългите автобусни линии в чертите на града – например, чрез система от частни совалки, които оперират всяка в своя "комплекс" на къси разстояния, по второстепенни улици, откарвайки до метростанцията всеки, който не иска или не може да ходи пеш или с велосипед дотам. С общ с метрото билет! Но кой Автобусен Началник ще се съгласи да му орежат ресора? И защо МетроЧиновникът да се натовари да се договаря с частници?
Ако речем желанията и възможностите да изкристализират до работещ принцип, той би бил следният: не бива по едно трасе да се дублират релсов и гумен транспорт, електрически и моторен, частен и общински. Време е да добавим - велосипеден и автомобилен маршрут също не вървят заедно. Една зима беше достатъчна снегорините да ликвидират материалната преграда на велосипедното трасе по "Ломско шосе". Това би трябвало да научи нещо хората на Геел... За трамваите и велосипедите главните широки улици са по-неподходящи от тесните, еднопосочните, второстепенните. А те са и по-безопасни, и по-хигиенични! Ако трамваят (в последната голяма акция на Общината) беше свален от булевард "Дондуков" на улица "Искър", дали нямаше да е значително по-добре? От всяка гледна точка? Щом така и така ще има трети лъч на метрото?
Или още по-общо: не прави две и повече неща, където можеш с едно! Или - икономията е задължителна. Превърнат в задължително условие на Общия план, специално в областта на транспорта, принципът носи преки и не само финансови ползи. Почти навсякъде в града метролиниите дублират релсов и гумен обществен транспорт, без да го елиминират. На места той се "триплира" с железопътен. Темата за градска железница - все още актуална и възможна в столицата - тук просто няма място да дискутирам. А е важна! Докладът на Геел я пропуща обяснимо - неговата задача е ограничена в Центъра, но именно Центърът прекрасно би се възползвал от гара Сердика, престъпно, лекомислено премахната от Софиянски при оглушителното мълчание на колегията.
"Широките шосета", влизащи от пет посоки в София и устремени към центъра, не са по-широки, а са по-тесни от подобните им в други столици. Но при нас те не са дублирани, нито разсредоточени в обмислена схема. Докато схемата на града е радиално концентрична, София няма как да се оправи.
2. Недобро транспортно планиране? В миналото? От "Софпроект" и "Метропроект"? Ами те сега пак проектират - и никой не им посяга на кокала... жалък кокал, заплата, но все пак... Като служител на заплата, проектантът не може да не слуша Администрацията. Тя му плаща, от нея зависи хлябът му. "Вътрешните специалисти" изпълняват волята на администрацията, тя - на политиците на власт в момента, те - на олигархията и на по-дребни риби със защитими интереси. Нека временно оставим настрана термина корупция. Всеки зависим индивид е склонен към корупция. Следователно, добър план, добро градоустройство може да се чака само от независими индивиди, чийто хонорар зависи от възможно най-най-независим суверен. Дори само по тази причина, Планът не бива да е резултат на "вътрешните хора". А резултатът, постигнат от "външните (спрямо администрацията) специалисти", следва да бъде оценен пак от "външни корифеи" и "обществото като цяло". Има смисъл едва тогава хора като Геел да бъдат канени - за акъл! За целта една твърда, неотстъпчива, последователна и безкомпромисна преса е достатъчно условие.
След това задължително отклонение да видим какво конкретно не е наред на софийската улична мрежа. Най-масови са личните автомобили - проблемът тук е най-сериозен. Ако (както Геел с право отбелязва) улиците и булевардите са ни широки и засега достатъчни, то "тапите" се дължат на нещо друго. Ако искаме мрежата да има пропускателна способност, близка на тази на улиците, трябва не толкова да ги разширяваме и дублираме, колкото да решим кръстовищата. Левият завой бави двойно пропускателната възможност на кръстовищата; следователно, ако елиминираме левите завои, ще подобрим мрежата. При Т-кръстовища левите завои са неизбежни, при нормалните не са! Следователно, прекрасните проектанти на Общината, създавайки множество Т-кръстовища в София, предварително са обрекли града на задръствания. Но кръстовищата не биха могли да бъдат други, докато схемата е центрично-радиална. При нея те не могат да бъдат избегнати. Следователно, София не може да остане концентрично-радиален град! Трябва да стане друг!
 
Естествено, не можеше да се очаква Ян Геел да го каже, но той можеше да отбележи и обсъди други неща. Например: в София има четири трамвайни обръщала в ЦГЧ - "Възраждане", Съдебна палата, на "Дондуков", на паметника" Левски"; и други две - на "Йорданка Николова" и самото депо на "Царица Йоана", които са "почти" в Центъра. Те са нужни резерви на трамвайната мрежа и не бива да се премахват. Но може да отпаднат като крайни спирки. Тогава там няма да се задържат трамваи.
Павел Попов
(Краят в следващия брой)
 


[1]Публични пространства и обществен живот, доклад, изготвен от екип на "Геел".
 
[2]Преди години в лесопарковата част на Борисовата градина срещнах циганин с конска каруца, който с жена си събираше в снега паднали дървета и клони - чистеше гората. Човекът се стресна (носех чанта) и настоя да ми покаже документ, че всичко е законно. Показа ми, поговорихме. Дали тази практика не може да бъде приложена в широки мащаби?

 

още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”