Български  |  English

Нов ЕС прозира
в кризата в Испания

 
Отдавна Каталуния се стреми към независимост. Многократно каталунците молят централното правителство на Испания за по-голяма автономия. Резултатът е минимален. За разлика от Германия, Испания не е федерална държава. Каталуния е по-малка от Бавария, но внася три пъти по-голяма вноска в испанската хазна в сравнение с онова, което в процентно съотношение плаща германската провинция на федералната република. През последните няколко години в стотици каталунски градове се организират избори, като резултатът от повечето от тях е, че мнозинството иска независимост. Но не може да се скрие, че испанското централно правителство от доста време пренебрегва тези резултати. Междувременно стана ясно до какво доведе всичко това: едно яростно изразено желание няма просто ей така да изгасне, дори и испанският премиер Мариано Рахой да заплашва с чл. 155 от Конституцията на Испания, с който може да наложи принудителен контрол над управлението на Каталуния. Никой в Испания не иска гражданска война. Ето защо трябва да се търси политическо решение – да се намери изход от кризата.
Онези, които все още са против независимостта на Каталуния, го правят най-вече, защото се страхуват от последиците, свързани с Европа: а именно, излизане от ЕС. Въпросът е: защо трябва да е така? Или Каталуния остава част от Испания, или трябва да излезе - от Испания, от ЕС, от еврото. Така в момента звучат алтернативните варианти, които се предлагат на Каталуния. Но няма ли някакво друго, по-добро решение, което да не е илюзорно, а наистина да може да задържи автономна Каталуния в Европа?
Разбира се, че има. Никой вездесъщ не е казал, че независима Каталуния ще трябва наново да кандидатства за членство в ЕС така, както следва да постъпи Косово. Но отказът на ЕС да заеме по-умерена позиция пречи да се намери решение. Който си мисли, че при кризата с Каталуния няма трети път, прави грешни стъпки там, където трябва да се стъпва много внимателно. Грешката е, че твърде много държи на националната държава, смятайки я за единствения възможен конституционен носител на европейското единство. Но това би могло и да не е така. И в случая не говорим само за Испания.
Каталунците не са единствените, които в момента искат регионална автономия в Европа. Би могло да се каже, че такива искания има и в Тирол, Шотландия, Валония, Фландрия, Венеция и дори Бавария.
И желанията на тези хора ще бъдат изкрещяни още по-яростно, защото в ЕС скоро предстои да настъпи объркване в представите какво е регион, а какво държава. Ирландия и Кипър са два примера, че етническият регион не съвпада с границите на държавата. Освен това, в ЕС има големи региони (като провинция Северен Рейн-Вестфалия), които нямат глас да определят политиката на ЕС в степента, в която го правят малки държави, като Люксембург или Малта, например. Не е ли настъпил моментът, в който най-накрая да се определи какво е регион и какво - нация? Особено, след като на практика много държави представляват сливания на няколко региона – и това се наблюдава както в Италия, така и в Германия. Дори Франция има потиснато, но богато минало, изпълнено с опита от съществуването на различни региони. Неслучайно в Нант, във френския регион Бретан, имаше демонстрации на солидарност с каталунците.
Настоящият случай в Каталуния е още една причина да използваме със знак „плюс” политическата енергия на регионите, която в момента пулсира в Европа, а не да я оставим брутално да я потиснат. Който брутално отхвърля или пренебрегва демонстрациите на каталунците и ги обявява за незаконни, няма да реши никакви проблеми.
В този контекст е справедливо да се отбележи, че европейските федералисти още в първия миг, когато са започнали да избистрят проекта за обединена Европа - през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, са имали в главата си идеята за Европа на регионите. Европа като федерация, която се състои от приблизително еднакви регионални единици, в която големите национални държави не доминират над малките.
Швейцарeцът Дени дьо Ружмон (1906 - 1985) и други интелектуалци като него са били убедени, че новата Европа трябва постепенно да стане постнационална. Те са смятали, че никога не би могла да се оформи Европа на националните държави, защото това би довело до нова и нова конкуренция, както и до засилване на национализма. Решението за тях е било идеята за обединена Европа да се закотви на регионално ниво.
И днес е настъпил подходящият момент тези планове да станат реалност. Една европейска федерация на регионалните единици (в смисъла на австрийския икономист Леополд Кор, вдъхновител на движението[1] „малкото е красиво“) би могла да бъде добър отговор на опитите за ренационализация, които в момента се правят в Европейския съюз. В Европа на регионите каталунците биха били част от ЕС, също както баските и останалата част от Испания. А тези, които демонстрираха в Мадрид и в Барселона през изминалите дни срещу отделянето на Каталуния, нека не се притесняват, че техните приятели или роднини са заплашени от съдбата на „Брекзит”.
И за да не бъда погрешно разбрана, за да не си спечеля фалшиви приятели, нека кажа - в случая нямам предвид някакъв регионален сепаратизъм в Европа. Нито Каталуния, нито Бавария, нито Шотландия, дори не и Саксония могат да се справят сами! И освен това, една по-голяма автономия не трябва да цели създаването на „залостили се” проспериращи региони, които не желаят и да чуят за европейска солидарност. Не. В Европа на регионите тъкмо регионите ще трябва да продължат да плащат данъци за общото европейско благо.
Днес територията на Европа се гъне от проблеми и конфликти по линията на социално-икономическите различия между град и държава, център и периферия, процъфтяващи региони и такива с доста по-ниски икономически показатели.
Най-голямата цел трябва да е изравняване на регионалните различия в цяла Европа (и това вече е заложена цел в Договора от Маастрихт). И когато тя започне да се изпълнява, гражданите на определена държава вече няма да бъдат поставяни в позиция „да играят” срещу гражданите на друга държава, имайки предвид, че в момента много европейски компании „подскачат” между различни държави, стане ли дума за плащане на данъци и заплати.
Никой не печели от това, че някои региони в центъра на Европа са икономически и социално слаби, а други живеят охолно. Популизмът в Европа днес се храни тъкмо от това неравенствои то все повече се превръща в заплаха за всички. Следователно перспективата, към която се върви, е Европа да започне да се обляга на общ политически принцип на равенство, който да е в сила за всички европейски граждани. Идеята е регионите да бъдат законодателно дефинирани и политически конституирани като централни конституционни субекти на една бъдеща Европейска република.
По този начин биха се оформили нови конструкции на изпълнен със съдържание европейски парламентаризъм, в който всички европейски граждани избират Европейски парламент, а регионите формират втора камара - Европейски сенат.
Такава Европейска република, съставена от около 50 или 60 региона, каквато я виждаме на старите европейски карти, би се справила с големия проблем днес в ЕС – превъзходството на големите национални държави – особено на Германия. Под чадъра на една Европейска република всички европейски граждани ще бъдат равни пред закона - условие за всяка демокрация - но носители на най-разнообразна култура.
„Регионите са дом, нациите са фантазия”, пише австрийският писател Роберт Менасе. Националното обикновено е само разказ. Регионалното - това е езикът, кухнята, културата. Ако регионите станат част от политическата система на една Европейска република, ще получим тъкмо онова „единство в многообразието”, без да ни се налага да кроим тясната и изкуствена дреха на европейската идентичност и без да ни се налага да бягаме в националното.
Така стремежите на Каталуния могат да ни отведат до една друга Европа. При условие, че днес Европейският съюз, изправен лице в лице с кризата в Испания, има смелостта наистина да преосмисли Европа. Мога да поставя условието и по друг начин: стига днес да се доближим до Европа на бащите основатели – онази Европа, не на интеграцията на националните държави, а на обединяването на хората отвъд нациите.
 
Ди Цайт, 10.10.2017
Превод от немски Теодора Георгиева


[1] Движението защитава представата, че в малките автономни общности социалната среда е по-добра и по-човечна.
още от автора
Улрике Герот е преподавател по европеистика в университета в Кремс, Австрия. През 2016 г. издава книгата „Защо Европа трябва да се превърне в република. Една политическа утопия”. През 2017 г. - „Новата гражданска война: откритата Европа и нейните врагове”.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”