От пръв поглед ( кино), брой 36 (2916), 27 октомври 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Нещо се е случило
Български  |  English

Нещо се е случило

 

„Предчувствие за край“ (The Sense of an Ending), 2017, Великобритания, 108 минути, режисьор Ритеш Батра, продуценти: Ед Рубин, Дейвид М. Томпсън; сценарий Ник Пейн (по едноименния роман на Джулиан Барнс, издаден на български през 2012 от „Обсидиан“), оператор Кристъфър Рос, музика Макс Рихтер, в ролите: Джим Броудбент, Шарлот Рамплинг, Хариет Уолтър, Мишел Докери, Емили Мортимър, Матю Гууд, Джеймс Уилби и др.
Награди: за режисура от Палм Спрингс.
Показан на Cinelibri
 
Тони Уебстър (Джим Броудбент) е недружелюбен брадат пенсионер с очила и магазинче за стари апарати „Лайка“ в Лондон. Кара стара кола. Разведен е с Маргарет (Хариет Уолтър), но са близки. Дъщеря му (Мишел Докери) очаква бебе и се готви за самотна майка. Мургав, млад, ведър пощальон често го навестява. Веднъж му донася писмо със странно съдържание – майката на приятелката му от студентските години Вероника (Фрея Мейвър), която е Сара (Емили Мортимър) - секси палавница - му е завещала дневника на тогавашния му най-близък приятел Ейдриан Фин (Джо Алуин). И той започва битка – да си получи завещанието и да се помири с миналото. Защото то е колкото безгрижно, толкова и травматично – Вероника зарязва младия Тони (Били Хоуъл) заради интелигентния, философски настроен Ейдриан, а отхвърленият младеж им праща ядно писмо. По-късно Ейдриън се самоубива. И сега възрастният Тони е обсебен от миналото. Единственият му слушател е сардоничната Маргарет, която играе роля на психотерапевт. В крайна сметка, той се вижда с Вероника (Шарлот Рамплинг). Тя е хладна и тайнствена. Тони се втурва подире й. Разкрива съдбоносна тайна... Бебето се ражда...
В конструкция флашбек филмът подскача между днешността и младостта (вероятно в 60-те и сексуалната възпаленост). Днешният Тони е раздвоен между разравянето на далечното минало и грижите за дъщерята. Все го обвиняват, че е нехаен. А той се старае да бъде добър баща.
Филмът е изящен, подобно на романа. Притежава ключовата реплика „Нещо се е случило”. Но е доста различен от него – преди всичко като конструкция, а и като герои. И е по-скоро романтичен, отколкото психологически. На моменти сантиментите доминират. Има монтажни повторения. Досадни са. Както и задкадровият глас (романът е разказан от първо лице, единствено число). Но пък има и остроумни бликове. В младежката линия актьорите са донякъде едностранни, но в съвременната са толкова силни, че превръщат баналната история в преживяване. Невзрачният Джим Броудбент е възхитителен както винаги, но тук обичайната доброта на героите му, например в „Айрис“ (2001) на Ричард Еър или “Още една година” (2010) на Майк Лий, е по-сложна. Ако в „45 години“ (2015) на Андрю Хей героинята на неподражаемата Шарлот Рамплинг е поставена в ситуация, сходна с тази на Маргарет, и е почти неизменно на екран, тук се появява само в няколко епизода, но пък те са концептуално важни. За мен изненадата е Хариет Уолтър в ролята на Маргарет – толкова е ярка, че дори бръчките й стоят интелигентно.
След очарователния „Кутия за храна“ (2013), посветен на нравите и емоциите в родния му Мумбай, сега индиецът Ритеш Батра се е задълбал в английското живеене. И ни показва както ученически и студентски шеги, закачки и ужаси преди десетилетия, така и днешен Лондон на човешките колизии – те са в дома, в метрото, в колата, в школата за бременни, в ресторанта, на улицата, в родилната зала... Никой от героите не споменава Брекзит, но по радиото го коментират. И всички са някак несигурни.
След филм като „Предчувствие за край“, на човек му става по-уютно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”