Български  |  English

Бъдеще през санкции

 
Президентът Владимир Путин признава открито, че икономическите санкции „нанасят сериозна вреда на Русия”. Въведени предимно като отговор на незаконната анексия на Крим от Кремъл през 2014 г., западните санкции се превърнаха в основна тема на руската външна политика и може би тъкмо те заставиха Кремъл да се намеси на страната на явно проруския кандидат Доналд Тръмп в американските президентски избори през 2016 г. Путин има сериозни причини да иска санкциите да паднат. Според някои данни, те са „изсмукали способността на руската икономика да се движи напред”.
Но може би са изсмукали от Русия и жизнените й сили? Има основания да се предполага, че западните санкции са хвърлили Русия в демографската пропаст.
Тези дни в Русия се случва нещо необичайно – през 2017 г. руснаците са родили много по-малко деца, отколкото миналата година. Такъв тип данни се съобщават от руския държавен комитет по статистика. Ако сравняваме количеството на раждания по месеци, независимо от някои различия, може да се каже, че миналата година се е очертала очевидна низходяща тенденция. През последните 11 от 12 месеца в Русия е отбелязано рекордно намаляване на броя деца в сравнение с предшестващата година. През по-голямата част на 2017 г. се наблюдава падане на раждаемостта с 10-15%. Какво става в тази област?
През 2016 г. в Русия са регистрирани 1 893 237 раждания срещу 1 887 907 смъртни случая, следователно естественият прираст на населението е бил само 5 330 души, ако не се смятат емигрантите. За разлика от това, в периода от януари до август 2017 г. в Русия са регистрирани 1 131 543 раждания и 1 236 108 смъртни случая, т.е. имаме съкращаване на населението с 104 565 души. Ако екстраполираме тези данни върху цялата година, може да се каже, че в Русия ще има общо 1 697 000 раждания и около 1 856 000 смъртни случая, т.е. населението на Русия през 2017 г. ще се съкрати със 157 хиляди души.
Разбира се, при общо население от около 146 милиона, загубата на 157 хиляди е практически незабележима, а твърдението, че Русия се движи надолу по смъртоносната спирала, би било необосновано. Въпреки че Русия все още изостава от своите европейски съседи, днес здравето на руснаците е по-добро и те живеят по-дълго от когато и да било в тази страна, така че засега няма признаци тези положителни тенденции да се променят. Това е добра новина.
Обаче, особено в светлината на тези подобрения, трябва все пак да си обясним защо руснаците внезапно започнаха да имат по-малко деца. Най-вероятната хипотеза е, че причината са западните санкции. Причинно-следствената връзка е очевидна – икономическите санкции са сковали руската икономика, а възникналата в резултат бедност е довела до това все по-малко руснаци да имат деца. Потвърждения има предостатъчно – двойният шок от санкциите на Съединените щати и на Европейския съюз, както и сриването на международните цени на нефта, главната експортна стока на Русия, доведоха през 2015 г. до съкращаване на руската икономика и съкращаването на БВП с 3%.
Освен това в същото време се увеличи бягството на капитала, нарасна бюджетният дефицит, а свободното падане на рублата доведе до повече от 50-процентната нейна девалвация спрямо долара. Още по-тревожен се оказа резкият ръст на безработицата, а и неочакваното увеличаване на броя на живеещите под чертата на бедността руснаци – от 15.5 милиона през 2013 г. до 19.8 милиона през 2016 година. Даже бившият министър на финансите на Путин Алексей Кудрин предсказва продължаване на икономическите проблеми заради международните санкции.
Логично е при подобни икономически перспективи руските семейства да отказват да имат повече деца. Алтернативното обяснение е, че това е просто следствие на дълговременни демографски тенденции. Русия на Путин от известно време се намира на края на демографската пропаст, въпреки че сегашното правителство не е виновно за това.
Когато преди 25 години комунизмът рухна, той повлече след себе си не само Съветския съюз, но и предизвика безпрецедентна демографска катастрофа. В течение на продължаващата цяло десетилетие икономическа депресия през 90-те години, по времето на Борис Елцин, показателите на смъртността в страната рязко се увеличиха. Продължителността на живота на мъжете се съкрати до 59 години. Едновременно с това намаля и раждаемостта. В семействата имаше по-малко деца, тъй като родителите не бяха в състояние да ги осигурят, което и доведе до „спада на раждаемостта” и рязкото съкращаване на населението за почти целия период на 90-те години. Тогава се родиха по-малко момичета, което означава, че днес има по-малко потенциални майки и в резултат възниква естествено „ехо”, което демографите очакваха вече от много години.
Ние сме свидетели на неизбежното и дългосрочно съкращаване на населението на Русия и през 2050 г. тя ще заема едва 15-о място сред най-населените страни – след Филипините и Танзания. Трудно е да се коментира баналната фраза „демографията е съдба” – надвисващият над Русия демографски спад е съвсем реален. Обаче има основания да предположим, че западните санкции ускориха движението на Русия към тази пропаст.
Преди всичко, руските и международните демографи, както и статистиците, без съмнение си знаят работата. Достоверността на дългосрочните прогнози за числеността на населението стигна 94%, а когато те се оказват неверни, то често е следствие на катастрофални войни или икономическо пропадане. За разлика от вашите местни метеорологически прогнози, които, колкото повече се отнасят до бъдещето, толкова повече расте вероятността от грешки. Ето защо голям интерес представляват прогнозите на Държавния комитет по статистика, публикувани през 2016 г.
Като се опират на общите показатели за раждаемост и количеството население в детеродна възраст, специалистите са направили стандартните прогнози („максимални”, „оптимални” и „минимални”) за измененията в броя население на страната. Изхождайки от нормална икономическа ситуация, руските демографи през 2016 г. са направили извода, че увеличението на населението на страната през 2017 г. ще се колебае в рамките от 108 300 до 492 000 души, а средносрочната прогноза показва увеличение на руснаците с 331 000 души.
Обаче, както казахме, в Русия през 2017 година ще бъде отбелязано съкращение с 157 000 души. Даже краткосрочните стандартни прогнози се оказаха неточни – реалното количество население се оказа с четвърт милион по-малко, отколкото в най-песимистичните, „минималните” прогнози и това говори, че външни фактори, в това число продължителната икономическа рецесия, водят до съкращаването на населението на Русия.
Освен това, в последните години Русия извличаше полза от притока емигранти, особено от бившите републики на съветска Централна Азия. Обаче количество емигранти през първата половина на 2017 г. се оказа на най-ниското си ниво от 2010 г. и те ще бъдат недостатъчно, за да компенсират естественото намаляване на населението. Тези показатели също свидетелстват, че руската икономика, намираща се под влиянието на санкциите, е забавила своето развитие. Причината за миграцията е политиката и икономиката, а не демографията.
„Демографията е много важен въпрос, той определя развитието на страната за десетилетия напред”, каза наскоро президентът Путин. И той е прав. Днешната разлика между оптимистичния и песимистичния сценарий за 2035 година може да е около 13.5 милиона руснаци – това е само след няколко президентски цикъла. Представете си потенциала на тези допълнителни 13.5 милиона души – повече данъкоплатци, иноватори, артисти, наборници.
Но има и една друга страна – достигането на устойчиво икономическо развитие става все по-сложно при едно постоянно съкращаващо се население. Това, което наблюдаваме през 2017 г. в Русия, е началото на дългосрочен демографски спад. Много ще зависи от това колко дълбок и колко бърз ще бъде този спад и президентът Путин, естествено, разбира това.
През 2016 г. един сътрудник на Държавния департамент заяви: „Санкциите не са насочени към това да хвърлят Русия в икономическата пропаст”. Затова малко парадоксално изглежда вариантът, при който, вместо това, дългосрочните последици от въведените санкции може би ще хвърлят Русия в демографската пропаст.
 
Foreign Policy, 19 октомври 2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”