Български  |  English

Самата Жизел

 

Гостуването на Светлана Захарова в София ще остане сред водещите събития в тазгодишния балетен сезон. На 16 октомври в препълнената до пръсване зала 1 на Националния дворец на културата българската публика имаше щастието да види най-бляскавата световна прима в спектакъла „Жизел”. Настоящият гастрол е първата среща на 38-годишната Светлана Захарова с родната публика. Години наред ценителите можеха да се насладят на нейното изкуство в Атина, Солун или Белград, но София дълго бе заобикаляна. Дългоочакваното гостуване се осъществи от Жокер Медиа, а собственикът на компанията, продуцент на звездния гастрол Ованес Мелик-Пашаев, сподели, че организирането на това събитие е отдавнашна негова мечта. Партньор на Светлана Захарова в ролята на Алберт бе Денис Родкин – една от най-младите и перспективни звезди на Болшой театър. Важно е да се отбележи фактът, че спектакълът се проведе не на запис, а с оркестров съпровод под ръководството на гост-диригента от Болшой Павел Клиничев. Срещата с голямото изкуство се състоя, а звездите на Болшой оправдаха напълно високите очаквания и защитиха високата си класа.
Измежду всичките й превъплъщения, образът на девойката с разбито сърце, превърнала се във вилиса, като че ли е създаден за легендарната прима. Дебютът на Захарова в „Жизел” е на седемнадесет годишна възраст през 1997 г. Успехът на току-що завършилото чудо на петербургската балетна академия „Ваганова” е огромен, а ролята става визитната картичка на прославената прима. Наричат я „руската Жизел”, а нейната интерпретация е сред световните образци на изпълнителско майсторство. Изборът на Светлана Захарова да се представи пред българската публика с една от най-силните си роли зарадва истински почитателите й. Балерината показа всички оттенъци на възможностите си и създаде празник за сетивата и радост за сърцето.
От времената на гастролите на Ирина Колпакова и Наталия Безсмертнова през 70-те години на ХХ век, зрителите в София не помнят такова изпълнение на Жизел. „Случват се в балетния спектакъл такива редки моменти, когато мигновено разбираш, че пред очите ти е удивителен, невиждан талант. Това се случи, когато видях Захарова за първи път в „Жизел”. Тя излезе от бедната си селска къщичка, красива и грациозна, направи няколко крачки по сцената… И това беше самата Жизел.” – пише за нея един от най-авторитетните английски балетоведи Клемент Крисп, когато през 2001 г. тя триумфира в Лондон.
Много е трудно в до болка познатата роля от класическото наследство, изпълнявана от десетки легенди на балетното изкуство, да внесеш свой глас, да оставиш собствен, запомнящ се облик - едни и същи стъпки и движения, изпълнявани безброй пъти, да ги наситиш с нови нюанси. Суперлативите съпровождат Светлана Захарова още от първата й поява на сцената, а измежду тях най-честият е „съвършена”. Съвършенството на тялото, линиите, пропорциите, парадоксално, се превръщат в капан за балерината. Често я упрекват в отсъствие на емоционалност, определяйки я като ледената кралица на сцената. Точно тази студенина в танца на Захарова е ключът към една от най-сложните й интерпретирани роли в балетния репертоар. Още с първата си поява нейната Жизел е като същество от друг свят, тя рязко се откроява от всички останали. Създава се особено напрежение между непретенциозния вид на селско момиче и изключителната изтънченост на движенията. Сякаш преоблеченият като селянин благородник е тя, а не Алберт. В танца на Захарова отсъства каквато и да е маниерност и преднамереност. Нейната Жизел не кокетничи, не е изпълнена с надежди за безоблачно щастие. Тя просто обича – без да очаква, без да крои планове. Кристалната чистота на изпълнението, завършеността и на най-малкия детайл великолепно илюстрира невинността и беззащитността на героинята. Сцената на полудяването е по-скоро преминаване в чистите пространства на вечната любов, отколкото драматично преживяване на изневярата.
Още в първо действие Жизел на Захарова не се вписва в реалността, обиква Алберт точно защото е различен и не прилича на съселяните й. Героинята сякаш предполага от самото начало измамата, но се отдава на любовта с цялото си сърце. Трагизмът в полудяването произтича не толкова от предателството на любимия, колкото от изгарящия спомен за кратките мигове на пълно щастие. На финала Жизел не пада мъртва в обятията на Алберт, а се изплъзва от ръцете му, подобно на изтичащ пясък.
Алберт на Денис Родкин представи своя и много интересна интерпретация. Той бе до последно не разбиращ какво точно се случва. Героят бе като страничен наблюдател, изчакващ да премине скандала. Когато осъзнава трагедията, която е причинил, той на свой ред полудява. Рядко може да се види толкова затрогващ израз на страданието и разкаянието, излят в съвършен академичен танц.
Второ действие е сред най-големите шедьоври на балета от епохата на романтизма и изпълнението на това действие е мерило за майсторство. Малко са балерините, които успяват да постигнат призрачната лекота, непрекъснатата линия и въздушност на движенията. Изключително красивата хореография сякаш е създадена за феноменалните данни на Захарова. Издължени до безкрайност линии, безшумност на движенията, завършеност в детайлите, мелодичност и лекота на танца създават усещане за нематериалност. Балерината сякаш танцуваше на сантиметър над земята. Танцът на Захарова е живо въплъщение на идеята за класическия балет, за преодоляване на земното притегляне. Всяка нейна поза сякаш намираше опора нагоре. Балерината до такава степен владее безкрайните възможности на тялото, че постига илюзията за дематериализация, илюстрира мисълта на Чайковски за балета като най-духовното изкуство. Ненапразно Захарова е сочена като една от последните лирически балерини в нашата съвременност. Нейната Жизел бе въплъщение на романтичния идеал, на чистата и всеопрощаваща любов.
Много страници са изписани за съвършените крака и изваяните стъпала на Захарова. Не по-малко впечатляващи са ръцете й, пеещи, рисуващи, изразяващи невидимите трепети на душата. Миговете съвършенство, които подари, бяха откровение за зрителите, а срещата с балет от космическо ниво бе повече от вълнуваща.
Партньорът на Захарова, Денис Родкин е представител на най-младото поколение звезди на руския балет. За двадесет и седем годишния изпълнител нямаше невъзможни неща. Всичко в него бе илюстрация на „марката Болшой” – красива външност, безупречна техника, мащабност, но и пластичност на движенията; и най-вече висящи във въздуха скокове. По-важното бе, че съвършеното владеене на техниката бе подчинено на танц, затрогващ, естествен и леещ се като човешка реч.
За артистите от Софийска опера партньорството със звезда от ранга на Захарова бе очаквано с нетърпение. Непосредствената среща с големите майстори в изкуството винаги е полезна и импулсираща. За Националния ни балет „Жизел” е една от най-играните и обичани постановки, даваща възможности ансамбълът да покаже високия си професионализъм. С удовлетворение може да отбележим, че в лицето на Марта Петкова в ролята на Мирта, балетният ни театър притежава артист, конкурентен на най-големите в света. С академизъм и чистота се отличи и изпълнението в „Селско па де дьо” от първо действие на младата ни надежда Боряна Петрова.
Всичко щеше да е прекрасно, ако срещата със съвършенството на чистото изкуство не бе опорочена на финала. След поклоните господин Мелик-Пашаев и руският посланик Анатолий Макаров, излизайки да наградят именитата си сънародничка със „Златна муза”, си позволиха да говорят дълго на руски език… без преводач. От сцената на Националния дворец на културата!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”