Български  |  English

Спомени от българското живеене

 
- Не си спомням филм на фестивала „Златна роза“ да е обединявал мненията на жури, критика и публика. „Вездесъщият“ го направи. Очаквахте ли такъв успех?
- Не. Най-малко пък такъв голям шлем. И сме приятно изненадани.
- Предишният ви филм „Love.net“ през микросюжети обхващаше голямата тема за интернет общуването в разни аспекти. Във „Вездесъщият“, чийто сценарий е написан отново от теб и Матей Константинов, отново се фокусирате върху новите технологии, но от съвсем различен ъгъл. Въпреки че киното неведнъж се е занимавало с тайното следене на човека и нахлуването в интимитета му, тук интересното е, че нямаме държава или служби, а рекламистът-писател Емил. Тръгнал със скритата камера от благородната подбуда да открие крадеца в дома на родителите си, той се вманиачава по възможността да следи всички. В предишния филм бяхте взели много истории от един сайт...
- „Елмаз” – бяха ни партньори и ни разрешиха на тяхна територия да промотираме „Love.net“, още преди да е написан сценарият. Слоганът бе „Да направим заедно този филм” и призовахме хората в сайта да ни изпращат истории. Случи се нещо безпрецедентно – получихме над 7 хиляди мейла с различни истории. До голяма степен ги използвахме, за да препотвърдим първоначалните си намерения. И се оказа, че и най-шантавата идея за героите на Христо Шопов и Лилия Маравиля - жена, която пише под измислен профил на мъжа си, а той се влюбва в „непознатата” - е достоверна.
- А ето, във „Вездесъщият“ историята е напълно измислена, но темата е глобално важна. Доколкото знам, идеята е твоя.
- Да. Филмът не е концептуално продължение на „Love.net“. Идеята си дойде сама, абсолютно автономно. Беше предизвикана от наблюдението върху достъпността на доскоро наричаните специални разузнавателни средства, с които разполагаха само тайните служби. Вече се продават свободно - като домати. При това, можеш да си вземеш на ниски цени всякакви джаджи и не само да наблюдаваш, а и да подслушваш и проследяваш. Слагам ти GPS в чантата и знам къде си във всеки момент. Мога да ти хакна телефона, да те гледам през него. Между другото, в youtube има двайсетина минутен филм, където истински концептуалист създава условия да му бъде откраднат мобилният телефон, но така е програмирал устройството, че 24/7 вижда и записва живота на крадеца и прави филм за него.
- На „Златна роза“ само „Посоки“ на Стефан Командарев продължи миналогодишното занимание с дъното или новия социален реализъм. Повечето от конкурсните филми бяха съвременни, предимно ситуирани в София и то в центъра, с герои съвсем прилични хора, живеещи нормално. Във „Вездесъщият“, както и в „Love.net“, героите обитават красиви интериори и през лайфстайла изследвате екзистенциалния дискомфорт. Такова ли е, според вас, българското живеене?
- Българското живеене е прекалено широк знаменател. По-скоро, описаното от нас е част от „българския пейзаж”. Да, има такъв живот, има много такива хора. Ние самите от двайсетина години работим в рекламата и познаваме този свят. И там хората са такива – живеят така, обличат се така, говорят така...
- И пият толкова много?
- Да.
- Тоест, можем да приемем, че филмът е част от собствения ви жизнен опит.
- Точно така.
- Нямахте ли притеснения, че рекламодатели няма да са доволни от представянето им в този филм?
- Мисля, че интелигентните рекламодатели няма да имат проблем с филма.
- Как работите с Матей?
- Невъзможно е двама души да пишат заедно - рамо до рамо. Или поне ние не сме го правили никога. Първото нещо, което правим, е да опишем и заковем историята, т. нар. трийтмънт. После се започва работа по диалозите. Мятаме си епизоди по пощата, после ги обсъждаме, коригираме. В този филм по-голямата част от диалозите написа Матей и аз много ги харесвам.
- Очевидно Матей има усет към речта, защото по различен начин се изразява героинята на Теодора Духовникова, баща й, изигран от Борис Луканов, или главният герой Емил на Велислав Павлов. Във втория ти филм се усеща много по-стабилна режисьорска работа. Как се чувстваше по време на снимки?
- Спокойно. И комфортно, защото по-важната работа я бяхме свършили предварително – репетициите с актьорите. Беше ми ясно кой какво прави, кои са тънките моменти. И независимо, че не ми стигна времето да правя разкадровки и на практика 99% от филма съм решавал на място как ще се снима, прецених, че имаме достатъчно умения, за да се справим. Атмосферата на работа бе прекрасна.
- Бюджетът стигна ли ви или вие от „Мирамар“ додадохте?
- Додадохме. Иначе нямаше да се справим.
- За втори път сте с Емил Христов – и в предишния филм визията му беше концептуална, но тук е и психологически тръпна – камерата не изпуска нищо от външните и вътрешните движения в кадър. Как работехте?
- Когато внезапно се отвори зелена светлина за този проект (бяхме спечелили първо място, но някой съдеше и блокираше НФЦ и година и половина седяхме в безтегловност), трябваше да действаме в много кратки срокове. Тогава изпратих на Емил сценария, видяхме се и му разказах какво ми се върти в главата като концепция, а именно - широки обективи и спокойна камера, която наблюдава, подобно на скритите камери. Той го хареса. И така се и случи. Що се отнася до визията на филма, за втори път, както и в „Love.net“, голяма заслуга има и художникът Георги Димитров – повечето интериори са негово дело. Хубавата къща на „Париж“ и „Московска“ беше с празни стаи, ателието на героя на Велислав, офисът на рекламна агенция „С.Н.О.Б.” и пр. – всичко бе създадено от Жоро. Накратко - операторът и художникът, с които работя, са майстори.
- Отдавна не ми се е случвало български актьор така да ме прониже, както стана с Велислав Павлов. Как го намерихте?
- Как го намерихме? Още докато работехме по сценария, Матей и Александра Фучанска, която е много важен човек в нашата фирма - тя е и кастинг-режисьор, и режисьор по монтажа, и първи асистент-режисьор - независимо един от друг, ми говореха за Велислав. Не можех да се сетя кой е. Намерих сериала „Отплата“, сниман преди години, и започнах да гледам всичко, в което той играе на сцена. Повиках го на разговор, поговорихме си около час и преди да направим проби, знаех, че това е човекът – много ми допадна.
- Има невероятно лице, какви очи – хем те пронизват, хем са топли...
- Наистина камерата го обича много и има мощно екранно присъствие. На всичкото отгоре е и много добър актьор. И неизмеримо се радвам за него, че сега ще се нареди до най-известните и обичани актьори. Това е първата му голяма роля. Но Велислав всъщност има зад гърба си над 60 небългарски филма с малки роли, покрай Ню Бояна е играл с Морган Фрийман и други големи имена.
- Другата дебютантка е ефектната Весела Бабинова.
- Весето е много талантлива и съм щастлив, че първата й роля на екран е впечатляваща и е в нашия филм. Не сме пробвали друга актриса. Същото важи и за Анастасия Лютова. Нямахме време и действахме радикално.
- Във „Вездесъщият” видях Теодора Духовникова в съвсем друга светлина – студена, непроницаема... Макар героинята й да е психотерапевт, тя е ужасно уязвима...
- И обущарят ходи със скъсани обувки.
- А лесбийската й забежка с чудната Ирмена Чичикова присъстваше ли в сценария или се появи по време на снимки?
- Присъстваше. Ирмена е изключителна. Голямо удоволствие ми достави, че за такава наглед малка роля, тя се включи с толкова желание и професионализъм, сякаш е филмът на живота й. Казах го много пъти - благодат е да работиш с талантливи, всеотдайни, умни и дисциплинирани актьори.
- Много силно е присъствието на Михаил Мутафов, както обикновено. Ролята на бащата на Емил за него ли е мислена?
- Не. Тази роля висеше почти до последния момент и на пожар пратихме сценария на Мишо, с когото се познаваме от „Дзифт”. На другия ден се чухме, беше харесал текста и му казахме да хваща самолета за София.
- Видяхме и друг прекрасен ветеран - Борис Луканов, при това в трагикомична роля.
- Възхитен съм и от него. Пожелавам на всички ни да имаме същата нагласа и да се радваме като деца на работата си. Борис Луканов гореше и поддържаше духа на екипа.
- Позволявахте ли си импровизации на терен?
- Да, разбира се. Но, както ти казах, репетирахме много. И на репетициите звънваха нещата. Тъй като ги записвахме, преди снимки ги гледах и понякога се оказваше, че на терен ни убягват някои добри попадения от репетициите, т.е. записите ни бяха полезни.
- Според мен е доста смело да направите филм за саморазрушението, чийто финал е предизвестен.
- Не сме се увличали по вариант с хепиенд. Отвореният финал ми хрумна в края на снимките. Иначе беше друг.
- Филмът трае 2 часа. От какво времетраене се отказахте, за да монтирате финалната версия?
- Съвсем съзнателно първият кът на монтажа беше едно към едно по сценария. И продължителността беше 3 часа и 20 минути. Последваха 6 месеца ежедневен труд по 12 часа дневно, в които с Александра съкращавахме и прекроявахме. В определени етапи показвахме докъде сме я докарали на хората в офиса и мнението им бе важно за крайния резултат.
- Сваляхте ли епизоди или само ги подстригвахте?
- Подстригвахме, сваляхме… За част от отпадналите сцени още ме боли сърцето. Трудно, но правилно е да се откажеш от нещо, което само по себе си е силно, ала не работи за филма.
- На „Златна роза” много деца присъстваха на екрана. И във „Вездесъщият” всичко се задейства заради сина (Валери Рангелов). Но той има по-силна връзка с дядо си, отколкото с родителите си. Те не се интересуват от него.
- Да, мислят, че всичко е наред и под контрол, увлечени в професионалните си занимания. Случва се на всички ни.
- Как тръгна филмът в кината? Копията са над 50.
- 59 в цялата страна. Получи се парадокс – на първо място сме по брой зрители за уикенда, но заради хубавото време резултатите са по-ниски от очакваните. Това прекрасно циганско лято ни скрои лош номер, но се надяваме скоро филмът да достигне до цялата си потенциална аудитория.
- Завършил си кинорежисура в НАТФИЗ при Людмил Стайков, когато още имаше класове. Наскоро той стана на 80. Знам, че го цениш, харесваш филмите му, той се хвали с теб... Какво ти даде Людмил Стайков?
- Първото е шансът да уча кино в НАТФИЗ. Второ, тези пет години обучение, когато се срещахме всяка седмица, ми дадоха наистина много. Методът на преподаване на Людмил Стайков е безкрайно демократичен – отваряше вратата за цялата палитра възможно кино и ни окуражаваше да търсим себе си и своето. Тази негова толерантност беше най-голямото богатство за нас, защото имахме шанса да се развиваме, без да бъдем слагани в коловози.
- Показваш ли му предварително филмите си?
- Да. Той беше първият човек след хората в офиса, видял „Вездесъщият” във версия, която тогава мислех, че е близо до финалната. На премиерата, когато го гледа завършен, обърна внимание на това, че наглед малките промени са направили филма драстично по-добър.
- Ти беше член на първото жури на кино-литературния фестивал Cinelibri. Какви са ти впечатленията от 8-те конкурсни филма?
- Първо искам да кажа, че концепцията на този фестивал много ми харесва. И няма друг такъв в света. Аз самият минах по пътя да прочета повечето от книгите, върху които са базирани филмите, и после да ги гледам. И това ми припомни колко е велико и богато да можеш да видиш как авторите на екранизациите са превели дадения роман на киноезик. Особено вълнение изпитах с „Истанбул червен” на Ферзан Йозпетек, който е екранизирал собствената си книга – много лична, автобиографична. И филмът беше на ниво, въпреки че има много разлики с литературната основа. Носталгията му е дала най-много тяга и мощ – Истанбул изглежда като нарисуван. По-красив не съм го виждал. Той разказва и за първата си любов с мъж, и за родителите си, и за баба си... Всъщност, Йозпетек е роден със златна лъжичка – семейството му е от сой и е много богато. Когато 17-годишен, влюбен в италианското кино, казал на баща си, че иска да учи филмова режисура в Рим, той не е бил най-щастливият човек, тъй като си е представял, че ще продължи да ръководи бизнесимперията, но го е подкрепил. И така, Йозпетек последните 40 години живее в Рим и е един от най-известните италиански режисьори. А носталгията е издълбала душата му по много красив начин. Хубав филм, гласувахме единодушно за него. Вярвам, че фестивалът тепърва ще набира сили и ще предизвика много хора, позабравили книгите, да започнат да четат отново. А тези, които са загърбили киното, да се върнат в киносалоните. Това е безценно.
- Как си представяш съдбата на „Вездесъщият” извън България?
- През ноември ни предстои международна премиера, но още нямаме право да казваме къде.
- Имате ли си чужд разпространител?
- Все още не, в процес на разговори сме.
Разговаря Геновева Димитрова
17 октомври 2017 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”