Български  |  English

Не кой, а кои

 
Жузеп Мария Мирò (1977) е барселонски драматург, режисьор, журналист и преподавател. Пиесите му се играят в родината му и в чужбина: Хърватия, Гърция, Турция, Румъния, Италия, Германия, Полша, Русия, Великобритания и повечето латиноамерикански страни. Преди седмица “В твоите очи”, бразилска екранизация по неговия текст “Законът на Архимед”, спечели четири награди на кинофестивала в Рио. В момента Миро работи по “Диво време”, проект за голяма сцена на Каталонския национален театър, чиято премиера ще е през май 2018-а.
 
- Каталония, октомври 2017-а. Хайде да започнем с трите въпроса, които Дейвид Мамет ползва като лакмус за драматичното напрежение във всяка история. Кой иска какво? Какво следва, ако не го постигне? Защо сега?
- Още първият изисква отговор в множествено число – не е “кой”, а “кои”. Оттам и сложността му. Тук имаме граждани с много несходни гледни точки относно мястото на Каталония спрямо Испания. Една част смятат, че Каталония си е спечелила правото да обяви независимост след резултатите от допитването до народа на 1 октомври; друга част, в която влизат привърженици на независимостта, на единността и на федерализма, са по-склонни да искат посредничество отвън или свикването на нов референдум, договорен с държавата, и да се съобразят резултатите от него; трета част са убедени в неделимостта на Испания и са абсолютно против сегашното положение да се променя. От друга страна, поддръжниците на независимостта се увеличиха сериозно и това не стана от ден до пладне, а в резултат на дългогодишен процес с два пика: одобряването през 2006 г. в каталонския парламент на статут за Каталония, който беше жестоко орязан от испанското правителство и конституционния съд, и настъпилата малко по-късно икономическа криза, която предизвика рязко отдръпване на каталонското общество от политиките на испанското правителство на Народната партия. Към всичко това трябва да се добави системното незачитане от страна на испанското правителство (било то на НП или на Испанската социалистическа работническа партия преди него) на концепцията за мултикултурализъм. При повече уважение и съпричастност към нашата богата действителност, нямаше да сме там, където сме сега. Испанската държава е много далеч от швейцарския модел. Преди повече от десетилетие бившият кмет на Барселона и бивш президент на каталонското правителство Паскуал Марагал (от Каталонската социалистическа партия) изрази нуждата и желанието за федерални отношения между Испания и Каталония. Както ИСРП, така и собствената му партия на практика се присмяха на предложението му. Днес, години по-късно, те вече защитават федералния модел, но той вече не е валиден за част от каталонското общество, която в близкото минало вероятно щеше да застане зад него, но в момента не би се задоволила с нищо по-малко от независима държава.
- Кои са главните действащи лица в настоящия етап на отношенията Испания-Каталония и до каква степен те представляват испанците и каталонците?
- Политиците са избрани да ни представляват, но нито Каталония е Карлес Пучдемон, нито Испания е Мариано Рахой. Гражданският фактор е много силен, хората се мобилизираха и това не бива да се подценява. Беше пълна безсмислица да не се договори референдум с всички необходими гаранции. Такова допитване е единственият начин, с който разполагаме, за да разберем как населението вижда нещата. Сега имаме улични протести за независимостта, против репресиите, за единството... Всички политически сили манипулират броя присъстващи в своя полза... Е, числата можехме да уточним с голяма яснота, ако ни бяха оставали да си сложим урните за референдума.
- Какво от всичко, което се случва, не се вижда отвън, а е важно да се знае?
- В опитите да се опише феномен като движението за независимост в Каталония наблюдавам уклон към опасна повърхностност и опростенчество. Нищо не е нито само бяло, нито само черно. Понякога движението за независимост бива приравнявано – и по този начин смалявано – към личността на президента Пучдемон (от Европейската демократична партия на Каталония, някогашно дясно крило на Конвергенция и съюз), нещо, което е донякъде инфантилно, донякъде чиста демагогия. Движението за независимост събира много различни гласове: “Заедно, за да” (група, съставена от споменатата ЕДПК и Каталонската републиканска левица), Кандидатура за народно единство и неизвестно още колко подкрепящи идеята, сред които привърженици на други партии и безпартийни, които в миналото не са имали отношение към евентуалната независимост, но междувременно са се поляризирали по въпроса. Прокарва се погрешната идея, че Пучдемон или неговият предшественик Мас са провели в Каталония стремежа към независимост. Нищо подобно. Движението се засили сред обикновените хора след окастрянето на Статута от 2006 г., а политиката се присъедини към “улицата” впоследствие. Имаше партии, сред чиито приоритети независимостта фигурираше отдавна, например КРЛ или КНЕ, но ЕДПК (по-рано КиС), макар и каталанистка партия, не си поставяше за цел независимостта и се хвана на хорото по-късно.
Властимащите в Испания, НП, и тяхната основна опозиция, ИСРП, са с различен политически знак: първата партия е консервативна, втората – лява (само на думи след упадъка си през последното десетилетие). И двете обаче са еднакво алергични към каталонската реалност и настоящия конфликт. За мен това е много показателно. Години наред Испания страда от безогледните нападения на терористите от ЕТА, които се бяха обявили за борци за независимостта на Баската страна. НП и ИСРП открай време изповядват принципа, който споделяме всички демократи: с насилниците не се водят преговори. Тероризмът и насилието делегитимират всяка претенция, без значение колко основателна е тя сама по себе си. Начинът, избран от каталонците, е да заявят нуждите си чрез мирно шествие, да поискат референдум, договорен с държавата, да потърсят инструменти за възможно най-пълно участие на страните... Но НП и ИСРП продължават да отричат правото на самоопределение на народите дори когато някой от тези народи се опитва да го упражни по позволени демократични пътища. Явно испанският апарат е убеден, че не се преговаря не само с насилниците, но и с демократите, които предлагат различен модел и поставят под съмнение досегашния.
- Някои от неодобряващите каталонската центробежност питат: Каталония не е Палестина, не е Кюрдистан, живее в обективно доволство и самостоятелност – на какво се противопоставя тогава, за каква справедливост пледира? (Има и по-злостни варианти на същото като в “Шарли ебдо”, например, които, освен че нарекоха каталонците “по-глупави и от корсиканците”, зададоха въпроса: “Независимостта е оправдана за освобождаване от тирания или потисничество. От каква трагична съдба искат да се освободят днешните каталонци?".)
- Каталония е газена неведнъж. Борбонските репресии през XVIII в., след войната за испанското наследство, а през XX в. – четирийсет години франкистка диктатура. В тези два исторически момента лошо си изпащат знаците на каталонската идентичност, особено лошо е потъпкан езикът. След диктатурата знаците и институциите се възстановяват и каталонското общество се бори за уважение към тях, както и за засилване на своето самоуправление. В мига, в който тези ни необходимости са поставени в шах, а различието ни спира да се зачита, усещането е за унижение. Този септември, след осемнадесет отказа от страна на испанското правителство да се договори и свика референдум с гаранции, каталонският парламент го свика едностранно. Дори да приемем, че това решение е спорно, не можем да отречем друго: то бе резултат от неспособността на испанската държава да стигне до споразумение по въпроса. Тя реагира едва впоследствие: с полицейско (на 1 октомври) и съдебно насилие (16 октомври), а именно арести с чисто политически характер, защото, каквото и да си говорим, хора попаднаха в затвора заради убежденията си.
Картините от последните дни отварят пропаст между Каталония и испанската държава. Пропаст, която ще зее с години. Много граждани изживяват станалото като агресия спрямо своите институции и присъщите си права и свободи. Имам много познати, които преди години смятаха нашата принадлежност към Испания за възможна, а сега казват: “Щом Испания е това, не желая да участвам”. Правителството на НП направи мечешка услуга на идеята за единна Испания. Но това е партия, основана от Мануел Фрага, бивш министър на Франко, която категорично отказа да се ангажира със законите за историческата памет (мерки, предложени преди десетина години за овъзмездяване, финансово и етично, на жертвите на франкизма, и спъвани във всеки етап от своята реализация от НП - бел. пр.) Това е партия, в чието ДНК е заложен франкизмът. Неспособна е на диалог и когато реши да действа, го прави чрез авторитарни механизми. Най-лошото е, че за целта може да разчита на съучастието на испанските социалисти и на Граждани (Ciutadans, Cs – испанска партия от Каталония с центристко-ляв уклон - бел. пр.). Този държавен модел и ниското качество на тази демокрация предизвикват голямо неодобрение към идеята за Испания и нейните институции и политици.
- В Каталония живеят не само каталонци: те чувстват ли се притиснати? Имат ли причини да се притесняват?
- Езикът не определя каталонец ли си или не. Каталонец е всеки, който живее в Каталония. Което включва варианти като да говориш каталонски и да си за независимост, единство, федерализъм или друго. Или да говориш испански и да си за независимост, единство, федерализъм или друго. Или да си китаец, пакистанец, французин, англичанин... да говориш или не каталонски, но да живееш в Каталония, да се чувстваш каталонец или да се чувстваш каталонец и/или испанец, или нищо да не се чувстваш. Каталония е дом за хора с най-различни светогледи, произходи и проекти... Причини да се притесняват? Всички имаме такива. Щом политиците ни не са способни да се разберат и да намерят инструменти, за да стигнат до етични и изгодни спогодби, има защо да се тревожим. Всички. В Каталония, Испания или където и да е по света.
- Кой е наред сега, кой би могъл да реши конфликта с Каталония (и всъщност, как бихте нарекли случващото се вие – чуха се какви ли не думи - от революция до преврат)?
- В условията на демократична овладяност и зряла демокрация конфликтът щеше вече да е решен в урните от гласоподавателите чрез референдум, съобразен с испанската държава. А думите... Има някои, които ме оскърбяват лично. В общественото пространство много се говори за “незаконен референдум”. Едно допитване до народа никога не е “незаконно”. Най-много да е “забранено”, тоест, “поставено извън закона”. Превратаджия беше Техеро (испански военен - бел. пр.), когато на 23 февруари 1981 г. нахлу в конгреса и стреля в тавана – не можем да наричаме със същото име хиляди хора, които молят учтиво да гласуват за бъдещето си. Езикът е великолепен материал за нас, които пишем, но може да бъде и оръдие на манипулацията, измамата и духовното отровителство. В каталонския конфликт средствата за масова информация изиграха изключително грозна роля. Всичките. Като бивш журналист съм твърдо убеден, че е нормално всяко СМИ да има редакционна политика и че обективността не съществува. Но съществува точността, придържането към фактите. В нашия случай това именно не беше спазено. Изричат се откровени лъжи и системно се повтарят. Ето това не мога да приема и извиня в журналистиката: лъжите. Обидно е. Онзи ден прочетох статия, в която Барселона се описваше като апокалиптична пустош – един вид, хората вече не излизали от страх по улиците, барикадирали се по домовете си. Мои приятели, туристи в Барселона, ми казаха, че си умират от срам, защото повярвали – заради определени публикации в пресата, – че ситуацията е предвоенна.
- Какво би казал на онези, които твърдят, че не само идеята за национална държава, но и за нация е овехтяла, че в ЕС, където границите най-сетне паднаха, няма смисъл да се борим за допълнителни разграничавания, че евентуалното отделяне на Каталония от Испания ще изложи на опасност ЕС и че няколко пресметливи политици всъщност водят за носа милион или два политически “наивници”, като ги карат да вярват в невъзможни промени?
- Ха. Наивна и идеализирана в крайна сметка май ще се окаже самата идея за ЕС. Мислехме си, че по теми като репресиите и политическата злоупотреба със съдебната машина Съюзът ще защити основните ни права и свободи, вместо да отклони поглед. Но ЕС го управляват банките... затова ЕС участва в неясни акции в чужди страни. Затова е толкова неотстъпчив, що се отнася до бежанците... Вижте... Каталония събра една от най-многолюдните манифестации в Европа за приютяването на бежанците. Каталония реагира най-масово и адекватно срещу многобройните лишавания от дом на неплатежоспособни длъжници през испанската финансова криза... Какво ме интересува вехта ли е идеята за нация или не? Интересува ме етиката и демократичното ниво на нациите, на ЕС и на неговите институции и граждани.
Нева Мичева
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”