на Кенеди са разсекретени" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Документите за убийството <br>на Кенеди са разсекретени
Български  |  English

Документите за убийството
на Кенеди са разсекретени

 
Федералното правителство обнародва хиляди документи, отнасящи се до убийството на президента Джон Кенеди през 1963 г.
Американският национален архив и службата, отговаряща за документацията, публикуват въпросните документи онлайн в съответствие със закона от 1992 г., който предвижда разсекретяването им след 25 години. Президентът Тръмп приема да отложи публичното разкриване на няколко хиляди документа, подлежащи на разсекретяване, докато приключи проверката им, тоест, до 26 април 2018 г.
Извадка от меморандума на Тръмп:
Американското общество разчита (напълно оправдано), че неговото правителство ще му предостави максимално възможния достъп до документите за убийството на президента Джон. Ф. Кенеди, за да могат хората най-накрая да получат пълна информация за всички отделни аспекти в това изключително важно събитие. Затова днес разпоредих завесата на секретността да бъде вдигната.. Същевременно, органите на изпълнителната власт и отделните служби ми предложиха да запазя определена информация с гриф „секретно” в интерес на националната сигурност, правоохранителните органи и нашата външна политика...
Нямам друг избор, освен да се съглася да направят проверка и на останалите материали. Тя трябва да продължи 180 дни. В края на този период ще разпоредя да бъде разсекретена цялата информация с изключение на онази част от нея, която трябва да бъде запазена в тайна в съответствие с раздел 5(g)(2)(D) от законаЗа събирането на документи, отнасящи се до убийството на президента Джон Ф. Кенеди” от 1992 г.
Публикуването на някои документи да бъде отложено ще породи подозрения, че държавата продължава да крие детайли от делото. Представители на администрацията казват, че опит за скриване на информация няма - просто не искат да навредят на националната сигурност и на правоохранителните органи, както и че не желаят да разкрият начините за събиране на разузнавателна информация.
В четвъртък вечерта основателят и директор на Центъра за политика към Вирджинския университет Лари Сабато и група анализатори започнаха проверка и преглед на въпросните документи. Сабато обобщи установеното към момента:
„Както и се очакваше, тези разбъркани и необработени документи се съхраняват в пълен безпорядък. Ръкописните бележки на ЦРУ и на другите ведомства често изобщо не могат да бъдат разчетени. Налага се да се свърши огромна по обем работа и да се отдели изключително дълго време за подреждането на целия масив данни. Това прилича на разпилян пъзел, изграден от милион парченца.
Тъй като важните материали засега (или завинаги) са скрити под гриф „секретно”, ние основно се занимаваме с неясни подсказки и лъскави предмети. В това отношение документите не ни разочароваха. Изследователският ни колектив от Вирджинския университет успя да си изясни следните интригуващи подробности:
- Мексико си е сътрудничело със САЩ активно и по много направления. То е помагало при подслушването на съветското и кубинското посолство дълго преди убийството. Но и след убийството на Кенеди, Мексико е правело опити подробно да изучи връзките на Ли Харви Осуалд в страната. Секретни източници са информирали ЦРУ, че Осуалд е внесъл пет хиляди долара на влог в мексиканска банка. В документ от 9 март 1964 г. се съобщава, че Мексико е проверило всички влогове в мексиканските банки, търсейки въпросната сума. Но влог на името на Осуалд не е намерен.
- ФБР внимателно е следило дейността на Марк Лейн - адвокат и привърженик на теориите на заговора, представляващ майката на Осуалд - Ли Маргарет Осуалд. Според информация на източник на ФБР, през януари 1964 г. Лейн е провел необичайна среща с полски журналист, на която е споделил изключително нелепи конспиративни теории. Освен това, на страниците на крайно десен вестник той излиза с нелепото твърдение, че истинският убиец на президента е полицаят от Далас Дж. Типит, по когото самият Осуалд е стрелял след убийството на Кенеди, както и това, че, в крайна сметка, Джек Руби е убил Типит.
- В един от документите на ЦРУ се твърди, че при тайнственото си пътуване до Мексико през септември 1963 г., Осуалд е бил придружаван от „Ел Мексикано”. В друг документ пък се съобщава, че „Ел Мексикано” е капитан в кубинската бунтовническа армия „Франсиско Родригес” и че през юни 1959 г. е избягал в САЩ. В трети документ се споменава Родригес Тамайо, който е бил ръководител на учебния център за подготовка на антикастровите въоръжени бойци на езерото Пончартрейн, щата Луизиана.
Няма съмнения, че съществуват хиляди не по-малко съблазнителни зрънца информация. Но вярна ли е тя? И по какъв начин обогатява обема ни знания по това дело, ако изобщо го прави? Именно тези въпроси трябва да си задаваме, когато анализираме въпросния масив документи.”
Сред разсекретените документи има и такива, в които са описани драматичните и хаотични събития след гибелта на президента. Между тях е и служебна бележка, очевидно продиктувана от директора на ФБР Едгар Хувър на 24 ноември 1963 г., скоро след като Джек Раби ранява смъртоносно Ли Харви Осуалд по време на транспортирането му от един затвор в друг.
„В делото на Осуалд няма нищо ново с изключение на това, че е мъртъв” – се казва лаконично в началото на бележката, след което се изброяват събитията от въпросния ден.
Позовавайки се на тогавашния зам.-главен прокурор Никълъс Каценбах, Хувър изразява безпокойство, че убийството на предполагаемия наемен убиец може да породи нежелани подозрения сред американците.
„Ние с господин Каценбах искаме да направим изявление или да публикуваме материали, които да убедят обществото, че истинският убиец е Осуалд” – казва Хувър. Директорът на ФБР съобщава за първите открития на своите агенти (телефонно обаждане на Осуалд в кубинското посолство в Мексико и негово писмо, изпратено до съветското посолство във Вашингтон) и добавя, че те могат да „усложнят нашите международни отношения”.
Хувър нарича убийството на Осуалд „непростимо, с оглед на предупрежденията ни към полицейското управление в Далас”, и намеква за връзка на Раби с мафията. Много скоро това би могло да предизвика поредица от разследвания и спекулации. В бележката се казва още: „Ние не разполагаме с неопровержима информация за Раби, но се носят слухове за негова обвързаност с чикагския престъпен свят”.
Документите съдържат много разнообразна информация. В четвъртък вечерта проверката им донякъде напомни разглеждането на съдържание на кутия със стари документи, която някой е намерил, скрита в килера. В нея се виждат поразмазани снимки, направени от службите за външно наблюдение на ЦРУ в началото на 60-те години на миналия век; има дневник, воден за посетителите на тексаското ранчо на президента Линдън Джонсън за месец декември. Сред тях е и сътрудник на ЦРУ. Има служебна бележка на Белия дом от 1965 г., в която се споменава взаимодействието между ФБР и Секретните служби при осигуряването охраната на президента.
В телеграма на ФБР от април 1964 г. се говори за пътуване на Осуалд до Мексико, което той осъществява с автобус през октомври 1963 г. Изброяват се имената на седящите около него хора, описват се и дрехите, с които е облечен: „Светла спортна риза с къс ръкав, без сако”. В доклади от 1970 г. се говори за разпити на бивши агенти на ФБР, които извършвал комитет, излъчен специално от Камарата на представителите за разследване на убийствата. Тези агенти разпитвали мафиоти с връзки в ЦРУ и кубински емигранти във Флорида, които биха могли да познават Осуалд.
В бележката на Хувър се говори и за подозренията на Кремъл, тъй като Москва смятала, че той има някакво участие в убийството.
След повече от три години след убийството, Хувър изпраща в Белия дом докладна записка, в която обобщава информацията от документите на ФБР за реакцията на съветското правителство по повод смъртта на Кенеди.
В един от абзаците се отбелязва, че на практика съветските лидери не са знаели кой е този Джонсън и че техните специални служби са го подозирали в съпричастие към убийството. Източник на информация съобщава, че „вече” КГБ разполага с информация, за която се предполага, че насочва към следата - президентът Джонсън носи отговорност за убийството на президента Джон Кенеди.
Докладната на Хувър, в която той съобщава, че „не е запознал със съдържанието й изпълняващия тогава длъжността главен прокурор Рамзи Кларк, започва с това, че новината за убийството на президента е потресла и ужасила Москва, където в памет на Кенеди започнали да бият камбани.
В тази информация, събрана от източник, намиращ се по време на ликвидирането на Кенеди в Русия, подробно се казва как според ръководството на комунистическата партия убийството е станало в резултат на заговор на „ултрадесните”, които взели решение да „извършат държавен преврат”. Съветските ръководители подчертават, че по никакъв начин не са свързани с Осуалд.
The New York Times (със съкращения), 26 октомври 2017
Превод от руски Виржиния Томова


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”