Български  |  English

Културни гледки
в институционална рамка

 
Откакто бяха планирани средства за предстоящото председателството на Съвета на Европа, няколко „проектни предавания“ започнаха по БНТ. По повод на един от тези проекти – „Европа на скорост култура“, в студиото на „Денят започва с култура“ програмният директор на БНТ1 Севда Шишманова каза, че докато ЕС говори за Европа на първа и Европа на втора скорост, телевизията ще покаже, че има една обща скорост и това е културата.
Всеки четвъртък „Денят започва с култура“ ще представя културната политика на всяка от държавите в ЕС заедно с актуални събития. През годините беше създаден дефицит – и заради намаляването на бюджета на обществената медия, и заради приоритетите на редакциите – на репортажи, новини или каквато и да е друга информация за актуални културни събития по света. Затова сега, след като този дефицит се компенсира със средства по европейски програми, БНТ с някаква възрожденска радост открива в проекта си „Европа на скорост култура“, че във Великобритания, Чехия или Белгия има такива събития.
Като част от проекта всеки четвъртък Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата представя в „цифри и числа“, както се изрази водещата Александра Гюзелева, какво правят европейските държави. Особеното при всеки разговор за финансиране на културата е, че тръгва от много възвишени думи и винаги стига до твърд процент от брутния вътрешен продукт. Така обяснението на политиката на Великобритания започна с предисловие, което приличаше на несъстояла се академична лекция, и продължи със слайдовете с проценти, демонстриращи, че и в британската, и в белгийската, и в чешката държава културата се практикува като устойчив бизнес. В следващия четвъртък Диана Андреева не допуска същата грешка – да използва телевизията като катедра, и започва направо с парите за култура в Белгия. Още по-уверено говори за политиката на държавата Чехия, която е по-близо като мащаби до нас. Слушайки данните, водещата на „Денят започва с култура“ Александра Гюзелева отбелязва, че дори фондовете на чешките културни институции сякаш приличат на нашите и попита защо тогава в Чехия те функционират, а у нас им е трудно.
Хубаво е, че информацията как другите в ЕС правят култура не остава без мнението на тукашните лидери на политически решения. Така в деня, посветен на Чехия, гостува министърът на културата Боил Банов, за да разкаже какви промени в законите за меценатство и за паметници на културата предстоят. И за да обясни, че у нас отчисленията от лотарийни игри досега са отивали за развитието на спорта, така че, ако бъдат пренасочени към културата, ще ощетим спорта.
Знанието на Обсерваторията по икономика на културата засега потапя в многословно изброяване на механизмите на финансиране една много важна тенденция, която точно този проект на БНТ ни показва – другите държави членки на ЕС печелят от култура. Нищо, че във всяка презентация на Андреева има данни за възвращаемостта от финансирането на културни инициативи и събития. И нищо, че сме свикнали да гледаме, включително и по БНТ, на културата главно като на губеща държавни пари.
Проектът „Европа на скорост култура“ поражда още една линия в четвъртък сутрин – БНТ започна да разказва за политиката на българските културни центрове. Тук най-силно журналистиката се доближава до имиджмейкърство. За българския център в Лондон редакторката на културния блок Весела Петрова цитира думите на бившия министър на културата Вежди Рашидов, че с културата си България вече е в Шенген. Фанфарно говорене, както навярно биха го определили изследователите след години. Винаги се получава особен този двоен код – министърът започва да изглежда мъдро говорещ извън България, а като се върне, забравя мъдростта си в родна среда. Весела Петрова ни наставлява и така: Не трябва да забравяме Симеон II и неговото семейство, които работят за България. По-конкретно, незабравата минава през спомена на редакторката, че Симеон II беше един от 26-те кралски особи, поканени на Диамантения юбилей на Британската кралица. Той е четвърти братовчед на бащата на кралицата и затова стои до кралицата на юбилейната снимка. Как ли братовчедството се свързва с културните ни политики?
Основният проблем на подобна телевизионна линия е, че всеки натоварва с огромни претенции едно телевизионно предаване. Севда Шишманова поясни, че е създадена невероятна платформа, на която зрителите могат да разказват на какви културни събития са били в Европа. И за да бъде по-убедителна, показа в студиото как си е купила две книги на Ишигуро, докато е имала уникалния шанс да бъде на представянето им в книжарница в Лондон. Тя очаква и зрителите на БНТ „да споделят“, за да очертаят културния афиш на Европа. С друга функция пък натовари предаването гостуващият в първия му брой Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК. Според него, ние страдаме от не особено национално самочувствие, а именно чрез културата можем да го повишим. И изрече набързо какво ще направи за културните взаимодействия в интернет г-жа Габриел (да поясним все пак, че Мария Габриел е еврокомисар с ресор „Цифрова икономика и цифрово общество“).
Всъщност, всеки проект оставя и добри следи в журналистиката. Ако продължим да научаваме какво се случва в Европа и след проекта „Европа на скорост култура“, ще си е струвало да изтърпим институционалната му рамка.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”