Български  |  English

Опити и ангажименти

Поглед върху изложбата ТУК НАВСЯКЪДЕ. 10 г. Отворени Изкуства

 
Между 15 и 17 септември се проведе тринадесетото издание на фестивала НОЩ/Пловдив. Основен организатор от създаването му през 2005 г. е фондация „Отворени Изкуства“, която отбелязва през 2017 г. десет години от основаването си. Юбилейната изложба, посветена на дейностите, проектите и ангажиментите на фондацията, се превърна и в един от основните акценти на фестивала. Озаглавена „ТУК НАВСЯКЪДЕ. 10 г. Отворени Изкуства“, тя представи един различен по рода си кураторски опит за работа едновременно с градска среда, архивни документи и произведения на съвременни български художници. Опит, илюстриращ с цялостния си подход, с преплитането на привидно разнородни или отблъскващи се елементи, с оставените празни и други вече запълнени пространства, характера на организацията и цялата сложност на нейното съществуване в контекста на българската действителност.
Основатели на фондацията са Веселина и Катрин Сариеви, които обосновават решението си, взето през 2007 г., не толкова с приемането на България в Европейския съюз по-рано същата година, колкото с необходимостта да се създаде една ясна административна рамка на работа. „Всичко се случваше под една форма на стихийност. Липсваше ни организационната структура, която да ни позволи да боравим с проектите и която да присъства за всички наши дейности, за привеждането им в една канализирана форма, за тяхната видимост и отчетност.“ Стихийността, за която говори Катрин Сариева, е провежданата от 2005 г. по инициатива на фондацията „Нощ на музеите и галерии“. Подобно събитие още не съществува тогава на българската културна сцена и неговият успех води не само до неговото разширяване, но и до преосмислянето и адаптирането му спрямо промените на средата, публиката и работата с нови партньори, за да се превърне постепенно във фестивала НОЩ/Пловдив.
Изложбата носи в заглавието си основен елемент от концепцията на цялостния кураторски проект - мотото „ТУК НАВСЯКЪДЕ“, което с липсата на съюз между двете думи дава свобода за различни тълкувания. Свобода, която споделя и Катрин Сариева: „Тук може да означава Пловдив, тук може да означава сега или средата, в която се намира България в момента. Ние също сме тук. Ние присъстваме, ние сме част от цялото, но казваме и тук от друга гледна точка. Ние сме тук, вижте, че може и по друг начин“. Към това Веселина Сариева добавя: „Тук е нашият ангажимент към средата.“ А що се отнася до продължението, двете са съгласни, че „Навсякъде започна да се случва през годините с различните програми на фондацията, с опита и стремежа да превърнем едни пловдивски пространства в нещо видимо. Това е един обзор и едно чисто физическо присъствие на хора, които са извън нашия контекст на организация в България или този на визуалното съвременно изкуство, но навсякъде е и една възможност фондацията да излезе извън собствените си чисто географски и местни параметри. Акцентът върху съвременното изкуство, който избрахме да сложим, при всички положения много извън контекста на тук, споделя опита и практиката на артисти, които са навсякъде, които творят в България, а много често и извън нейните граници. Това разширяване, както и непрекъснатото търсене и обновяване на пространства и осмислянето им по един нов начин, променят самото мислене на града.“
Едно от тези пространства е бившият Детмаг „Снежанка“, който след кратки ремонтни дейности, префасониращи изцяло фасадата му, бива напълно изоставен. За избора му като изложбено пространство на „ТУК НАВСЯКЪДЕ. 10 г. Отворени Изкуства“ и предизвикателството да се разкажат десет години, без да бъдат преразказани, разговаряме с куратора на изложбата и на тазгодишното издание на фестивала НОЩ/Пловдив, културолога Владия Михайлова. От 2007 г., тя е куратор в галерия „Васка Емануилова“, където ръководи програмите за съвременно изкуство „Място за срещи” и „Скулптура”.
 
Разговор с Владия Михайлова
- При една ретроспективна изложба подходите към „погледа назад“ обикновено варират от времевия преразказ до тематичния опит за интерпретация на миналото. Какъв подход избрахте вие и как отговори той на предизвикателството да „разкаже“ 10 години Отворени Изкуства?
- Изложбата „ТУК НАВСЯКЪДЕ” всъщност едва ли може да се нарече „ретроспективна” в истинския смисъл на думата. Тя беше хибрид, в който имаше документална част, но и художествена. Самото й представяне беше свързано с конкретно пространство и контекст, което я превръща и в сайт-специфична (site-specific). Първо, защото част от нея бе и самата архитектура на пространството, второ, защото беше „органично” свързана с НОЩ/Пловдив. Погледът назад, за който говорите, беше всъщност едно конкретно присъствие „тук”, на определено място – в центъра на Главната улица в Пловдив през НОЩта. Моята цел беше не да разкажа хронологично някаква поредица от проекти, а да придам плът на архива на една млада организация, която е изключително активна в градската среда, в онлайн пространството и осъществява своите проекти в партньорство с голям кръг от други институции и организации. За мен беше интересно да въплътя този архив, като го разбера и интерпретирам от гледна точка на практиките, мисията и идеите, които стоят зад конкретните проекти – интересът, от една страна, към откриването, активирането, оживяването на града и градското пространство, от друга – към популяризирането на знанието за съвременното изкуство и култура, и от трета – към устойчивото развитие на една неправителствена организация, прозрачността, новите модели на работа и менажиране на културни съдържания и утвърждаването на партньорства в мрежа от взаимодействия с най-различни организации.
- Изложбата дава видимост на една често игнорирана страна от живота на една културна организация – нейната администрация. Коя беше най-голямата трудност при представянето на тази страна и съществува ли аспект, който не успяхте да покажете?
- Това беше наистина трудно, в известна степен то продължава да бъде, защото подготвяме пътуващ формат на изложбата и в него именно тази част ще бъде доразработена. Смятам обаче, че тя е много важна. Показването й, само по себе си, е акт и воля за прозрачност на действията. Административната част на една организация показва и нейната структура. В България рядко говорим за това, а то е много важно. Важно е как се организира работният процес, важно е как се комуникира един проект, важно е как се управляват екипи. Както всичко останало, и културата е сфера на специфично производство, което може да се прави по стара технология или по по-нова, което следва да се адаптира към съвременността и живота тук и сега. Показването на административната страна на организацията в т.нар. „кухня” вътре в изложбата беше начин да се представи един конкретен опит на една конкретна организация като „case study”, като възможен пример и образец. Опитах се това да стане по забавен начин и да дам възможност на публиката да реагира. Това, че хората участваха и лепяха бележки по стените, е може би знак, че комуникацията с аудиторията се е осъществила.
- В какво състояние се намираше затвореният от години детмаг „Снежанка“ в момента на неговото отваряне за проекта и до каква степен това повлия върху концепцията и сценографията на изложбата?
- В доста сурово състояние, голяма част от него бе като изоставена строителна площадка – с пясък, голи стени, стърчащи железа, видими уплътнения и висящи кабели. Всичко това повлия на идеите ни за архитектурата на изложбата, които разработихме заедно с архитект Методи Хаджийски. Искахме да продължим града вътре, като минимално се намесваме в пространството и го оставим такова, каквото е – сурово, обърнато с хастара навън. Не сме променяли почти нищо, просто застлахме пясъка с филц като в парковете, прибрахме стърчащите кабели и железа, сложихме осветление и освежихме стените. Падна голямо чистене. Методи разработи един декоративен елемент – решетка; тя съществува от бетон на втория етаж на сградата и е много популярен декоративен елемент в социалистическото строителство. Ние превърнахме това в библиотека от шперплат. Нея, заедно със специалната конструкция на „Беседка за града”, разработена от същия архитект, ще включим в пътуващия формат на изложбата.
През годините фондация „Отворени изкуства” активира различни места в Пловдив. Осъществява някакъв проект там и след това на същото място се случват и други събития. Връща ги на града чрез някаква временна инициатива. От идеята за временност, градско пространство и това, че Детмаг е бил магазин за детски стоки, дойде и идеята да се възстанови надписът на магазина, който е бил премахнат, с тебешир.
- С какво подобно пространство се оказа, в крайна сметка, по-подходящо за подобен проект от това на една традиционна изложбена зала, предлагаща по-оптимални условия на представяне?
- То помогна изложбата да не е нещо външно спрямо средата, но да бъде органична част от нея. В трите вечери на НОЩта през пространството са минали около 7000 души, може би и повече. Голяма част от тях са влезли и защото имат сантимент към мястото. Самото то бе част от изложбата. В това е и силата за привличане на публики при подобен тип работа - начин да намериш нещо, което е привлекателно за хората и чрез което да им представиш и обясниш и други съдържания. Все едно да им предложиш да седнете и да поговорите. Детмаг беше една такава покана за разговор с пловдивската и не само публика.
- През годините Фондация Отворени Изкуства е работила и подкрепяла много български и международни артисти, някои от които участват в изложбата. Разкажете ни нещо повече за творбите им и тяхното място в кураторския проект.
- В изложбата бяха включени художници, които или са близки чрез работата си и идеите си до проблематиката, с която се занимава организацията, или са участвали продължително в някои от нейните проекти. Част от авторите подготвиха работи специално за изложбата. Светлана Мирчева създаде композиции от глаголи на базата на видео архива с лекции от „Въведение в съвременното изкуство”, така произведението й „Голи глаголи” всъщност метафорично се занимаваше с това как действа съвременното изкуство. Димитър Шопов представи съвсем нова работа, която е утопично- антиутопична визия за бъдещето - в нея това, че България не е в крак със своето време, се превръща в предимство, доколкото в свят от киборги ние оставаме единствените човеци. Пловдив пък става земен рай, в който единствените съществуващи машини са кафе машините. Краткото видео от 7 минути с колажирани кадри от ю-тюб, „Нешънъл Джеографик” и интернет представлява една абсурдистка критика, изпълнена с хумор и позитивизъм, която изважда наяве базисни проблеми в обществения и културния живот в България и клишетата, които по инерция възпроизвеждаме. Мисля си, че този тип абсурдистка ирония е най-успешната форма на критика в българското изкуство по принцип.
Най-мащабната инсталация в изложбата бе на Лъчезар Бояджиев, който буквално постави зрителя в ситуация да бъде обгърнат, погълнат от пространство, в случая картата на града. Той е художникът, който в българското изкуство най-продължително и цялостно се занимава с темата за града като пространство на социални, икономически, визуални, културни, антропологически маршрути, йерархии, посоки. Работата му за изложбата бе неговата художествена реплика към проекта „Алтернативна карта на Пловдив” на фондацията.
В изложбата бе включена и работата „Половин истина” на Правдолюб Иванов под формата на налепени един върху друг плакати, както и фрагмент 42, притежание на Бояна Соколова, от Проект 0 на Кирил Кузманов, осъществен между 2010 г. и 2014 г. в сътрудничество с фондация „Отворени изкуства” и с мен като куратор. Доколкото той се реализира под формата на двойна огледална стена, пресичаща плътно улица „Златарска” в квартал Капана, една от целите му бе да даде възможност на гражданите на Пловдив да се „огледат” – тоест, да видят себе си като част от града. В Детмаг фрагментът отново бе поставен в такава, този път експозиционна ситуация, доколкото отразяваше пъплещите из огромната карта на града от инсталацията на Лъчезар Бояджиев зрители.
---
Заложеният още в кураторския проект пътуващ формат на изложбата ще позволи по инсталацията да пъплят и други зрители, в други краища на страната, а защо не и да (ре)активира нови пространства. Навсякъде е съставено от множество тук, а всяко едно от тях - от моменти, места и ситуации.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”