Аферата Уайнстийн
Когато мъжкото
доминира женското" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: <font size="2"><font color="#228B22"> Аферата Уайнстийн </font> </font><br>Когато мъжкото <br>доминира женското
Български  |  English

Аферата Уайнстийн
Когато мъжкото
доминира женското

 

- Вие познавате добре Харви Уайнстийн, бяхте ли изненадана от скорошните разкрития, които го обвиняват, че е сексуален хищник?
- Понеже съм постоянно в движение, съм запозната с малко от това, което са казали някои актриси. И трябва да кажа, че съм шокирана от много тежките факти, които са изнесени – например, някои от тях обвиняват Харви Уайнстийн , че ги е изнасилил.
Познавам много от лицата на Харви, понеже съм работила с него много пъти. В самото начало, когато се запознах с него, той беше създал Miramax с брат си и разпространяваше европейски и други филми, внасяни в Щатите. На него се дължи, например, запознаването на американците с Кшищоф Кешловски, Джейн Кемпиън, той разпространи Любовниците от Пон Ньоф на Лео Каракс, без да пипа монтажа, въпреки репутацията, която са му изградили.
По него време той беше единственият американски дистрибутор, когото познавах, който беше така ентусиазиран по авторското кино; той беше единственият, който намираше за него средства, защото вярваше. Тогава с него никога не съм се чувствала в опасност, защото, мисля, вече се бях въоръжила. Единствения път, когато чух от него сексуален намек, не го взех насериозно, отговорих веднага, като изкарах топката извън играта.
- Но той не ви е задирял...
- Лично мен, не. Мисля обаче, че аз доста рано осъзнах опасността от обстоятелствата, които бих могла да срещна. Инстинктивно исках да бъда уважавана като чувства и като тяло.
Както всички момичета, си изкарах училището, научих се да сменям посоката, да се бунтувам, да въставам срещу мъжката безнаказаност. В крайна сметка, тези битки ми позволиха да намеря мястото си, много често яростта не беше далече от мен. Разбира се, получавах рани, но пък получих и шанс да се изградя бързо през изпитанията, които, разбира се, не пожелавам никому. Но, за нещастие, не всички имат възможност да отговорят бързо и точно и някои ситуации могат да станат много по-разрушителни.
В киното упражняването на властта е много особено. Продуцентът има власт, режисьорът има власт, актьорът има власт. Да се приближиш до тези власти е като да се приближиш до черните дупки в космоса, те излъчват енергия, която трябва да можеш да разчетеш, да почувстваш, можеш да се въртиш в орбита около тях, но внимавай да не те хванат.
С това искам да кажа, че когато работех с Харви Уайнстийн, аз усещах кого имам пред себе си - с подобен човек никога няма да тръгна да се забавлявам.
- Като ви слуша човек, си казва, че занаятът на актриса не е за всеки...
- Разбира се! Актьорът трябва да вижда, да наблюдава, да може да преценява, да подушва нещата, да избягва ловко ударите, да се предпазва, обаче в основния момент на занаята, т.е. пред камерата или на сцената, трябва да се отдаде с душа и тяло. Да кажа пак - който търси в тези работи малка своя власт, е на грешен път. Съществува друга една власт, която е над волята и над личните желания на актьора, тя минава през слизането в себе си и именно тази друга власт е увличащата и вълнуващата, защото тя води към творчеството, към онова, което се твори в тебе.
- Как се учи това?
- През изпитанието. Минаваш през изпитанието, за да се докажеш. И в изпитанието трябва да се оправяш. Говориш. Четеш. Търсиш. Сблъскваш се. Падаш. Променяш държание. Загубен си. В изпитанието се пробуждаш. И хуморът е много важен. А и трябва да изоставяш, да изоставяш очаквания, страхове, надежди за покоряване, за задоволяване. В изпитанието има някакво вътрешно убийство. Преобръщане. Не влизаш в изпитанието, за да извлечеш полза.
Възприятието на женското е тайнствена сила, която може да плаши, която може да води мъжете към желанието да я контролират, да я обективират, да я обсебят. Да не говорим за ревността, която може да предизвика жената, защото тя може да ражда. Но за този аспект малко се говори. Жената е лесно да я подиграеш, да я имитираш, да я осмееш, имаш нуждата да я принизиш.
- Ема Томпсън говори за криза на мъжкото...
- Наистина, нашата мъжка половина не отстъпва лесно от честолюбието си, мъжете искат да са на висота, да се предпазят от страха с тщеславието като щит, да запазят желанието си за абсолютна мощ, за да се държат изправени. Доналд Тръмп е най-новото символично величие, затворено в най-примитивното си вярване. Той не разбира своята непристойност. Такова държане може да се открие и у жените, естествено, защото жените, също както мъжете, трябва да преобразуват желанието си за власт, за притежаване и за наслаждение.
Да оставим да паднат маските на гордостта, значи да се потопим в това, което чувстваме, да търсим онова, което е отзад, да оставим чувствата ни да се изразят, приемайки, че те не са на всяка цена красиви; без да се идентифицираме с тях, те ни показват къде се намираме, защото чувствата преминават, те не са цел, а са помощ и в даден момент ни напускат сами, нямаме повече нужда от тях, повече не се страхуваме от тях - понякога обаче те се привързват жестоко към нас, защото, както човек може да бъде променен за един миг, в един светкавичен порив, така понякога трябва много време, за да се изтощи същината на душата от първичните пулсации, за да изживее най-накрая едно друго възприятие...
Вече хилядолетия мъжкото се опитва да доминира женското, хилядолетия женското не си е на истинското място, то чака търпеливо мъжкото да се предаде, да абдикира от вярването си за физическо, творческо и интелектуално превъзходство. Властта не е там, където смятат, че е. Женското и мъжкото не са равни, те се допълват. Но от само себе си се разбира, че мъжете и жените трябва да имат еднакви права.
- Някои актриси казват, че са ходили в хотелската стая на Харви Уайнстийн. От антуража им казват, че с един отказ биха рискували да компрометират кариерата си.
- Може би има актриси, на които по-лесно може да се влияе, които са по-малко подготвени за ситуациите с хората на властта, особено когато дебютират... Но тези аргументи никога не са били убедителни за мен, може би защото се научих отрано да бъда отговорна. Никога не слагам думата на моя агент над моята. Слушам, но не се подчинявам. Иначе все едно се приближаваш до вулкан. Ако искаш да приближиш до вулкана, може да го направиш, но при всички случаи ще се опариш.
- Има ли много вулкани в киното?
- Има. Да уточня, че ми се е случвало да не ме вземат във филми, защото не съм отвърнала на докосването с коляно под масата, защото не съм се обадила на номера на gsm-а, който ми е даден след репетиция. Така пропуснах няколко филма.
- Бихте ли казали, че американското кино е женомразко?
- Американското кино днес е кино на желанието за сила и власт и, за жалост, то си прави малки копия по цял свят. Американското кино и неговият дух владеят света.
В същото време бих казала, че американското кино живее в страх от женското. Докато мъжкото не събере смелост да изживява изцяло чувствата си, без да мисли, че някоя жена му е скроила номер, докато мъжкото не познае своята уязвимост, нетрайност, деликатност, ще бъдем винаги в същата система - затварящи и затворени. Мъжкото трябва да излезе от животинската си страна, за да върви към своята човечност. Това е друго чуване, друго виждане. Пътят е женското. Мъжкото трябва да се остави да спечели - като едно животно, което е бягало твърде дълго. То има избор. Губейки, печели.
Разговора води Франк Нуши (със съкращения)
Le Monde, 23 октомври 2017 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”