Аферата Уайнстийн
Секс, лъжа
и кино" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: <font size="2"><font color="#228B22"> Аферата Уайнстийн </font> </font><br>Секс, лъжа <br>и кино
Български  |  English

Аферата Уайнстийн
Секс, лъжа
и кино

 
Скандалът около Харви Уайнстийн обещава да стане превратно събитие в историята на културата и шоубизнеса на ХХІ век. Проумях степента на неговата съдбовност след два по-скоро шеговити мои поста във Facebook - дали не си струва да се спретне флашмоб, за да излязат наяве Уайнстийновците в нашето кино. И си спомних случайно дочут разговор. Режисьор, известен още от съветско време, наставляваше по-млад: „Ако постановчикът не спи със своята актриса, той е подозрителен за снимачния екип и няма да го уважават”.
„Нашите”, прочее, вече действително започнаха да излизат наяве, но все пак във фокуса на вниманието се оказа Холивуд. И как иначе – „употребените” от Уайнстийн диви Гуинет Полтроу, Анджелина Джоли са ни вече като роднини. На стената ми, сред комплиментите и проклятията, се появиха десетки линкове най-вече с признанията на актрисите, които обвиняват Уайнстийн в опити за принуждаване към секс – успешни или не. И с реакции на изпадналия от холивудския шкаф скелет от страна на мастити колеги: Уди Алън, Мерил Стрийп, Глен Клоуз... Те, разбира се, са крайно огорчени и изненадани: не един път са чували за забавите на похотливия продуцент, но са ги възприемали като вицове, не са се отнасяли сериозно към тях.
Свидетели на възхода на Уайнстийн бяха всички, които идваха на фестивала в Кан през 90-те. Бос (заедно с брат си Боб) на неголямата компания Miramax, Харви Уайнстийн успя да се издигне до първенците и да пусне независимото кино в голямата орбита, освежавайки самия Холивуд. Под негова егида или на компанията се появиха дузина култови филми: „Секс, лъжи и видео”, „Английският пациент”, „Криминале”, „Бандите на Ню Йорк”, „Да убиеш Бил”, „Властелинът на пръстените”... Той превърна в суперзвезда Куентин Тарантино и други режисьори, актьори и актриси, разбира се.
Подвизавайки се в кръговете на киноелита от епохата на политкоректността, Уайнстийн се държеше като печално известните магнати (евреи от Източна Европа) от времето на създаването на Холивуд, когато още не е бил нито цивилизован, нито гламурен. Подобно на тях, босът на Miramax се отличаваше с тираничен и буен нрав: от гняв трошеше маси в офиса, изтръгваше телефонните кабели и крещеше по подчинените си, принуждавайки ги да скачат от балкона.
Неговите тормози над жените бяха публична тайна. Поразително е, но никой не можеше да го спре, а единичните опити от този род се сблъскваха със съпротивата на корумпираната среда и правозащитните органи. Винаги се намираха желаещи да покрият гафовете на наглеца: сред тях са Мат Деймън и Ръсел Кроу, фактически разбили разобличителна публикация за Уайнстийн още преди 13 години. Той напомняше динозавър, съхранил се по чудо от 70-те, когато започва кариерата си и когато сексуалната революция стига апогея си. Двайсет години по-късно успя да влезе отново в същата вода и да се чувства чудесно в нея и заради това, че именно той узакони тарантиновския цинизъм, превръщайки го в морал на истаблишмента, едва прикрит със смокиновия лист на политкоректността.
Не е една причината така дълго тлеещият скандал да избухне с пожарна сила. Бившият Miramax, няколко пъти препрофилирал се и препродал се, отдавна преживява криза, изопнати са отношенията между братята Уайнстийн. Има и очевиден политически компонент - Уайнстийн поддържа демократите и Хилари Клинтън, продуцира „Фаренхайт 9. 11” на Майкъл Мур, той, както и почти целият Холивуд, е антитръмп. Калифорнийският киноолимп отдавна дразни консервативната част на Америка и ето, че дойде време да му се натрие носът. Парадоксът е, че политкоректността в крайна сметка удари този, който така старателно я култивира.
Пожарът се разпространява с дива скорост и има опасност да изгори напълно не само Уайнстийн. Жертви обещават да станат Оливър Стоун (за среща с него с 26-годишна давност припомня модел на Playboy) и едва ли не самият Джордж Клуни. Прозвуча глас и от другата страна на океана. В интервю за The Guardian французойката Леа Сейду не само изважда на показ Уайнстийн, но намеква и за некоректно поведение на знаменити режисьори - изглежда, намеците се отнасят за Куентин Тарантино и Абделатиф Кешиш, с когото тя сподели славата на „Златна палма” в Кан за „Животът на Адел”. А исландката Бьорк реши да хвърли камък по друг богоизбран – Ларс фон Триер, с когото също стигна пика на кариерата си в „Танцьорка в мрака”.
Главният фактор е глобалното затопляне, рязката промяна на обществения климат. Колкото и фарсово да звучи петицията „Гуинет Полтроу престана да мълчи”, колкото и да отвращават разобличителните откровения на Азия Ардженто, изхитрила се да поживее няколко години с Харви, това е стилът на времето. Към който бързат да се закачат всички поколения – от безименните старлетки до 85-годишната актриса Рита Морено, преследвана в продължение на година от Бади Адлер в битността му на шеф на Fox. Дори 87-годишната Типи Хедрън си спомни как по време на снимките на „Птиците” била сваляна от маестро Алфред Хичкок. Вярно, тя му е простила.
Така че работата няма да се размине само с показателната разправа със „свинята” Уайнстийн. Във Франция вече съществува призив „Покажи свинята”. В единен порив се сляха пасионариите от двете полукълба: десните тръмписти и левите революционни феминистки, интелектуалците и жреците на гламура. Някой просто злорадства с надежда за дивиденти, друг строи теории за бъдещ прекрасен свят без сексизъм и мъжки шовинизъм, в киноиндустрията ще прекроят входа за простаците и тарикатите, а насилието ще престане да бъде тема за шеги. Там новата, джендър модифицирана публика ще консумира стерилни зрелища в здрава атмосфера и няма да има място за инициатива, фантазия, непредсказуемост, а само за уважение и чистоплътност.
Още сега на американските студенти се препоръчват правила за поведение в моменти на интимна близост: всяка следваща стъпка трябва да бъде вербално съгласувана с партньора (добре, че не е с адвокат). Трудно е да си представим, че подобни инструкции са следвали „динозаврите” Ингмар Бергман или Франсоа Трюфо, влюбвали се последователно в своите актриси.
Историята мълчи дали режисьорите от класическата епоха понякога са злоупотребявали с харизматичната си власт. Но техните актриси, най-често необикновени жени, сами са правили своя избор и са отговаряли за грешките си, които навярно също са правили. Ако ги нямаше тези влюбености, нямаше да има и много велики филми, продукти на възхищение, влечение, любов. А сега си представям режисьора, излизащ на терен, как се тресе от страх, че ще бъде заподозрян в попълзновения към изпълнителката на главната роля. Има изход, разбира се. Нека жените да бъдат снимани от мъже предимно с друга секс-ориентация. Някои го правят добре, а понякога се получава и гениално.
Съчувствам на обидените жени от Холивуд и околностите - така дълго са мълчали, а мълчанието изсушава душата. Разбирам, че и да не е изтекло, времето на Уайнстийн и такива като него изтича. И с него си отива ХХ век. Въпросът е как и кога ще постигнем по-добрия свят и ще го постигнем ли изобщо. Пред нас по-скоро се задава културна революция със съпътстващия лов на вещици. Всъщност, тя вече започна. Няма всичко да свърши само с обновения консерватизъм под прикритието на прогрес. Ще обявят за манипулатори и насилници всички класици на световното кино - от Хичкок до Висконти. Ще ги изровят от гробовете, а филмите им ще забранят. Основания? Ще се намерят, ако се хвърлят усилия. Пък и живи свидетели все още има.
 
Коммерсантъ.ру, 18.10.2017 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”