Български  |  English

Ерата
на другаря Си

 
„Идеите на Си Дзинпин за нова епоха на социализма с китайска специфика”, записани в устава на партията, трябва да станат в бъдеще ръководна линия за Китай.
Официалната канонизация на замислите на генералния секретар беше нещо небивало. За само пет години на власт, Си издигна собствени „ръководни идеи” и постигна това те да бъдат наречени на негово име. Освен идеите на Си, в теоретичния арсенал на Комунистическата партия влизат марксизмът-ленинизмът, идеите на Мао Дзедун – основателят на съвременната китайска държава – и теорията на Дън Сяопин, който модернизира страната.
Главната особеност на „идеите на Си Дзинпин” не е в това, че те са наречени на името на партийния лидер, вписано в устава след имената на Мао Дзедун и Дън Сяопин. Замислите на сегашния генерален секретар съответстват на техните - по мащаб и обхват, което ги отличава от по-тесните и по-частни идеи на непосредствените му предшественици – „идеите за тройното представителство” на Цзян Дзъмин и „научното развитие” на Ху Цинтао. „Идеите на Си” са събрали в себе си множество политически концепции и лозунги, издигани от китайския лидер през изминалите пет години, които ще определят съдбата на страната в бъдеще.
Появи се и друго видимо свидетелство за личното могъщество на Си. Съгласно неформалните правила, ръководството на Китай се сменя веднъж на десет години. И пет години преди смяната на властта, бъдещите приемници на висшите ръководители – генералният секретар и министър-председателят – се включват в състава на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП.
Този път нямаше нищо такова, в Постоянния комитет няма нито един човек, чиято възраст би му позволила да претендира за приемник на Си Дзинпин. Много експерти смятат, че сегашният генсек, благодарение на изключителното укрепване на собствената си власт, може да тръгне към нарушаване на неформалните правила и, въпреки обичая, да остане на върха за трети мандат – до 2027 г. Даже и това да не се случи и в течение на близките пет години сегашният лидер да намери признат приемник, неформалното влияние на Си върху китайската политика през 20-те години на ХХІ век ще остане много голямо.
Ненужният вятър от Запад. Днес китайското ръководство разбира, че страната е станала силна и икономически (успехът на Китай в тази област поддържа развитието на световната икономика като цяло), и във военната сфера. Пекин активно прокарва собствен модел на международни отношения, основани на равноправие, отказ от идеологически и геополитически конфронтации, признаване на общи интереси.
В продължение на много години Китай активно се учеше и приемаше постиженията на другите страни. В началото на ХХ век китайската интелигенция се кланяше на западната наука и демокрация, във втората му половина китайските комунисти изкопираха съветския модел, а после успешно преодоляха недостатъците им, като в годините на реформа се обърнаха към развитието на пазарната икономика и глобализацията.
Западните експерти бяха убедени, че пазарът и разцветът неизбежно ще доведат Китай до отказ от еднопартийната система и преход към западния модел, но това не се случи. Пророчествата за скорошен крах на Китай заради отказа от икономически свободи и връщането към ленинизма като твърда форма на политически контрол засега не се сбъдват. Укрепването на политическия вертикал с нищо не навреди на ценените от китайците икономически свободи, напротив – тези свободи постоянно се разширяват и получават своето правно закрепване.
Във връзка с това, най-забележителното следконгресно кадрово решение беше включването в Постоянния комитет на Ван Хунин. До средата на 90-те той беше влиятелен политолог, занимаваше се с проблемите на международните отношения в университета Фусдан в Шанхай. През 1995 г. оглави кабинета за изучаване на политиката при ЦК на ККП, след което се превърна в загадъчна не публична фигура на политически съветник в сянка. Ван се занимаваше с теорията за „новия авторитаризъм” и настояваше за нуждата от укрепване на политическата власт заради успешното провеждане на икономическите реформи. Изглежда днес тази идеология силно импонира на Си Дзинпин.
Очевидно е, че централизацията на партийната власт и активната идеологическа работа няма да могат да скрият факта, че пътят за развитие на Китай не води към западния модел и „всеобщите ценности”. Нещо повече, Си Дзенпин открито заяви, че Китай е готов да сподели своята „мъдрост” и своите „планове” за развитие с други страни и така раздразни чуждестранните наблюдатели.
Свръхдържавата на Изток. „Настъпва нова епоха, когато нашата страна с всеки изминат ден се приближава към центъра на световната сцена, като непрекъснато прави все по-значителен принос в делата на човечеството”, обяви Си Дзинпин по време на изказването си, като постави пред партията и правителството целта да превърнат Китай в могъща световна държава. Ключът е в детайлите на формулировките. На предишния ХVІІІ конгрес целта звучеше така: трябва да построим „силна, богата, демократична, цивилизована, хармонична, модернизирана социалистическа страна”. Сега накрая, вместо думата „страна”, се е появила думата „държава” с буквалното значение на влизащите в нея йероглифи – „силна държава”. Повтарянето на йероглифа „сила” едва ли е по недоглеждане – то отразява осъзнаването на смяната на епохите в развитието на Китай.
Мао Цзедун помогна на страната да се изправи, да извоюва независимостта си. Дън Сяопин и неговите приемници направиха Китай богата държава Сега е ред на Си Дзинпин: писано му е да направи Китай могъщ световен играч, по нищо не отстъпващ на другите водещи страни. Той разбира, че Китай не може да постигне това, като копира западни образци.
Към обкръжаващия ни свят е отправен тезисът за „създаване на общност за съдбата на човечеството”. Той е свързан с лозунга за „китайска мечта”, който Си Дзинпин издигна скоро, след като дойде на власт през 2012 г.
Официалната трактовка, представена на конгреса, гласи, че мечтата на китайския народ е тясно свързана с мечтите на народите от всички страни, а осъществяването на „китайската мечта” е възможно само при мирна обстановка на планетата и при стабилност на световния ред.
Китай обещава да продължи движението по пътя на мира и развитието, като се опира открито на принципа на облагата, като отхвърля идеологическите спорове и практикува правилния възглед за облага и справедливост. В Пекин искат да развиват сътрудничеството между цивилизациите, за се грижат за екологията, да строят мира в целия свят и да пазят съществуващия международен ред.
Богатство в страната. Освен външнополитическото влияние, важна роля се отрежда и на благосъстоянието на обикновените китайци. На конгреса беше потвърдено, че към 2020 г. в страната ще бъде построено „общество на малката заможност” и в Китай няма да има бедни, които да живеят с по-малко от 1.17 долара на ден.
От 2020 г. до 2035 г. се предполага, че „ще се осъществи базовата социалистическа модернизация”. От 2035 г. до средата на века, до стогодишнината от образуването на Китайската народна република, се обещава да се построи „силна модернизирана държава”.
„Идеите на Си” във вътрешната политика призовават да се развиват механизмите на демокрацията и страната да се управлява на основата на закона, да се укрепва системата от социалистически ценности и да се следва китайската културна традиция, да се развива социалното осигуряване, да се решават екологичните проблеми.
Те изискват придържане към „комплексен поглед върху сигурността на държавата”, отстояване на принципа на абсолютното партийно ръководство в армията, стремеж към съединяване на родината и действия против всяка дейност, насочена към разделяне на държавата. „Идеите” също сочат необходимостта от строго управляване на партията, борба с корупцията и разложението.
Непреклонният другар Си. Пред Си Дзинпин се е очертала петилетка от големи празници: през 2018 г. в Китай ще отбележат 40 години от началото на политиката на реформи и откритост, която Дън Сяопин провъзгласи. За сегашния лидер това ще е добра възможност да се заяви като продължител на делото на „архитекта на реформите”.
През 2019 г. ще дойде времето да се празнува 70-годишнината от създаването на КНР. Кръглият юбилей на републиката е забележителен с това, че по този повод в Пекин провеждат военен парад и канят гости от чужбина. Това е още един нелош повод за увеличаване на влиянието на страната и нейния лидер.
През 2020 г., когато трябва да бъде построено обществото на малката заможност, Си Дзинпин ще получи основателна възможност да заяви, че решаващият принос за този успех е негов, в периода след 2012 г.
През 2021 г. на Си Дзинпин му предстои да оглави празнуването на стогодишнината от основаването на Китайската комунистическа партия. Този юбилей ще бъде политически наситен и идеологически оцветен – партията ще може да разкаже на страната и на света за достигнатите под нейно ръководство огромни успехи за продължителен период от време, като се започне от революционната борба и победата в гражданската война против Гоминдана.
И след този низ от празници, които ще подпомагат укрепването на властта на Си, незабележимо ще дойде времето за провеждането през есента на 2022 г. на ХХ конгрес на ККП. В съответствие с предишната традиция, Си би трябвало да се пенсионира.
Обаче неговият авторитет и влияние по това време ще са достигнали такива висоти, че може да се очаква нарушаване на традицията – или чрез удължаване на пълномощията за трети мандат, или – което е по-вероятно – чрез разделяне на постовете и пълномощията между Си и неговия приемник в един преходен период.
Усилията на Си за реализацията на „китайската мечта” и превръщането на Китай в най-влиятелната държава в съвременния свят задават посоката на китайската политика за няколко десетилетия напред. Един световен ред без идеологическа и геополитическа конфронтация, както е предлаган от Пекин, има шанс да спечели много привърженици и с времето да стане общопризнат.
 
centrasia.ru, 27 октомври 2017
още от автора
Александър Ломанов е доктор на историческите науки, професор, главен научен сътрудник в Института за Далечния Изток в Руската Академия на науките


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”