Български  |  English

Сепаратизмът в Испания
според Хосе Ортега-и-Гасет

 

Драмата с Каталуния в последните месеци създаде усещането за разпад на Испания. И наистина, желанието на няколко милиона души за независимост на пръв поглед търкулна процесите към необратим край на втората по големина държава в Западна Европа. В информационното ни съвремие, съпреживявайки всичко лично и сякаш за първи път, зрителят остава с усещането за изключителност на събитията.
Каталунският сепаратизъм е стар, а съчетан с терористичната дейност на баската организация ЕТА само допреди десетилетие, подсказва, че не всичко днес е толкова уникално, колкото се струва на мнозина. Още по-интересно е, че преди цели 100 години разпадът на Испания е в центъра на интелектуалния живот на страната. Не друг, а самите испанци тогава живеят с необратимото чувство за край на държавата. Това е времето след Първата световна война, без някой да подозира, че предстои и Гражданска – истински апокалиптичен период. Един от хората, които разсъждават върху сепаратизма, е прочутият философ, социолог и есеист Хосе Ортега-и-Гасет. Днес кой ли не се изказва по проблемите на Каталуния, но забравен остава големият ум на испанеца Ортега-и-Гасет. Това определено е несправедливо, тъй като той е живял (1883 г. -1955 г.) много по-близо до периода, породил първите вълни на сепаратизъм. Бил е съвременник на следващите.
В долните редове ще компенсираме тази липса. Размислите на Ортега-и-Гасет заслужават да се чуват и днес. На разпада на Испания той посвещава есета, които, преработени и допълнени (1920 г.– 1934 г.), се превръщат в книгата “Безгръбначна Испания”. Главите в нея звучат актуално и днес – “Присъединяване и разпадане”, “Причини за сепаратизъм”, “Затворени светове” и т.н.
И така, чисто механично, държавния интегритет Ортега-и-Гасет вижда в съединяване на различни общностни части, но не като експанзия на определено ядро, каквото е общото схващане, а като съединяване на самостойни единици. За пример дава Древния Рим. “Стадиите в процес на присъединяване образуват удивителен възходящ ред: изначален Рим, двоен Рим, латински съюз, италийско единство, колониална империя”, пише Ортега-и-Гасет. Отделните общностни образувания, като Галия и останалите, не се разтварят в безлична маса на империята, а продължават да живеят като сплотена структура, част от по-голямата. “Смазочно масло” на тази механика, според Ортега-и-Гасет, са не кръвта, етносът, расата, миналото или традициите, нито пък насилието е водещ фактор за създаването на интегрирана държава. За испанския философ основна е общата визия за бъдещето – проект за по-добър живот, който може и да е въображаем, но обединява мисли, чувства, мечти. Този проект е динамика от живи тела, интереси, който не унищожава, но потиска сепаратистките стремления – философът го нарича “държавотворна потенция”. Използвайки историчния подход, испанският философ разглежда раждането на собствената си държава по аналогия с Рим – Испания е проект на силната и властолюбива Кастилия (кралство в централната част на Иберийския полуостров, IX – XV век – бел. а.), продиктуван от желанието й да преодолее провинциалната си затвореност и да управлява далечни земи; проектът обаче е обогатен с подобни амбиции на Арагон (другото кралство, дало началото на Испания). “И когато кастилската политическа традиция успява да спечели за своите цели светлия далновиден ум на Фернандо Арагонски, всичко се оказва възможно” – пише Ортега-и-Гасет. “Съюзът е необходим, за да се наложи навсякъде мощта на Испания. (…) Единството на Испания е означавало преди всичко и над всичко обединяване на двете главни насоки във външната политика на полуострова – политиката на Кастилия, ориентирана към Африка и Европа; политиката на Арагон, ориентирана към Средиземноморието. Така за първи път в историята се ражда идеята за Световна политика – с идеята за Испания се цели нейното осъществяване”.
Какво обаче се случва впоследствие? Създадената за световно господство Испания е във възход до към 1580 година, тоест, век след създаването си. Дотогава обединява народи и други държави, подобно на Рим, след което настъпва траен разпад. Откъсват се европейски части, после отвъдморски, отделят се малки колонии, за да дойде XX век, времето на Ортега-и-Гасет, когато “тялото на Испания се връща към рождената си полуостровна голота”. Засилват се и центробежните сили в самия полуостров, насърчени от намалената държавотворна потенция – каталунци, баски, дори безобидните галисийци се бунтуват… “Тъжна гледка: една предълга, многовековна есен”, пише философът. Накрая заключава за баския и каталунски сепаратизъм: “С тях продължава центробежното движение, започнало преди три века”. Накратко – за Ортега-и-Гасет вътрешният сепаратизъм, който преди век е виждал той, на който днес сме свидетели и ние, произтича от изчерпания модел на Испания. С края на “завладяването на света” и свиването й като територия се губи общият проект, обединителната визия – няма смисъл от държавата, защото не съществува вече за това, за което е създадена.
А кой е виновен? Каква е качествената причина за провала на общия проект? Ортега-и-Гасет дава отговор – майката убива детето си? “Кастилия създава държавата и Кастилия я унищожава”. Ето как: “Първоначално ядро в обединителния процес на Пиринейския полуостров, Кастилия успешно преодолява своя партикуларизъм и приканва останалите иберийски народи да участват в един грандиозен проект за съвместен живот. Кастилия замисля мащабни въодушевяващи начинания, поставя се в служба на високи правни, морални, религиозни идеали; чертае примамлив социален проект, налага като задължително правило да бъде предпочитан по-добрият човек, дейният – пред инертния, умният – пред глупавия, почтеният – пред безчестния. Всички тези цели, норми, обичаи, идеали известно време са живи. Хората са окрилени от тяхната действена сила, вярват в тях, зачитат ги или само се боят от тях. Но ако хвърлим поглед към Испания от епохата н Филип III (след 1580 г. - бел. а.), ще забележим, че е настъпила ужасна промяна. На пръв поглед, не се е изменило нищо, но всъщност всичко е бутафорно и звучи на кухо. Пламенните думи от миналото все още се чуват, но вече не отекват в сърцата; окрилящите идеи са се превърнали в клишета”. Ортега-и-Гасет изрежда подмяната: новият стремеж е да се посича всяка мечтателна енергия, взорът е към миналото. Не бъдещ проект, а “съхраняване на традициите” става водеща задача. Това е идейната дреха на обезсмислянето на Испания – нищо за утре, всичко с поглед към вчера. А под тази дреха се крие корист, алчност, “живот само за себе си”, низки страсти, малки цели от страна на държавната власт. Така се подкопава ценностно идеята за Испания.
Според Ортега-и-Гасет, каталунци и баски не са чак толкова силни, че да се отделят още тогава, но стремежът им към сепаратизъм се увеличава с течение на времето и заживява като латентна опасност. Всъщност, устремена да завладява чужди народи, Испания забравя през вековете да унифицира собствената си нация. За Ортега-и-Гасет обаче самобитните култури, езиците, етническите характеристики са второстепенен фактор, важен е проваленият общ проект за бъдещето.
Колко значимо за философа е раждането на териториалното и идейно единство на Испания проличава от други негови размишления. Той счита, че обединението на Кастилия и Арагон води не просто до създаване и възход на държавата. Нещо повече - този възход (XVI век) е единственият устрем в историята на Испания. Устремът стои самотен в бедния ценностен свят на испанското минало. Ако други народи са имали светли умове или пък обществени отношения, стимулиращи напредък (поземлени, класови и т.н.), то те, според Ортега-и-Гасет, тотално липсват при сънародниците му. “Винаги е учудвал фактът, че при окаяното състояние, в което се е намирал нашият народ до 1450 г., само за петдесет или малко повече години Испания достига невиждано за модерния свят могъщество, сравнимо единствено с могъществото на Древния Рим. Може би в Испания е настъпил внезапно небивал културен разцвет? Или за съвсем кратко време е възникнала нова цивилизация с неподозирано мощна технология? Нищо подобно”, пише Ортега-и-Гасет. И продължава: “Между 1450 и 1500 г. се случва само едно значително събитие – обединяват се кралствата на Пиренейския полуостров. На Испания се пада честта да бъде първата единна нация, която съсредоточава в ръцете на един крал цялата си мощ и способност. Именно това обяснява нейния стремителен възход. Единството е изумителен механизъм, който сам по себе си прави осъществими великите начинания, колкото и да е слаб онзи, който го управлява. Докато във Франция, Англия, Германия феодалният плурализъм не допуска появата на централизирана власт, а Италия е разединена от атомарната особеност на градовете, Испания се превръща в компактно еластично тяло”. Всичко това е в ключова връзка със сепаратизма впоследствие - чак до днес. За Ортега-и-Гасет символът на държавността винаги е била Кастилия, затова хвърля вините за разпада върху нея. По-интересно е друго – с Арагон общата испанска корона придобива специфична перла, която свети със собствен блясък. Перлата е Каталуния, която още от XII век е неразривно свързана с Арагон. Каталуния и Барселона – това е Арагон. Една от династиите на Арагон е Барселонската. Затова трябва да се знае, че винаги, когато каталунците са искали да се отделят от Испания, това е било желание на един от държавотворните елементи. В историческа проекция днешните опити на Мадрид за запазване на Испания са продължение на кастилския проект за голяма държава, а поривът на Каталуния за независимост е връщане към старата самостоятелност на Арагон.
Ортега-и-Гасет вижда сепаратизма като част от общ процес на дезинтеграция на Испания. Нейни фактори са “затворените светове” на различните прослойки, липсата на феодализъм в миналото, отсъствието на просветено малцинство, което да е и двигател за прогрес, и т.н. Но основната му теза постоянно е, че тече многовековен разпад на Испания, чиято рамка е изчерпването на общата визия и отслабването на централния фактор – Кастилия, подобно на Рим за Римската империя, Ил дьо Франс за Франция. “Историята на една нация не се изчерпва с нейното формиране и възход; тя обхваща и нейния упадък. И ако първият етап означава да се възсъздадат стадиите на един засилващ се процес на присъединяване, вторият отразява обратния процес. Историята на упадъка на една нация е история на един огромен разпад”, казва Ортега-и-Гасет. Няма съмнение, че разглежда “интегрираната държава” като растяща клетка, подлежаща на сигурен разпад. Няма и съмнение, че вижда сепаратизма в Испания като дълъг процес от втория етап на испанската нация - упадъка.
Всъщност, тезите на Ортега-и-Гасет са част от добре познатите концепции за жизнените цикли – на нации, цивилизации и т.н. Всичко се ражда и умира – теории, широко застъпени от негови съвременници. Те са доказани относно миналото и с подлежаща на проверка истинност спрямо днешния ден. Какъв би трябвало да е изводът днес за нас? Всеки сам си го прави, разбира се. При всички случаи, актуалната буйност на каталунци и позабравените баски се вписват логически в начертаната линия на упадък от Ортега-и-Гасет. С едно уточнение, което е леко намигване на историята към нас, неговите наследници: при всички положения, от текстовете му личи, че Ортега-и-Гасет е виждал края на Испания скоро; но тя надживява скептицизма му с век поне.
Което не значи, че не е прав. Никой не знае бъдещето, това е неговата красота, както и красотата на историята.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”