Български  |  English

Англоснизходителността

 
Само преди няколко години умората от „наставленията на англосаксонския свят” беше характерна черта на такива авторитарни режими, като режимът на Владимир Путин в Русия или този на Си Дзинпин в Китай. Сега тази умора започна все по-често да се появява и в европейските медии, което е верен признак за това, че след „Брекзит” и победата на Доналд Тръмп, англоезичният свят губи интелектуалната си легитимност.
В четвъртък, 2 ноември, в испанския вестник El Paìs се появи статия, написана от директора на редакцията Хосе Игнасио Торребланка на английски език, която той е нарекъл „Англоснизходителност” (Anglocondescension). Статията е пропита със сарказъм и представлява доста остро възражение, отправено към англоезичните експерти, които критикуват Мадрид за неговата твърда позиция по въпроса за стремежа на Каталония към независимост. „В своите редакторски колонки и наблюдателски статии те крещят за невероятното разочарование, което изпитват във връзка с това, че ние сме неспособни да се огънем под натиска на национал-популисткия шантаж на Карлес Пучдемон и неговите съобщници и че ние искаме да защитим нашата конституция също така, както те защитават своите (често яростно и, ако това е необходимо, като нахлуват в други страни)”.
Наскоро ръководството на El Paìs уволни известния британски колумнист Джон Карлин във връзка с това, че е разкритикувал краля Фелипе VІ и испанското правителство за техния отказ да решат каталонския проблем по пътя на компромиса. Изданието Columbia Journalism Review сметна това действие за признак за прекалената близост на този вестник с испанското правителство. Може и така да е, но El Paìs може да си позволи от време на време да публикува статии в подкрепа на Каталония и не се смята за задължен да се вслушва в препоръките и съветите на англосаксонските интелектуалци. Смисълът тук е не толкова в това как се пишат статиите и колонките, колкото в обидата и възмущението от прекалено голямата роля, която Съединените щати и техният най-близък съюзник Обединеното кралство са играли във формирането на политиката и на глобалния интелектуален дискурс в епохата на либералния световен ред.
Торребланка смята, че не е длъжен и по-нататък да се примирява с това – с този снизходителен тон, с който разглаголстват за нашата „млада демокрация”, за нейните предполагаеми проблеми с асимилирането на франкизма и за расистките склонности в темпераментния характер на испанците, пише той.
И добавя:
И всичко това по най-безсрамен начин се излива върху ни от Съединените щати и Обединеното кралство – две страни, които миналата година пред очите на целия свят извършиха колективно самоубийство като част от грубо популистко реалити шоу с участието на най-гранясалите представители на десницата, най-посредствените политици и най-безчестните медии, които решиха да работят заедно, за да сложат на власт такъв клоун като Тръмп и да подтикнат към такава невероятна глупост като „Брекзит” – и сега и те самите не знаят къде да търсят изхода.
Такива настроения са характерни не само за испанците. По-рано този месец група проамерикански настроени учени в Германия инициира дебат, като заяви в манифеста си – публикуван в немския Die Zeit и в американския The New York Times – че независимо от това дали страната се управлява от Тръмп или не, Германия трябва да се придържа към принципите на атлантизма, тъй като той е нейният главен външнополитически вектор. В своя отговор, публикуван в Die Zeit, известните коментатори Йорг Лау и Бернд Улрих заявиха, че е дошло времето да се адаптираме към свят, на чело на който не стоят Съединените щати. По мнението на Лау и Улрих, атлантиците са загубили връзка с действителността:
Тези, които си мислят, че можем просто да чакаме САЩ да се върнат към старата си роля след Тръмп, се самозаблуждават. Всъщност, трансатлантическата криза не започна с Тръмп и няма да свърши с Тръмп. Защо не искат атлантиците да видят това?
Според тях, проблемът е много по-дълбоко, отколкото предполага днешната американска администрация. И една от неговите основни съставни части е остарелият интелектуален шовинизъм. От гледната точка на Лау и Улрих, Германия, с нейното сегашно фокусиране върху компромиса и сътрудничеството – като противовес на стремежа към доминация – може би ще бъде по-добре поставена в новия световен ред. И това е не геополитическо, а философско твърдение.
Интересното е, че и вестник El Paìs и вестникDie Zeit са сметнали, че е необходимо статиите им да бъдат преведени на английски език. Критиците на англоезичния свят искат онова експертно общество, което критикуват, да ги чуе. Те се опитват да установят нови правила на взаимодействие, според които Съединените американски щати и Обединеното кралство повече няма да могат да говорят от позицията на нравственото превъзходство, обусловено от победата им през Втората световна война. И колкото събитията от 40-те години на миналия век отминават все повече в миналото, неотдавнашните интелектуални и нравствени грешки и провали на англоезичната общност придобиват все по-голямо значение.
В един свят, в който Германия не се чувства задължена повече да следва съветите на Съединените щати и особено на Великобритания по въпросите на сигурността и търговската политика и в който Испания осъществява правото си на борба със сепаратизма така решително, както биха го направили и Съединените щати, напрежение възникна не само между либерални и нелиберални общности. Напрежение възниква също и между различните модели на демокрация, държавност и социална защита. Благодарение на „Брекзит” и Тръмп, тези дебати стават не само по-агресивни и язвителни, но и по-увлекателни, защото за обсъждане се поставят повече алтернативи.
Леонид Бершидски
Bloomberg.com, 3 ноември 2017
 
Изглежда многополюсният свят, така възжелаван от много мислители и политици след края на Студената война, е на път да се осъществи – бавно и неотменимо. Очевидно, все по-сложни ще стават отношенията между страните, основаващи се на доминирането на икономическата и военна сила; очевидно е също, че в един нов свят, към който всички се стремят, отношенията между страните, много повече от досега, ще се съобразяват с техните исторически и културни специфики.
Още през юли т.г. Микаел Сейделин писа в свой коментар за отношенията със САЩ на Тръмп в датския вестник Politiken:
На ежегодната среща на министрите от ОИСР САЩ се оказаха в пълна изолация, другите членове на организацията образуваха единен фронт.
Европейците – и даже обикновено преданата на САЩ и в продължение на десетилетия нищо не критикуващата Дания – си казаха мнението. Европейците вече ще тракват с токове, като чуят инструкции от Вашингтон.
Със смирението и покорността е свършено.
Нека не сме толкова категорични. Нещо обаче се случва...
К
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”