Български  |  English

Медийната история
на една политическа обида

 

На 31 октомври паметникът на Съветската армия отново беше изрисуван. За разлика от други провокации върху него обаче, в случая станахме свидетели на съдържание, на което журналистите трябва да реагират, а не да цитират.
На 3 ноември българските медии разпространиха изявлението на говорителката на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова, което предизвика нашето Външно министерство да заяви: Не съветската армия, а българският народ спаси българските евреи.
Думите на Захарова предизвикаха вълна от телевизионни изяви, които избягаха от историческия разказ и се превърнаха в съвременни политически събития. Забележете само какви!
Най-напред медиите забелязаха видео, което сам беше качил във фейсбук профила си професор (произнася се така, сякаш е сан в някаква политическа йерархия) Иво Христов от публична среща, организирана от Ротари клуб в Раднево. В него казва, че „80% от българското население са дебилни и дори трудно се подписват“.
Последва искане от ПГ на ГЕРБ за оставката на депутата на БСП. Малко преди това журналистите трябваше да предадат извинението му. Пред една от вратите в НС той изрече: Във връзка със създалата се ситуация и тръгналите спекулации за някои мои думи и изказвания в среща с обществеността в град Раднево, заявявам, че поднасям своите извинения към всички тези, които са били засегнати от едни или други мои непремерени изказвания. И това трябваше да мине за извинение.
В същото време, смесването на няколко вида публичност – институционална (на НС), телевизионна и във фейсбук, доведе до личностно раздвояване – на страницата си във фейсбук проф. Иво Христов заговори за себе си в 3 л. ед. ч.: Във връзка с въпрос относно пропагандата и манипулацията на информацията, зададен на среща с обществеността, точните думи в отговора на проф. Иво Христов са: “Като се отчете, че 80% от българското население са дебилни и дори трудно се подписват, това работи безупречно”. Конкретното изречение е извадено от контекста тенденциозно и широко цитирано умишлено. (...) А реалният проблем е оскверняването на Паметника на Съветската армия, което е в грубо противоречие с международноправни задължения, по които Република България е страна.
Унизителното за журналисти и зрители в подобна новина е, че в нея няма събитие, а само верига от изказвания, за които е трудно да провериш кой точно какво точно е казал и трябва да разчиташ на авторитета на казващите го. Необходим е журналист, който не е нужно нито да е смел, нито гръмогласен, достатъчно е да е професионалист.
Бойко Василев в последното издание на „Панорама“ зададе на президента Румен Радев въпроса за професор Иво Христов (член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата му). Радев отговори, че самият Христов е преценил това като непремерено изказване и се е извинил, но... И тук президентът обясни, че когато се иска оставка, трябва да се помни дали други не са изричали подобни квалификации.
Събитието, в което се превърнаха думите на професор Иво Христов, заглуши думите на друг професор. „Нова тв“ и BiT поканиха, сякаш това е единствената възможност, Божидар Димитров да коментира изявлението на Мария Захарова и той реши да отговори на обидата към историята ни с обида към жената. Димитров обясни, че нищо не е казал, казал го е неговият шофьор. Ако е така, да извикаме шофьора на професора и за гост, и за водещ на предаването…
Харалан Александров в „Панорама“ направи най-точния анализ от гледната точка на интелектуалеца, като каза: Убеден съм, че има много политици, които също толкова цинично, със същото презрение и пренебрежение мислят за своите избиратели, но са достатъчно интелигентни да не го казват гласно и да го качват във "Фейсбук". Аз съм много разгневен, защото това е удар върху самата идея за публично говорене.
Следващият епизод от същата поредица бе при откриването след ремонт на бившата зала Фестивална – журналистът от BiT Стоян Тричков поиска от премиера Бойко Борисов коментар на ситуацията около Иво Христов и на свой ред припомни твърдението му за „лошия човешки материал“. Премиерът реагира ядосано: Къде думата „лош“ аз съм използвал. И обвини журналиста в лъжа и поръчка, като го заплаши със съд, ако не му докаже със запис, че е казал думата „лош“ за човешки материал. Сашо Диков провъзгласи репортера Стоян Тричков за смел журналист, защитник и на телевизията, и на професията. Самият Тричков обаче едва ли може да потвърди думите на шефа си, след като накрая призна пред премиера: „Добре, не сте го казали“.
Телевизия BiT използва ресурса си, за да ни покаже, че премиерът не е по-добър от депутата. Само че от това, че и едните, и другите се замерят с обидни подмятания, животът на журналистическата общност не става нито по-весел, нито по-смислен.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”