Опит за дебат
Е ли философията
по-трудна от науката?" /> Култура :: Изборът на Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> Опит за дебат </font> </font><br>Е ли философията <br>по-трудна от науката?
Български  |  English

Опит за дебат
Е ли философията
по-трудна от науката?

 

Каква е целта на философията? Математикът и философ Алфред Норт Уайтхед й дава характеристика в поредица от бележки под линия към Платон. Всеки може да се запознае с неговата гледна точка. На пръв поглед изглежда, че не сме напреднали кой знае колко много две хилядолетия и половина, след като Платон написва своите „Диалози”. Днешните философи все още се борят с много от същите въпроси, върху които са се упражнявали гърците. Каква е основата на морала? Как можем да определим какво е знание? Има ли по-дълбока реалност зад света на нагледа?
На база на тези въпроси е трудно да направим ясно разграничение между философия и наука. Тъй като науката е такава, каквато е днес, благодарение на избраната посока през XVII век, то можем да говорим за нейната дълга история на успеха. Науката е разкрила творенията на природата и е донесла невероятни ползи на човечеството. В съвременния свят механиката и електромагнетизмът са в основата на технологичния напредък, докато химията и микробиологията са направили много, за да ни освободят от тиранията на болестите.
Не всички философи се притесняват от този контраст. За някои ценното на философията е процесът, а не резултатът. Според Сократ “Неизследваният живот не си струва да се живее”. И други негови „колеги” смятат, че разсъжденията над трудностите на човекаса ценни сами по себе си - дори и да не водят до категорични отговори. Други използват като водеща максима думите на Маркс – „Философите само са разтълкували света. Оттук насетне важното е да го променим” – и те разглеждат философията като двигател на политическата промяна, чиято цел е не да отразява действителността, а да я разбива.
Въпреки това, мнозинството от съвременните философи, включително и аз, все още мислим за философията като за път към истината. В противен случай, методите, които използваме, не биха имали голям смисъл. Ние се стремим текстовете ни да бъдат изключително прецизни. Излагаме внимателно тезите си, подреждаме подкрепящите ги твърдения и предизвикваме читателите си да откриват контра примери. В повечето случаи това не е много забавно и определено няма кой знае какъв ефект върху хората. Ако целият този мъчителен анализ не ни помогне да се доближим до истината, със сигурност можем да открием по-приятни неща, на които да посветим времето си.
И все пак, ако истината е целта, къде е напредъкът? Не би ли било по-добре философията да предаде императивите си на науката с нейните доказани резултати? Е добре, един от отговорите на това предизвикателство е, че от известно време философията прави тъкмо това. Според spin-off[1] теорията за философския напредък, всички нови науки започват като клонове на философията и само се утвърждават като отделни дисциплини. Това става, след като философията им завещае интелектуалната си способност да оцелява самостоятелно.
Със сигурност има нещо вярно в цялата тази история. Физиката, такава, каквато я познаваме, се основава на „механичната философия” от XVII век на Декарт и компания. По аналогичен начин много от психологията е свързана с принципите на асоциирането, които за първи път са дефинирани от Дейвид Хюм. Икономиката също се развива от доктрини, чиито автори са мислители, наричащи себе си философи. Процесът продължава и в съвременния свят. През ХХ век както лингвистиката, така и компютърната наука се освобождават от философските си закотвяния, за да се утвърдят като независими дисциплини.
Spin-off теорията е свързана с идеята, че представата за неразвиващата се философия е илюзорна. И причината е, че всеки път, когато философията направи пробив, тя дава началото на нова тема, която след това се обособява като нещо съвсем различно от нея. В същото време, възниква въпросът - какво да кажем за онези сфери на живота, които изглежда, че все още се борят със същите проблеми като гърците? Все пак, философията не е оставила всичките си питанки в ръцете на останалите университетски дисциплини и все още разполага с много собствени въпроси, с които да упражнява студентите си. Проблемът е, че тя не дава вид да знае всички категорични отговори. Когато говорим за въпроси, като морал, знание, свободна воля, съзнание и т.н., мислителите и до днес се занимават с всякакви варианти, съществували някога.
Без съмнение някои от разликите между философията и науката произтичат от различните методи на изследване, които те прилагат. И докато философията е функция на анализа и аргументите, науката се е посветила изцяло на данните. Когато учените са поканени някъде да говорят за научните си изследвания, то на тях не им е позволено просто да се изправят и теоретизират, колкото и интересно да изглежда това. Професионалното изискване е те да станат и да представят своите наблюдения - констатации. Ако не разполагате със слайдове в PowerPoint презентация, които да показват най-новите ви експериментални резултати, тогава просто нямате думата.
Като се има предвид тази особеност, е истинска изненада, че философите спорят повече, отколкото учените. Данните са си данни. Ако ви демонстрират някакви експериментални открития, вие ще кажете – добре – те съществуват, не можем да ги отречем. Но всеки аргумент си има контрааргумент, „вратички”. А тезите, конструирани от философите, са по-нестабилни и хлабави в сравнение с научните. Те дават достатъчно поводи на умните критици да ги поставят под съмнение. Но философите разполагат с безброй разширяващи се пространства, в които да си конструират и спорят. А учените, напротив, трябва да приемат всичко, което си казват, за даденост.
Може би си мислите, че разликата в изследователските методи се дължи на специфичните теми, с които се занимават науката и философията. Проблемите в сферата на физиката и химията могат винаги да бъдат разрешени чрез експериментално изследване, имайки предвид, че емпиричните методи не се придържат към морала и свободната воля. Но това може невинаги да е така. Изобилие от експериментално неуловими проблеми възниква тъкмо в рамките на науката. Вземете, например, интерпретациите на тема квантова механика или еволюцията на алтруистичните инстинкти.
Това са научни въпроси, но те нямат елементарни експериментални решения. Проблемът е, че дори и да разполагаме с всички лабораторни резултати, които бихме желали, не можем да си представим онази кохерентна теория, която да обхване всичките. Философските проблеми възникват както в науката, така и извън нея.
Действителната разлика между философията и науката не е в сферата на предмета, а в типа проблем. Обикновено философските въпроси са под формата на парадокс. Хората могат да бъдат повлияни от морала, например, но моралните факти не са част от причинно-следствения ред. Свободната воля е несъвместима с детерминизма, но също така и с принципа на случайния подбор. Знаем, че седим на истинска маса, но очевидното за нас не изключва да сме част от компютърна симулация.
При такива хаотични движения на мисълта имаме нужда от методите на философията, за да обясним мисленето си. Нещо не е наред, но не сме сигурни какво. Трябва да каталогизираме нашите хипотези, в чието число попадат и такива, каквито не сме предполагали, че притежаваме, и да ги подлагаме на критичен анализ.
Това е причината философски проблеми да могат да възникнат и в научни дисциплини, чиито теории могат да бъдат заразени от парадокс. Пакетът вълни в квантовата механика трябва да се разпръсне, но това ще наруши законите на физиката. Алтруизмът, вероятно, не може повече да се развива, но го прави. Тук отново се търсят методите на философията. Трябва да осъзнаем обаче в кои случаи начинът ни на мислене ни води до заблуди, да пресеем теоретичните си предположения и да открием дефектите.
Трябва да признаем, че учените не са много добри в справянето с тази задача. Те са много по-щастливи, когато става дума за така наречената от Томас Кун „нормална наука”, при която се работи в границите на „парадигми” от твърди предположения и техники, които им позволяват да се съсредоточат върху експериментално изведени проблеми. А когато учените са изправени пред истински теоретични главоблъсканици, повечето от тях си затварят очите и се надяват трудностите да изчезнат.
Един от големите скандали в съвременния интелектуален живот е начинът, по който през ХХ век физиците „сметоха” под килима проблемите на квантовата механика. Водени от Нилс Бор и неговата „копенхагенска интерпретация” на квантовата механика, физиците обясняват на поколения студенти, че крещящата непоследователност в теорията не е тяхна работа. „Млъквай и изчислявай” е типичният отговор, който всеки обучаващ получава, когато се осмели да оспори определена теория. (Този лозунг е приписван както на английския физик Пол Дирак[2] (1902 - 1984), така и на американския му колега Ричард Файнман[3] (1918 - 1988) и на много други техни колеги. Неясното авторство само по себе си говори за проблематичността на подобен тип отношение.)
Ако ме питате, относителната неубедителност на философския дебат не дискредитира дисциплината. Това е естественият резултат на задачата, пред която е изправена философията. Повечето хора не изпитват удоволствие да решават тежки главоблъсканици и сложни парадокси. Това е неприятна работа, но все някой трябва да я свърши. Като се има предвид подобна нагласа, не е изненадващо, че философските проблеми не са лесни за разрешаване. Но трудното във философията не произтича от особения й предмет на занимание или от слабостите в нейните методи, а от простичкия факт, че се занимава със сложни въпроси.
Може би в сферата на философията може да се постигне по-голям напредък, отколкото на пръв поглед изглежда. На повърхността всичко може да ни се струва загубено. Но в дълбочина тя по никакъв начин не е лишена от възможности да напредва. Към момента недостатъците на установените философски възгледи са открити и тя спокойно може да изследва нови територии. През XIX век почти всички философи смятат, че светът е някаква умствена конструкция, но днес би ни било трудно да открием подобни идеалисти.
Известната като “Boo-hurrah” („Боо-ура”)[4]философска теория за моралните оценки бе на мода в средата на миналия век, но днес никой вече не защитава този елементарен емотивизъм. Еволюцията може да е бавна и спорна, но това не означава, че не съществува. Може би философията напредва според възможните очаквания предвид трудността на нейните задачи.
The Times Litterary Supplement, юни 2017

[1] Spin-off - буквален превод - дъщерно дружество на компанията-майка, което е било продадено, за да се създаде нова компания. Според философската “spin-off” теория, въведена от Папино, липсата на напредък във философията е илюзия. Всеки път, когато философията еволюира, тя създава нова предметна област, която престава да се смята за част от нея. В действителност, философията може да се похвали с множество случаи, в които е постигнала прогрес, но той не се забелязва заради постоянното преименуване на нейните интелектуални „издънки”.
[2] Пол Дирак е Нобелов лауреат по физика за 1933 г. Той обосновава съществуването на античастица със същата маса и спин като електрона.
[3] Ричард Файнман е един от най-известните американски физици на ХХ век, който се занимава с изследване на нанотехнологиите.
[4] Според философската теория “Boo-hurrah” („Боо-ура”), етичните оценки не почиват толкова на фактите, колкото на изразяването на емоции и заради това са в еднаква степен и верни, и грешни; моралните оценки пък са по-скоро въпрос на отношение, а не на вярвания. В този смисъл, да кажеш, че нещо е правилно, означава да изразиш благосклонното си отношение към него или, образно казано, да извикаш „Ура!”.
още от автора
Давид Папино (1947) е британски философ, роден в Комо, Италия. Най-новата му книга (2017 г.) е озаглавена „Да познаем резултата: Какви неща ни учи спортът за философията (и философията за спорта)”.


1 - 19.11.2017 20:53

Некои съображения
От: Mark watson
В същност философията е преднаука която използвайки формална логика «повдига» въпросите, които науката ще реши а пък аврамическите религии ще изтъркат прозренията и.
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”