Български  |  English

Пропуснати възможности

 
Имената на Айдукевич и Пиотровски са известни най-вече на тесен кръг изкуствоведи и художници. За по-широката общественост може би името на Пиотровски звучи по-познато, но това е вследствие на скандала, който се разрази преди години около една пресконференция, посветена Баташкото клане. В нея беше забъркан и полският художник, и неговата картина, посветена на тази трагична страница от българската история. Минават години, сменят се епохи, вкусове и художествени възгледи. И творци, чиито имена са били известни на съвременниците им, които са играли важна роля в развитието на изкуството, потъват в забвение. Изложбите, посветени на артисти от миналото, са призвани да запълнят тази празнота, да извадят от забравата творчеството им. Именно такова събитие се очакваше да бъде откритата в залите на Националната галерия изложба на полските художници Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич.
 
През 1922 г. в София е организирана голяма изложба - „Страници из историята на полската живопис“. В нея са представени творби на най-изявените полски живописци. Сред тях подобаващо място заемат и Айдукевич и Пиотровски, и двамата свързали трайно своето творчество с България. Организаторите на изложбата издават и каталог с доста подробна информация за представените художници. Въпреки че е ценен източник на информация, в него са допуснати редица неточности, които подвеждат по-късните изследователи. Затова в малкото публикации, посветени на тези двама художници, се срещат погрешни твърдения, които не допринасят за изясняване на ролята им в развитието на българското изкуство. Време е тези пропуски да бъдат запълнени и настоящата изложба е една предпоставка за това.
Ред обективни и субективни причини от конюнктурен характер са причина работите на Пиотровски и Айдукевич да останат скрити от погледите на зрителите в продължение на десетилетия. До политическите промени през 1944 г. платната се съхраняват в царския дворец, като собственост на монарха. По тази причина са били достъпни за много ограничен кръг от приближени на царското семейство. След това задълго „монархическата тема“ в българското изобразително изкуство е погребана и картините са обречени на забвение в депата на Националната художествена галерия.
И в по-ново време интересът към творчеството им е незначителен и техни работи са показани частично само в две изложби през 1990-те години в залите на тогавашната Галерия за чуждестранно изкуство. Едната представя творчеството на Антони Пиотровски като кореспондент на илюстрованите издания „L`Illustation“ и „The Graphic“ по време на Сръбско-българската война, 1885 г. Въпреки обхватното представяне на тази негова дейност и чудесния текст в каталога от изкуствоведа Димитър Г. Димитров, може би най-задълбочения изследовател на Пиотровски в България, изложбата разкри само отчасти многостранния талант на полския художник. Другата изложба, на която за първи път от 1922 г. бяха показани и платна на Тадеуш Айдукевич, бе посветена на Третото българско царство. Оттогава изминаха почти две десетилетия, през които художниците, пряко свързали съдбата и творчеството си с България, тънеха в забвение. Едва ли не единственото споменаване беше свързано с материала, посветен на Баташкото клане, в който на платното на Пиотровски беше отделено внимание, но без оценка за качествата на творбата му.
Изкуствоведските изследвания също се броят на пръстите на едната ръка. Освен няколко публикации на Димитър Г. Димитров, посветени на Пиотровски, има две кратки статии в тритомната „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“. Професор Атанас Божков също отделя място на двамата в своите трудове „Българската историческа живопис“ и „Българско изобразително изкуство“. За съжаление, всички тези малобройни публикации страдат от сходни недостатъци - неточна информация, погрешни датировки, объркване при определяне на различните произведения. При Димитров, който е полски възпитаник, Пиотровски е „Пьотровски“, което може би е по-правилната транскрипция на фамилията му. При професор Божков Айдукевич фигурира като „фон Хайдукевич“. Това създава известно объркване при ползване на публикациите. Ясно е, че каталогът от голямата изложба през 1922 г. е първопричината за тези разминавания. Както беше споменато по-горе, в него са допуснати доста неточности, за разкриването на които не са достатъчни само познания в областта на изкуството. И двамата полски художници рисуват у нас предимно батални картини. Именно те са показани на настоящата изложба. Това тематично обвързва много тясно творчеството им с армията и нейния живот. Познаването на развитието на войската в края на XIX в. би спомогнало за по-точното определяне на пресъздадените на платната събития. Такъв подход ще изясни много неясни моменти при атрибуцията и датировката на картините.
Характерен пример е голямата композиция на Айдукевич, представяща княз Фердинанд и неговата свита по време на маневри в покрайнините на столицата. Тази живописна творба се среща в публикациите под най-малко три различни наименования. В каталога от 1922 г. картината фигурира като „Смотр при Витоша“, в „Българско изобразително изкуство“ на професор Божков в описанието под илюстрацията картината е наречена „Маневри край Витоша“, докато в самия текст е спомената веднъж като „Княз Фердинанд на парад“, а няколко реда по-долу - отново като „Маневри край Витоша“. В статиите, посветени на Айдукевич и баталната живопис в „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, отново срещаме две различни наименования на това платно - „Преглед при Витоша“ и „Парад край София“. Всъщност, има една единствена композиция, която полският художник рисува по поръчка на княз Фердинанд по време на престоя си в България като негов личен гост. Това се потвърждава от намиращите се в архива на княжеската канцелария документи, в които са описани поръчаните картини и изплатените на Айдукевич хонорари за тях. Тази „следа“ явно е убягнала на по-ранните изследователи. Няма единна позиция и относно датировката на тази картина. Най-често се срещат две различни години - 1891 и 1894 г. Първата трябва да бъде изключена, тъй като е добре известно, че художникът пребивава в България от есента на 1894 до края на 1895 (по нов стил до началото на 1896 г.). Фактически, най-активно той работи през 1895 г., когато му е предоставено подходящо за ателие помещение в тогавашното Офицерско събрание (днес Военен клуб) на улица „Цар Освободител“. Най-вероятно Айдукевич присъства на есенния преглед (смотр) на софийския гарнизон през септември 1894 г., с който традиционно се закрива летният учебен лагер на войската. Тогава е направил и скиците за своята композиция. До наши дни са съхранени два акварелни ескиза на тази картина. Единият се съхранява в Националния военноисторически музей, а другият е притежание на царското семейство и се намира в двореца Царска Бистрица. В тях се забелязват незначителни разлики при сравнение с живописното платно. Би било добре, ако поне единият ескиз беше показан редом с картината на изложбата. Това е само един пример за разминаванията в информацията. Творчеството и на двамата заслужава едно много по-задълбочено и добросъвестно проучване.
Но да се върнем към изложбата, дала повод за настоящата публикация. Похвално е начинанието за представяне на тези заслужили за развитието на баталния жанр в българското изкуство полски художници. Още повече, че тяхната роля остава в сянката на работилия през следващото десетилетие Ярослав Вешин. Липсата на някои платна, които се съхраняват в българските галерии и музеи, оставя усещане за непълнота при представянето на художниците.
Добро впечатление у зрителя оставя подредбата на експозицията. Много трудно се съчетават в единно цяло малкоформатни ескизи и графики и живописни платна голям формат. Това е една от сполуките на екипа, който е организирал изложбата. Изборът на зали донякъде озадачава и в известна степен ограничава възможностите за представяне по най-добрия начин на творбите. Това важи с особена сила за големите живописни платна, които сякаш са притиснати в малките помещения на първия етаж на Двореца. Мястото на тези картини е в големите зали на втория етаж, където те са били до 1944 г. - в „Залата на знамената“.
За съжаление, с това се изчерпват и положителните страни от тази дълго чакана изложба. Жалко е, че не е направен опит да се съберат и покажат всички известни произведения на двамата художници. Поводът е достатъчно основание за координация между различните държавни музеи и галерии, които притежават произведения на Айдукевич и Пиотровски. Две от живописните платна на Пиотровски, посветени на Сръбско-българската война, са притежание на Националния военно-исторически музей. Там се съхранява и един подготвителен акварелен ескиз на „Маневри край Витоша“ от Айдукевич. Тези две творби можеха да бъдат събрани с останалите и по този начин почти цялата серия, посветена на войната от 1885 г., щеше да бъде показана на едно място. Известно е и местонахождението на големия конен портрет на княз Фердинанд на Пиотровски. Той се е намирал в т.нар. „Царски салони“ на Военното училище и е напълно неизвестен на родната изкуствоведска наука. Показването му пред публика би било едно чудесно допълнение към останалите картини от селекцията.
Макар акцентът на изложбата да е върху работите на художниците в областта на баталната живопис, представянето и на някои техни битови картини, рисувани по време на престоя им в България, биха дообогатили представянето на тяхното творчество.
Документалната стойност на рисунките на Пиотровски от Сръбско-българската война, върху които е поставен специален акцент в изложбата, прекрасно би се допълнила, ако в съседство бяха показани и гравюрите, публикувани в европейските илюстровани издания. Според мен, подредбата на изложбата трябваше да се структурира, като се разделят на две графиката и живописта. Експонирането на всички картини в една зала би показало много по-нагледно общия замисъл на Пиотровски при създаването на серията от картини, посветени на войната от 1885 г. Присъствието в съседство и на платната на Айдукевич дава възможност за съпоставка и сравнение на стилистиката, техническите похвати и различния подход към композицията при двамата художници.
Издаването на каталог към дадена изложба винаги е свързано с определени трудности и в наши дни може да се счита за постижение на организаторите. Уви, и тук резултатът е далеч под очакванията за подобно културно събитие. Няма да коментирам непонятния избор на формат, твърде малък за подобна тема (вероятно причината е в недостатъчните средства), но нито съдържанието, нито качеството на полиграфията отговарят на значимостта на събитието. Подготовката на подобна изложба и каталогът към нея дават възможност за нов, актуален прочит на творчеството на художниците и систематизирането му. Тази възможност е пропусната и в каталога виждаме една компилация от по-ранни публикации, повтаряща допуснатите погрешни тези. Освен буквално преписаните от по-ранни публикации цели пасажи (неясно защо те не са оформени като цитати?), в представянето се забелязват и редица неточности. Например, навсякъде погрешно е изписано заглавието на едно от списанията, за които е работил като кореспондент на Балканите Антони Пиотровски. Вместо „График“ (в оригинал „The Graphic“), навсякъде четем „Графис“. Трябва да се уточни също, че известният полски живописец Зигмунд Айдукевич е братовчед, а не брат на Тадеуш, както е представен в текста. Вероятно това заблуждение е останало от работата с каталога на изложбата от 1922 г., където е допусната същата неточност. Ролята на текста в един каталог е да дава и синтезирана информация за творчеството на художниците. В случая наблюдаваме смесица от разнопосочни сведения, без логична връзка между тях. Няма и ясна оценка за приноса на художниците в родното изкуство. Страничният наблюдател остава в неведение относно позицията на кураторите за творчеството на представените художници. Кураторите не са съвсем наясно и с кариерата и творческия път на двамата художници. Тадеуш Айдукевич гостува по покана на владетелите в редица европейски дворове, но официално е придворен художник единствено на румънския крал Карол. Там рисува поредица от портрети на членове на кралското семейство. Айдукевич създава и голяма серия картини, изобразяващи подготовката на румънската кралска (а не „имперска“, както е в каталога) армия, които се съхраняват във Военния музей в Букурещ. Запознаването с този период от живота на художника би дал прекрасна възможност за сравнения и анализ с творбите, рисувани по време на престоя му в България.
Идеята за изложба с подобен мащаб е достатъчно сериозна причина да се направи едно обстойно и задълбочено проучване на творчеството на Пиотровски и Айдукевич. Повод и възможност да се открие и направи достояние нещо ново, неизвестно, което определено би било принос за историята на изкуството в България. Това е и възможност да се изяснят и коригират някои пропуски, допуснати в по-ранните публикации. Остава надеждата, че самата експозиция ще провокира интерес сред изкуствоведите и ще станем свидетели на нови, задълбочени публикации, посветени на тези значими творци.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”