Български  |  English

Върховенство
посредством закона

 
„Демократическото” приемане на решения се оказва средство за откриване и реализация на волята на мнозинството ... целта му не е да поощрява разнообразието, а да не го допуска.
Дейвид Фридман, Механизмът на свободата (1973)
 
Какво е общото между бирата „Хайнекен”, Хелзинкския комитет и Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща? Всички те бяха неотдавна предмет на гневни нападки от унгарското правителство. Опитаха се да забранят бирата под предлог, че червената звезда на бутилката е тоталитарен символ, силно ограничиха работата на международната НПО, а и приеха нов закон, за да принудят световноизвестния частен университет да прекрати работата си – и съдбата му все още е на косъм.
Университетът беше основан със средствата на американския милиардер от унгарски произход Джордж Сорос и наскоро Петер Хорах, бивш министър и член на управляващата партия, заклейми професорите му като „офицери от окупационна армия”. Министър-председателят Виктор Орбан олицетворява реакционната популистка политика, която набира сили в много региони на Европа и по целия свят. В едно широко обсъждано обръщение от 2014 г. той превъзнасяше Унгария като „нелиберална държава”. По-късно с не скривана гордост обявяваше, че революцията на Тръмп е въплътена в живота в Унгария – страната е начело на глобалното противопоставяне на либерализма. Стремейки се да укрепи своята позиция като лидер на ЕНП в Европарламента, наскоро Орбан добави към своето антилиберално служебно досие твърдението, че „християнските демократически партии в Европа са станали нехристиянски, всички ние се опитваме да задоволим очакванията на либералните медии и интелигенцията”. И прибави: „Преди двайсет и седем години ние тук, в Централна Европа, смятахме, че Европа е нашето бъдеще; днес чувстваме, че ние сме бъдещето на Европа”. Като превъзнася добродетелите на нацията, църквата и семейството, Орбан се позиционира като защитник на християнска Европа срещу ордите от мюсюлмански мигранти.
По времето, когато Орбан се равнява по авторитарния кодекс на Путин, Полша взема на въоръжение унгарския опит да се ерозира разделението на властите. Така че е уместно да се запитаме: дали нелибералните демокрации не стават норма в Централна Европа?
През 1989 г., когато Унгария разбиваше желязната завеса и Източна и Централна Европа се устремиха към демокрацията и пазарната икономика, никой не би повярвал в такъв сценарий. Но към 2000 г. в изявленията на партията на Орбан бе извършен забележим завой към реторика на икономическия национализъм, след което последваха юридически мерки с цел завой от пазарните реформи. В периода 2010 г. – 2013 г. правителството на Орбан прие около 700 закона, много от които даваха обратен ход на непопулярната икономическа политика: правата на собственост бяха селективно пренебрегвани, ренационализирани бяха частните пенсионни фондове, контролирани от чужбина; в банковия и енергийния сектори данъчните ставки бяха повишени, огромни площи селскостопански земи, субсидирани от ЕС, бяха раздадени на партийни функционери. Анализирайки тази систематична концентрация на богатство и власт в ръцете на малка котерия от фамилни и партийни лица, лоялни на лидера, бившият унгарски министър на образованието Балинт Мадяр нарече Унгария „държава на мафията".
Систематичното подриване на системата от проверки и баланси дойде след детайлно разработени планове да се легализира нелибералната държава чрез „юридически механизми” – приемането на закони ad hoc, без публичен контрол или законодателно обсъждане. Първо бе приета нова Конституция, която премахна препятствията пред диктатурата на мнозинството. После бе променена системата за назначаване на съдии в Конституционния съд и така независимостта на съдебните органи се оказа под заплаха. След това промениха избирателната система така, че да не може да победи никоя партия, освен управляващата Фидес. Националната избирателна комисия бе подложена на контрол от страна на Фидес, което направи невъзможно провеждането на референдуми, оспорващи политиката на правителството. Освен това, като назначава в канцеларията на президента високопоставени функционери от Фидес, Орбан си гарантира, че президентските пълномощия няма да се използват за връщане на закон в парламента или пращането му в Конституционния съд. Бяха приети и нови закони, които гарантират отсега нататък твърд политически контрол над всички медии. Попълнена само с верни привърженици на Фидес, агенцията по регулиране на медиите ефективно ограничи свободата на изразяване. ЕС и ЕНП продължават да си затварят очите за тази пародия на „върховенството на закона”, която я превръща в нелиберално „върховенство” посредством закона.
Новият закон, посягащ на академичната свобода, който бе прокаран през парламента през април 2017, заплашва самото съществуване на ЦЕУ. Този закон е част от процеса на систематичното разрушаване на автономията на университетите в страната. В Унгария държавните разходи за висшето образование се намаляват планомерно от 2010 г. Само в периода 2010 – 2013 те бяха орязани с 25%. От 2006 г. насам страната харчи за образование все по-малко и по-малко - както в реално изражение, така и като процент от БВП. От страните в ОИСР само Мексико и Турция харчат по-малко. Орязаното финансиране създава сериозен дефицит в бюджета на унгарските държавни университети, който проправи пътя за ситуация, която пък позволи да бъдат внедрени във всички университети „канцлери”. Много от тях са бивши функционери на Фидес, на които е възложено да приемат финансови и управленски решения, в същото време те осъществяват политически надзор и контролират академичните назначения. Наблюдава се сериозен спад на броя на кандидат-студентите: от 2010 до 2014 броят им е спаднал с 24%, а само в 2016 г. – с 45% (от 160 000 на 110 000).
Тези мерки са част от целенасочена политика, която блокира социалната мобилност в Унгария; те имат за цел и да ограничат възможностите за студенти да учат в чужбина, като променят правилата за достъп до Болонската система в държавните университети. Правителството е решено да национализира науката – под неговия политически контрол. За тази цел е създаден и щедро финансиран Национален университет за публична служба – учебен полигон за новите кадри на режима. Много показателно е, че директорът на Унгарската национална банка получи разрешение да използва държавните средства в банката за създаване на нов икономически университет в своя роден град. В университета ще се изучават неговите собствени теории. Всички тези събития не само доведоха до това за последните четири години около 600 000 от най-образованите граждани да напуснат страната, но и практически ги лишиха от стимул да се върнат. Те не гласуват на унгарските избори, във вътрешнополитическите дебати гласът им не се чува. Така поощряването на емиграцията може да стане средство за отстраняване на нежеланите критици. Но либералната демокрация не може да оцелее, ако няма разнообразие на мнения, свободни обществени дебати и пространство за несъгласие, което автономните университети обезпечават. За укрепването й са необходими и силни, финансово независими институции, противодействащи на диктатурата на мнозинството, които да могат да отстояват дори непопулярни позиции без политически натиск.
Очевидно е, че демокрацията не е линеен телеологичен процес, както се опитва да ни убеди теорията на модернизацията и нейната реинкарнация – парадигмата на посткомунистическия преход. По същия начин не е вярно, че демокрацията неизбежно е свързана с либерализма. Европейският съюз може би няма лостове за въздействие върху нелиберални режими, избрани от мнозинството от населението, като Русия, Индия, Венецуела или САЩ. Но дали нелибералните демокрации ще се вкоренят в Европа, в голяма степен зависи от това ще продължат ли ЕС и ЕНП да позволяват на Виктор Орбан да поставя безнаказано под съмнение базовите ценности на Съюза, такива като правата на човека и свободата на мисълта, и да подрива гражданските и политическите свободи в Унгария. Най-често реакционните идеологии и авторитарните практики кълнат не толкова, защото са притегателни за населението по време на криза, но и заради опортюнизма и лицемерието на техните либерални опоненти.
 
Global Challenges, септември 2017
още от автора
Шалини Рандериа е ректор на института за хуманитарни науки (Виена), професор по социална антропология и социология, директор на Центъра за демокрация „Алберт Хиршман” към Института за международни отношения в Женева.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”