Български  |  English

Артикулации за квартет

 

През десетте си концертни години струнният квартет „Фрош” създаде свое поле, своя аура на въздействие предимно чрез провокацията на оригиналния прочит, чрез специфичните качества на звука си, който не може да бъде сбъркан. Този звук е екстремно напрегнат, интензитетът му зарежда прочита със силно концентрирана, сгъстена енергия, която въздейства физически. Може да се каже, че „Фрош” имат личен свой звук, който се разпознава. Отличава се и репертоарният им вкус. В консервативния концертен контекст у нас „Фрош” от самото начало заявиха траен интерес към музиката на нашето съвремие, със страст и всеотдайност приемат ролята на първосъздатели на новонаписани творби от Васил Казанджиев, Драгомир Йосифов, Петър Керкелов, Георги Арнаудов, образоват публиката с музика на Барток, Яначек, Джордж Кръм, Стив Райх, на Освалдо Голихов. Извайват различния си почерк върху класическата литература.
Сториха го и на забележителния си концерт в камерната зала „България” на 14 ноември с музика от Хайдн, Бетовен и Дьорд Лигети. Сториха го категорично, безапелационно, въпреки промяната в състава им: след напускане на челиста, Негина Стоянова, Петя Димитрова и Мария Вълчанова са поканили в квартета Атанас Кръстев. Четиримата си знаят как са преодолели препятствията от смяната, която в ансамбъл като квартета е сериозно премеждие. Очевидно нещата вървят, още повече, че в новия си състав са свирили с успех в залата на музея „Чайковски” в Москва музика от Казанджиев, Йосифов, Шостакович и Стравински.
Тук концертът им започна с прочутия Хайднов квартет „Конникът”, оп. 74 № 3, в сол минор. Това е композиция, която предлага щедро инструментално-ансамблови изпитания – и в щриховото предизвикателство с характерните форшлази на основната тема в началото, и в специфичното събрано легато, в динамическите акценти, в семплата фактура, за която се изисква перфектен инструментален баланс и артикулация на четиригласната съвместност. Съставът предложи динамичен вариант на тази съвместност – с по-отворен звук, с подвижност, но и с дисциплина във фразирането и впечатляваща смелост в подчертаването на щриха. Изненадващо смениха звуковата бленда във втората част, укротиха, намалиха интензивността в танцовата илюзия на менуета, за да преобърнат четвъртата част, в която през тембъра някак израснаха сенките на Шуберт и Малер, до изначалното Хайдново присъствие. Фундаментално за драматургията на финала преизказване на текста, различно от практиката. Последва колосалната Голяма фуга, оп. 133, на Бетовен, чието изпълнение винаги създава атмосфера на извънредност. Ето някои от бележките ми, докато ги слушах: ултимативен унисон, промислени в звуковото си експониране контрасти, релефност в строежа на формата. Закована ритмика в необичайно сложната първа тема, по-тъмен цвят през сол бемол мажора на втората фуга, гласов релеф, който расте неудържимо, неистово в многогласния бяс на четирите инструмента, съществена роля на тембъра в развитието на фактурата. И матово оцветеното преминаване в кодата, утихнала в разкрита спотаеност, с по-директен звук в заключителните трилери преди ускорения финал. Смел прочит на извънредно сложен, много обемен класически текст, който ще им се разкрива и по-нататък!
Мисля, че „Фрош” са първите, които свирят квартета на Лигети „Нощни метоморфози”. Този първи квартет на унгарския класик на авангарда е написан през 1954 г., докато той все още е в Будапеща и преподава в музикалната академия. Но квартетът се изпълнява за първи път в Кьолн 4 години по-късно, когато Лигети вече е напуснал Унгария. Творбата се състои от много (17) кратки части, които се изпълняват без прекъсване в рамките на 20-21 минути. Инструментална еквилибристика за всеки един, която трябва да се съчетае с останалите в своето различие: четиримата стават част от сложен организъм, който плете мрежа от звуци. Те променят обема и характера си, свиват се и се разтеглят, сгъстяват се и се разреждат, преминават през хроматични перипетии, през преплитащи се регистри, връщат се към красивия лиризъм на легато-фразата, за да се активизират отново в „спора” между различни щрихи, през антагонизма на различни типове изразност. „Фрош” са музиканти с определена „тяга” към съвременния музикален текст, там въображението им работи изключително интензивно. Не само провидяха и ни „съобщиха” бъдещите похвати на авангардния Лигети, заложени тук в начална фаза, но и показаха цялата „грапава” за конвенционалния слух красота на един съвременен текст.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”