Български  |  English

Музей,
ама не съвсем

Парамузейни структури в България днес

 
Този текст визира действащи към момента структури, самоопределящи се като музеи, но непритежаващи съответния легитимен статут, придобит след процедура на регистрация в Министерството на културата. Българското законодателство е предвидило стриктни правила, по които се създават и действат музейните институции. Законът за културното наследство (ЗКН) поставя четири предварителни изисквания пред всяка организация (държавна или частна), претендираща за музеен статут – наличие на фонд от културни ценности, наличие на сграден фонд, постоянен източник на финансиране и специалисти със съответна квалификация (чл. 25 ЗКН). Законът за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) предписва правилата, по които се създават културните институции (в случая музеите) – национални, регионални, общински, частни, със смесено участие. При всички случаи инициативата принадлежи на принципала, който предварително е осигурил изискуемите от Закона за културното наследство минимални материални, фондови, финансови и кадрови предпоставки за съществуването на бъдещия музей. Задължителна стъпка е изработването на правилник, който се съгласува с Министерството на културата. Пак в Министерството на културата се осъществява регистрация на новия музей – след приключване на учредителната процедура.
Описаните стъпки не са нито непосилни, нито несиметрични спрямо други регистрационни режими, отнасящи се до важни сфери от съвременния живот – в случая, трайно опазване и професионално популяризиране на културното наследство на България. За разлика от другите сфери обаче (напр. образование, здравеопазване, строителство), създаването и поддържането на музеите не винаги се осъществява при стриктно съблюдаване на описания в по-горе режим. Напротив, част от структурите – дори и в публичния сектор, не следват предписаните от законодателя правила.
Патетиката на настоящото говорене е провокирана от лавинообразното вграждане всред институциите на паметта и културната идентичност на самозвани музеи, които носят само част от външните белези на тази разпознаваема организация, по отношение на която в България следваме не само националното законодателство, но и строгите международни стандарти на Международния съвет на музеите – ИКОМ. В рамките на настоящата статия разглеждам само част от парамузейните[1]структури – новопоявили се през последните години и/или съществуващи от десетилетия без преминаване през необходимата регистрационна процедура
На 3 септември 2017 г. в хода на добре експонирана рекламна кампания, организирана от сдружение "За теснолинейката", в сградата на железопътната спирка Цепина в Родопите беше открит Дом-музей на теснолинейката Септември-Добринище. Около 20 младежи с доброволен труд са възстановили в автентичния му вид гаровото здание, приемало пътници в продължение на век. Няма съмнение, че инициативата е повече от позитивна. В случая обаче не е реализирана правната процедура по учредяване на музей – частен или със смесено участие.
Въпреки широкия медиен отзвук и добрата разпознаваемост на проекта, никой не постави въпроса защо новият "музей" не е създаден по надлежния ред. "Защото от това не следват негативи за обществения интерес" – би отговорил някой правен песимист. Моят отговор е по-семпъл – защото има лавина от подобни нарушения на правния ред, свързан с опазването на културното наследство, които като цяло неглижират нормата. А нормата е категорична: "Който осъществява дейност като музей без разрешение по чл. 30, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв." (чл. 228а ЗКН). Цитираният текст изрично показва, че описаният в чл. 31, ал. 1 ред е задължителен за всеки един правен субект, който има претенция да включи в официалното си наименование термина "музей".
С оглед необходимостта да имаме яснота по фактическите измерения на ситуацията, ще приведа двадесетина примери за псевдомузеи, съществуващи необезпокоявани от нелегитимния си статут и действащи в публичния сектор наравно с останалите законни институции. За удобство съм разделила визираната група на три подгрупи – чисто пазарни структури, използващи името "музей” за по-добра реклама на своя продукт; обществени структури, реализиращи определени популяризаторски цели в даден регион и/или селище или изпълняващи проектни и/или постпроектни дейности; нерегистрирани ведомствени музеи.
По-голямата част от пазарно ориентираните псевдомузеи обикновено са свързани с туристическия бизнес. Типичен пример в това отношение е т.нар. Музей Сокайвъв Велико Търново, който представлява етнографска експозиция, допълваща туристическите дейности на собственика на Киселовата къща в старинната част на града – Деян Маринов. Подобен е и мотивът на собственика на Хана на Хаджи Николи в старата столица Едмънд Бег, който е добавил към хотелската и ресторантската част на своя търновски имот и парамузей за историята на емблематичната сграда. Реституираната Кордопулова къщав Мелник, както и също реституираната Ослекова къщав Копривщица, посрещат посетители, самоопределяйки се като музеи, но без съответстваща регистрация, която би трябвало да се осъществи от представителите на собствениците – Никола Паспалев (в Мелник) и братя Дебелянови (в Копривщица). Музеят на Фондация "Тракарт" (представлявана от Валерия Иванова), Арт музей "Филипопол" (представляван от Стефан Малецов) и Музеят на Фондация "Созопол" (представлявана от Кирил Арнаутски) също развиват дейност в споменатата насока и реализират приходи от експозиции с артефакти, част от които дори и не са преминали през задължителната процедура по идентификация. Една от най-популярните и печеливши частни инициативи във визираната област е т. нар. Ретро музей на социализма, открит на 1 май 2015 г. в град Варна.
Втората група парамузеи са тясно свързани с местни реалии, традиции или с инициативи за създаване на локален културно-исторически бранд. Те имат непряка връзка с пазара на туристическите услуги, но във всеки един случай са подкрепени от местните власти и от влиятелни обществени кръгове в съответния град и/или регион. По правило са продукт на дейността на гражданско сдружение, читалище, лична инициатива.
В тази група е естествено да отдадем лидерството на Музея на магарето в град Гурково, създаден през 2013 г. със средства по европроект – 220 000 лв. Обвързан тясно с местните традиции на био рали с магарета, този културен проект на малката община провокира положителни отзиви в публичното пространство. Отново локална е инициативата за създаване на Музея на киселото мляко в село Студен извор, община Трън. Самодеен статут имат и двата "музея" на мечката – в Природен парк "Витоша" и в района на село Триград (Община Девин, област Смолян). Етнографски е профилът на Музея на керамиката в село Бусинци, община Трън, област Перник. В информационен сайт, създаден по европроект за развитие на туризма в региона, е отбелязано: "Музеят е открит през далечната 1874 година и не е спирал да работи. През 2016 година около 3500 посетители са се докоснали до керамичното изкуството. Общият фонд на музея е съставен от 1000 експоната, но само 200 от тях са изложени, тъй като пространството не позволява повече."[2]
От 21 март 2014 г. в Габрово функционира т. нар. Интерактивен музей на индустрията. Открояващият се с иновативната си експозиция нов обект от индустриите на паметта е създаден в резултат от проект по оперативна програма "Регионално развитие". Безвъзмездно предоставената помощ възлиза на повече от 6 млн. лв. с бенефициент Община Габрово. Визираният културен продукт на Община Габрово обаче не е музей, а общинска дейност. Той се администрира от местната власт и няма учреден статут по ЗКН.
Аналогична е ситуацията с още около 30 финансирани от еврофондовете през предходния програмен период обекти на културно-историческото наследство, по-голяма част от които са с археологически профил. Без да се простирам върху тази тема, която би трябвало да бъде обект на самостоятелен анализ, ще спомена един от по-открояващите се примери на псевдомузей, създаден от Община Марица по проект с име Музей на открито Малтепе. В проекта са вложени 1,43 млн. лв., получени от програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства". В резултат, към момента в района на голямата тракийска могила е изградена туристическа инфраструктура, извършени са реставрационни и консервационни дейности, създаден е информационен център, но същински музей няма. Няма и критична маса от предпоставки за създаването му.
Третата група нелегитимни музеи са прикрепени към дейността на ведомства с профил, свързан предимно с културата, образованието или с историческото наследство. Тук принадлежат музеите на Софийския университет "Свети Климент Охридски", Музеят на Новия Български университет, Музеят на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Музеите на Тракийския университет – Стара Загора, Музеят на Националната художествена академия, Музеят на Народния театър "Иван Вазов". Към това изброяване на престижни институции биха могли да се добавят и още имена. Те обаче няма да отслабят или засилят в по-голяма степен тежестта на факта, че дори и част от утвърдените културни и образователни средища създават и поддържат музеите си на любителски и непрофесионален принцип.
В заключение ще си позволя само три констатации.
Първо. Парамузейната дейност има все по-разширяващо се присъствие в съвременна България. Реакциите по отношение на неустановения формален статут на изброените в основния текст музеи са почти нулеви. По мое мнение, няма логика, когато си поръчваме такси, да проверяваме дали то е регистрирано по надлежния ред, а когато влизаме в музей, да не правим това. Получаването на адекватна транспортна услуга (в първия случай) и докосването до миналото или до финия свят на изкуството (във втория случай) в еднаква степен се нуждаят от автентичност, професионализъм и прецизно изпълнение.
Второ. Парамузейните публични субекти проявяват значителна жизнеспособност в пазарно ориентираните сектори на туризма и PR-индустрията. Те обаче функционират успешно и в традиционно консервативни организации, като българските читалища, висшите училища и българските общини. За съжаление, проникването на нелегитимни музеи в обществения сектор получи тласък от предприсъединителните и присъединителните механизми на Европейския съюз.
Трето. Към момента не съзирам висок потенциал вътре в самите псевдомузеи за осъществяване на съответните експертни и административни стъпки, насочени към придобиване на същински музеен профил по ЗЗРК и ЗКН. Във връзка с това считам, че тласъкът за надмогване на все по-настойчиво ширещия се правен нихилизъм всред част от принципалите и собствениците на парамузейни структури би трябвало да се подеме от Министерството на културата и от регионалните музеи по места. Като цяло, трябва да признаем, че появата на нови малки и специфично профилирани музеи е от голяма полза за развитието на индустриите на паметта и ценностно ориентираните публични дейности. Налични са добри практики в България, както и световен опит с висок креативен потенциал. Само трябва да се намери воля за по-голям респект пред закона и пред постиженията на останалите музеи, реализиращи трудната си мисия по изцяло легитимен начин.


[1]В настоящата статия използвам два синонимни термина за обозначаване на нелегитимните музеи, действащи в България в момента – парамузеи и псевдомузеи. И двете съставни думи са конструирани с вградени в българския език частици, произхождащи от гръцкия, обозначаващи в конкретния случай неавтентични, имитативни и непълноценни във функционален и правен смисъл музеи.
[2] От съкровищницата на трънско: Музеят на бусинската керамика съхранява парчета от глинени съдове на над 500 години. Сайтът на Брезник, Трън и региона. 10 март 2017. // zapadno.com
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”