на човешките удоволствия " /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Протестите като преоткриване <br>на човешките удоволствия
Български  |  English

Протестите като преоткриване
на човешките удоволствия

 
На 14 ноември в центъра за култура и дебат „Червената къща” бе представена книгата, посветена на протестите у нас в периода 2009 – 2013, „Множества на несъгласните”. Неин автор е културологът Валентина Георгиева, провела и анализирала 73 интервюта с протестиращи. Изследването е публикувано в университетско издателство „Св. Климент Охридски”, а в дискусията около него, организирана в рамките на семинара „Интерактивни култури”, участваха социологът Тодор Христов и политологът Ружа Смилова.
В самото начало на представянето на „протестната книга” Валентина Георгиева започна с оплакванията. Първо - изследването все не свършвало и не свършвало – тъкмо през лятото на 2012 г. изследователката решила, че е събрала достатъчен брой интервюта, и изригнали нови протести. Второ - книгата все не излизала от печатница, заради което към днешна дата удоволствието, което изпитва Георгиева от свършената работа, е плод най-вече на думите на италианския политолог Донатела дела Порта: „Потенциално всички човешки удоволствия от социалния живот могат да бъдат преоткрити и изпитани в протестните движения. Чувство за общност и идентичност. Трайно приятелство и връзка с другите. Разнообразие и предизвикателство в разговорите, сътрудничество и съревнование”. Тъкмо заради тези думи културологът Георгиева забравила за несполуките и започнала да се зарежда със съпротива, изпитвайки удоволствие от участието си в различни активистки групи. И тук последва изброяване: протести за съдебна реформа, зелени протести, Фабрика „Автономия”, Queer Отряд...
Политоложката Ружа Смилова посочи едно от достойнствата на книгата, споменавайки отново Донатела дела Порта. Причината е, че върху нейния подход изследването стъпва - протестите са анализирани не през абстрактните характеристики на социалните движения, а през отговори на съвсем конкретни емпирични въпроси от типа: какви са факторите за развитието на такъв тип движения; какъв е протестният репертоар; каква е оценката на политическите възможности, давана от протестиращите; каква е формата на самата протестна организация; каква е ролята на комуникационните ресурси. На всички тези въпроси книгата на Георгиева дава отговори през гласовете на участниците в протестите, но проблемно място в нея са моментите, в които тя обяснява как се е стигнало до мобилизациите на съпротива. Смилова обърна внимание, че оправданието - в началото на прехода дисидентите предадоха първоначалната си визия за демокрация на участието и заради това се изгради елитаристка либерална демокрация, в която гражданите се оказаха пасивни получатели на спуснати отгоре политики – не отговаря на реалността. В действителност, продължи Смилова, тогава гражданите не са имали сили и способност да се самоорганизират и по този начин да задържат властта при себе си. Именно заради това и до днес обособилото се гражданско общество е слабо и недостатъчно многобройно, за да предложи нов модел на демокрация, обобщи Смилова. Освен това, тя не се съгласи с тезата, според която по време на прехода гражданското общество било отъждествявано с нпо-сектора. Смилова поясни, че приема, че нпо-секторът е бил в не малка степен насърчаван и привнесен отвън, но че това не е пречило и не би трябвало да пречи на израстването на гражданските мобилизации.
От своя страна, социологът Тодор Христов препоръча на посягащите към книгата да започнат да мислят позитивно за протестите. Обикновено, обясни Христов, конвенционалното мислене за протестите е негативно. От тях се изисква те да достигнат до реформи и революции, а след като не постигнат нито едното, нито другото, неуспехите им се оправдават с отсъствието на гражданското общество. Описаните в книгата на Георгиева пропилени енергии и загубени усилия са всъщност страст отвъд емоциите, подчерта Христов. Това е страст, напираща и разгаряща се в хората в онези моменти на гняв, в които те се чувстват безпомощни. И да, тази страст не може да вдигне революции, не може да промени държави, но тя променя самите хора. И за да не звучи голословно, Христов даде пример с протест на площад в курортния испански град Сан Себастиан. Там той видял двама души, които от мощни уредби излъчвали на запис някогашен протест в защита на задължителното изучаване на езика на баските.
В подобен случай един протест става наистина победоносен. Страстта в него не стихва, не се изтощава. Тя тласка съпротивата отвъд отчаянието и надеждата, завърши някак обнадеждаващо Тодор Христов.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”