Матилда" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Недоразумението <i>Матилда</i>
Български  |  English

Недоразумението Матилда

 

„Матилда“ (Матильда), Русия, 2017, 109 минути, режисьор Алексей Учител, продуценти: Алексей Учител, Владимир Винокур, Александър Достман; сценарий: Александър Александров, Майкъл Катимс и Алексей Учител; оператор Юрий Клименко, художници: Вера Зелинска, Елена Жукова; костюми Надежда Василиева, музика Марко Белтрами, в ролите: Ларс Айдингер, Михалина Олшанска, Луизе Волфрам, Ингеборта Дапкунайте, Сергей Гармаш, Григорий Добригин, Евгений Миронов, Данила Козловски и др.
Показан на Киномания
Разпространява България филм вижън
 
Политическата глупост превърна костюмната мелодрама „Матилда“ в обект на адска агресия преди изобщо филмът да беше видян. Депутатката Наталия Поклонска, последвана от религиозни екстремисти (вж. „Култура“, бр. 6 и бр. 35 от 2017), поведоха борба на живот и смърт срещу обругаването на последния цар Николай ІІ, канонизиран със семейството му за светци. И всъщност, направиха гигантска реклама на безобиден и жалък филм, излязъл успешно през октомври в Русия и препълнил залите на Киномания тук.
Краят на ХІХ век. В Успенския събор върви коронацията на цар Николай ІІ (Ларс Айдингер) и съпругата му Александра Фьодоровна (Луизе Волфрам). Тъкмо митрополитът му връчва короната и връхлита Матилда Кшесинска (Михалина Олшанска) в сватбена премяна. Извиква му „Ники“ и побягва, подгонена, а царят припада, изпускайки короната. Тази сцена ще видим още веднъж към края на филма.
Въпросната Матилда е балерина в Мариинския театър в Петербург. Дяволски красива е. И талантлива. И обект на завист. По време на представление съперница й развързва корсета и едната й гърда е оголена. Но Матилда продължава. Престолонаследникът е на представлението. Тя му хвърля съдбовен поглед. Царското семейство пътува с влак. Александър ІІІ (Сергей Гармаш) показва на хрисимия си син снимка на балерината. Едва ли не го подтиква към връзка. Не харесва неговата годеница Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат или просто Алис. Заради каруца, влакът катастрофира. Царят проявява героизъм, но това му коства здравето. Царицата (Ингеборга Дапкунайте) го тика с количка. На конни състезания Ники и Матилда отново се срещат. Оказва се, че в нея е влюбен и братовчед му – великият княз Андрей (Григорий Добригин). И още – смръщеният граф Воронцов (Данила Козловски). Той се нахвърля върху престолонаследника. Осъден е на бесило, но Ники го помилва. И Воронцов е изпратен при психиатъра д-р Фишел (Томас Остермайер) за терапия с вода, откъдето тръгва паралелна сюжетна линия, която подсказва, че германката от младини е подвластна на спиритуализъм и шарлатанство. Ники и Матилда са любовници, майка му се гневи. Пристигналата германка заради него приема православието и става Александра Фьодоровна. Бори се с Матилда. Началникът на тайната полиция (Виталий Кищенко) - също. Все пак, Ники се подчинява на дълга и се жени за годеницата си. Междувременно, запален по кинематографа, въвежда кинопрожекциите в Русия. И обявява, че Матилда е видна полска аристократка. Но...
Ситуиран в истински дворци и пищни декори, филмът е импозантен. Костюмите на Надежда Василиева (съпругата на Алексей Балабанов) са изумителни – от пачките до роклите и еполетите. Още от „Мания по Жизел“ (1995), посветен на друга балерина - Олга Спесивцева, и „Дневникът на жена му“ (2000), посветен на Бунин и сложните му отношения със съпруга и любовници, е известна скрупульозността на Алексей Учител към средата в костюмния филм и особено към тоалетите и маниерите на героите. Както и в „Край“ (2010), той отново е взел немски актьори – от берлинския театър Шаобюне. Те се стараят, но Ларс Айдингер изглежда прекалено възрастен за 22-годишния Николай. Полската звезда Михалина Олшанска е самата страст – към царевича и към балета. Забележимо е присъствието и на руските актьори, особено на Ингеборга Дапкунайте и на епизодичния Сергей Гармаш. Бедата е, че тази суперпродукция за 25 милиона долара е куха. Гледаш, гледаш и се чудиш това ли е режисьорът, създал прекрасното пешеходно експериментално road movie из Санкт Петербург „Разходка“ (2003), особената драма „Космосът като предчувствие“ за 50-те (2005) или свирепия следвоенен трилър „Край“. Решен в свръх сантиментален ключ, с нелеп паралелен монтаж, забавен каданс, объркан флашбек, „Матилда“ прилича на сапунена опера. От време навреме – и на комикс. И нямам предвид неговата псевдоисторичност, а гротескно плоското щрихиране на герои, проблеми и ситуации.
В неговия контекст е интересен дори скучният „Романови – царското семейство“ (2000) на Глеб Панфилов, а виртуозният и многострадален „Агония“ (1974 - 1981) на Елем Климов е направо кощунство да се поставя редом с недоразумението „Матилда“.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”