Български  |  English

Предложение за дума на 2017: постцензура

 

На мен ли ще говорите, бе… хора прекрасни?
С тези думи програмният директор на BiT Сашо Диков отговори на обвиненията към ръководството на телевизията в цензура, оказана върху водещата на предаването „Честно казано“ Люба Кулезич. И се самопровъзласи за Цензурирания, изреждайки историческите етапи на цензура, в които това се случва – през 1993 г. е бил цензуриран от Хачо Бояджиев в БНТ, а през 2013 г. - от новите собственици на Канал 3. Диков гарантира, че ако има дори най-малка намеса в работата на BiT, той пръв ще го съобщи.
Оксфордският речник обяви „постистина“ за дума на 2016 г. Основният смисъл на „постистина“ е омаловажаването на силата на фактите за сметка на емоционалните изказвания. Предлагам дума на 2017 г. за българските медии да бъде „постцензура“: състояние, в което фактите направо са пренебрегнати за сметка на емоционалните изказвания.
Какво се случи, според Сашо Диков?
Случиха се „американски стандарти“, ако трябва да предадем думите му накратко. Според него, българските собственици на телевизията (които бившият директор на BiT Нери Терзиева метафорично определи като Горския в гората на кукувицата, както пък нарече настоящия директор Симона Ангелова), двамата братя от САЩ, не са одобрили, че в предаването си от вторник, 21.11, Люба Кулезич е изнесла вътрешна информация за обсъжданията в телевизията. Това са американски стандарти, въведени в една българска телевизия, каза Сашо Диков. И според него, коментарът на Люба Кулезич е „неумерен и краен“, защото това са „наши вътрешни неща“. Излезе, все едно собственикът на телевизията й е казал да промени тона на предаването си, коментира Диков. След това изреди „екстрите“, които продуцентската къща на Люба Кулезич ще получи в замяна на прекратения си договор – изплащане на всички неизлъчени предавания до края на декември, а като си дойдат братята, ще й предложат нов договор.
Какво се случи, според Люба Кулезич?
Според нея, в работата й никога не са се намесвали собственикът и програмният директор. Но за сметка на това, изпълнителният директор Симона Ангелова е коментирала тона на предаването й. В последния вторник на „Честно казано“ тя заяви: Днеска бяхме на някакво тъпо събрание да ни ковладят пак, че сме някакви неумерени, крайни, Слава Богу, не сработи!. Каза го пред Димитър Павлов – автор, пародиращ Наталия Кобилкина, която от своя страна е привлечена от Сашо Диков за водеща в BiT на предаването „Без задръжки“. Само да не излезе, че Люба Кулезич е била жертвана заради Наталия Кобилкина. Защото в същото това предаване Димитър Павлов иронизира „осребряването“, което Наталия Кобилкина извършва с телевизионното си присъствие, продавайки специални артикули, като „капки за късмет“ и обеци. Има хора, които й се доверяват, коментираха с тъжна ирония двамата водещи. Дали „американските стандарти“ все пак не изискват, когато си Люба Кулезич или който и да е журналист, да кажеш в ефир, че Наталия Кобилкина е телевизионен „потлач“, чието присъствие никакъв рейтинг не може да оправдае?
Случаят с Люба Кулезич показва, че в България имунната система на журналистиката се е сринала и затова всяко прекратяване на договор с журналист и водещ изглежда някак случайно. А е достатъчно само малко да напрегнем паметта си, за да започнат да се очертават логически връзки. Преди време Люба Кулезич даде трибуна на вицепремиера Валери Симеонов да си поправя имиджа, когато се беше заканил да съди bTV, „Нова тв“ и БНТ за новините им, свързани с неговия въпрос за „Викторгейт“. Седмици по-късно Люба Кулезич обясни икономическия натиск върху собственика на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев така: Задаващата се саморазправа с "Дневник" и "Капитал", трайно непримирими към задкулисните сраствания между държавата и частни апетити, ще потвърди подозрението, че в модела КОЙ се преплитат интересите и зависимостите на самия Бойко Борисов, на Сотир Цацаров и на неколцина олигарси с озвучени имена, допуснати да се разпореждат с обществените ресурси според степента на своята лоялност към мафиотско-политическите сраствания по върховете.
Различните форми на напомняне, че журналистиката у нас не е свободна – и към Люба Кулезич, и към Иво Прокопиев, и към издателя на врачанския сайт „Зов Нюз“, са потвърждение на заключението, което чухме от Фондация „Медийна демокрация“ още през 2016 г. и го оставихме да мина покрай ушите ни като поредния експертен „шум“: В България няма системен натиск върху критичните журналисти, но присъстват различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми. Несигурни трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода. (цитатът е от „Медиапул“)
През седмицата стана ясно, че „Репортери без граници“ са обезпокоени от смъртната заплаха, която е получила репортерката от „Зов нюз“ Мария Димитрова в смс и издателя Георги Езекиев след разследване заедно с „Биволъ“ на дейността на банда за наркоразпространение с полицейско участие. Припомням, че през 2015 г. това е сайтът, който Комисията за финансов надзор, управлявана тогава от Стоян Мавродиев, санкционира със 100 хиляди лева.
На този фон данните от платено проучване, цитирано от bTV, които Сашо Диков спомена, за да аргументира позицията си, губят смисъл: Най-много зрители – над 33% от всички на възраст над 18 години – посочват bTV като телевизията, на която се доверяват, когато се информират за актуалните политически събития. На четвърто място по доверие в това изследване е BiT, като Диков обясни, че този висок процент е постигнат само пет месеца след смяната на ръководството. А какво да кажат от „ТВ Европа“, които се оказаха на пето място с 2,5% доверие още преди да се развихри новият директор Георги Харизанов (нужно ли е специално припомняне кой е той и каква е връзката между напоителни системи и медии).
Защо да не вярваме на изследването за доверието към тази телевизия, след като толкова много хора вярват на „капките за късмет“ на Наталия Кобилкина, рекламирани по нея?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”