Български  |  English

Просветлението или помрачението

 
И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. (Мат. 5:23-24)
 
От нас сега зависи сбъдването на велик празник: признаване автокефалията на изстрадалата Охридска Архиепископия (ОА) и приемане на нейния народ в евхаристийно общение с поместните Църкви – след 50-годишна болезнена схизма. За да се сбъднат думите на Писанието: Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина... (Мат 4:16)
А мракът ? Как противодейства мракът, за да възпрепятства това тържество?
Мракът е сила, защото ние му придаваме сила чрез нашите помрачения. Държавно-политически и църковно-политически злодеяния с вековна и хилядолетна давност помрачават нашите умове и сърца. Мракът на омразата внедрява своите духовни вируси в нас. Но ние често не ги разпознаваме, а и тях наричаме „аз“. И служим на мрака – подведени, че отстояваме себе си.
Ключовото държавно-политическо злодеяние тук е унищожаването на православното Първо българско царство от император Василий ІІ в 1018 г. И до днес хилядолетната сянка на това зло внедрява своя мрак в умове и сърца.
Ключовото църковно-историческо злодеяние тук е унищожаването през 1767 г. на Охридската Архиепископия от елинофилетичния Фенер, който със съдействието на султана обсеби нейния диоцез. По същия начин, в 1766 г. Фенер унищожи Сръбската Патриаршия (СП), която се възстанови чак след І Световна война...
През вековете върху землището на Охридската Архиепископия се наслоиха безброй други злодеяния, злоупотреби с власт, симонии, вражди, братоубийствени войни, национални катастрофи, които сплетоха сегашния възел.
В църковно отношение главният потърпевш сега е православният народ на територията на днешната Република Македония (РМ), който от 50 години насам пребивава в схизма.
И тъй, вследствие от наслоените през вековете исторически престъпления и грехове (включително и наши...) се е стигнало до противоестествената нередност Сръбската Патриаршия да влиза в ролята на Църква-майка спрямо 200 години по-старата Охридска Архиепископия.
Сега СП няма какво да спечели от отказа („отлагане“) да признае независимостта на Охрид. Затова не очакваме такъв отказ – недостоен, противохристиянски, противосръбски. Може ли великата Църква на св. Сава достойно да принася дара си на жертвеника, когато знае, че братски Охрид ежедневно страда заради нея?
През 2002 г., когато подписваше Нишкото споразумение с Охридската Архиепископия, Сръбската Патриаршия не посмя да й признае автокефалия (а само „най-широка автономия“). Тогава Сърбия витаеше във вихъра на пет поредни национални катастрофи (от 1991 до 2006 г.) – рожби на самоунищожителния антихристиянски национал-егоизъм. Ако насред този въртоп в 2002 г. СП бе признала автокефалията на ОА, тогава капитулиращите сръбски шовинисти щяха да набедят Църквата за причинените от самите тях катастрофи. Няма връзка между сръбските провали от 1991-2006 г. и автокефалията на Охрид, но в 2002 г. разумът нямаше да бъде чут. Сега обаче шовинизмът в Сърбия се доказа като глупава формула на провала. Затова въпросът с ОА може да се реши по християнски, т.е. умно, т.е. положително.
Никакъв канон не пречи на Сръбската Патриаршия да признае автокефалията на Охрид. „Законнически“ упражнения на тази тема са неуместни, защото Българската Патриаршия няма намерения да нарушава каноните. Тя има силна нравствена позиция, а въпросът е именно нравствен. И нашата нравствена позиция е толкова по-непоклатима, колкото е по-безкористна.
Не бива да мислим зло за сърбите – за да не пораждаме злото с мислите си. Днешните сърби не са врагове на ОА, нито наши врагове, а наши братя. Понастоящем СП няма нито една смислена причина да откаже („отложи“) признаването на автокефален Охрид, което е изцяло в нейните прерогативи. Тъкмо в това се проявява автокефалията на СП, че тя може със свое суверенно решение да излекува тази болезнена язва в снагата на Православието.
Да, Българската Църква е действителната историческа Църква-майка на ОА. Тъкмо затова тя трябва да постъпва напълно безкористно. Защото истинскотомайчинство не е власт, а любов. Българската Патриаршия следва да се застъпи за нашите страдащи братя в Охрид – настоятелно, великодушно, смирено, безкористно. И умно.
Ако мракът иска да провали този почин, това може да стане така:
1.Капан за гърци: „става въпрос за името Македония“.
2. Капан за руснаци: „става въпрос за Украйна“.
3, Капан за българи: „признаването на ОА е отказ от нашата история“.
Разумните гърци знаят, че автокефалията на ОА не определя името на Република Македония. Никой никога не се е съобразявал с автокефалията на ОА, за да признае или не това име. Но изразът „името Македония“ всява свещен страх в гръцкото сърце – а мракът знае как да развее този червен плащ за свои цели...
Разумните руснаци знаят, че и врабче в Украйна няма да падне заради автокефалията на Охрид. Но темата „Украйна“ днес е кървяща рана в руското сърце и мракът знае как да развее този червен плащ за свои цели...
Разумните българи знаят, че автокефалията на Охридската Архиепископия в Охрид не накърнява нашето историческо наследство, а го утвърждава – защото Охрид ни признава за Църква-майка...
Решението на Българската Патриаршия от 27 ноември т.г. е с най-добри намерения, но под влияние на недалновидни съветници (паднали в третия капан) говори не за Охридска Архиепископия, а за Македонска Православна Църква, което ни праща в първия капан.
Ние, които молим Бога за просветлението на Охридската Архиепископия, следва благоразумно да избягваме капаните на мрака. Да се застъпим с великодушие за безкористната кауза. И така канонично и братолюбиво, Сръбската Патриаршия да признае автокефалията на Охридската Архиепископия. И в Охрид ще празнуваме заедно с гърци, руси, сърби... Защото натрупаните исторически комплекси на народите ни нямат решение по пътя на омразата, а само по пътя на любовта, т.е. на Христа.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”