Български  |  English

Посоки в хореографския език

 

Последната премиера на балет Арабеск представя двете миниатюри на хореографите Асен Наков и Филип Миланов "Моето второ Аз" и "Save the kid". Те разкриват две от възможните посоки, по които поема съвременният танц при тълкуването на естеството на движението.
Младият Филип Миланов в „Спаси детето” използва естетиката на ready-made движението – пряко прехвърлени на сцената естествени кинеми без преднамерена естетизация, които трябва да „препарират” обичайността. Кинетичната натуралност в рамката на черната кутия дава възможност да се „мисли” спонтанността на импулса, който ярко откроява веднъж автоматизма, механизма в рамките на обичайния живот - повторението-механизацията на човека, сам робот на своите условности, и втори път онагледява неповторимостта на вечната игра-роля-движение. Седем момичета и едно момче преживяват екзистенциалната трансформация на пубертета – време, когато тяло и дух изгубват естествения си синхрон, изпадат в остри колизии, водещи до осезаема физическа и психологическа промяна. Може би, защото работата е създадена и изтанцувана от ученици тийнейджъри, тя успешно излъчва концептуалната си рамка, но поради това и не успява да я надскочи. Забавен и сполучливо остроумен е онзи момент, когато момичетата, опиянени от новооткритата си женственост, бързат да усвоят изкуството на ходенето на висок ток и съблазнителната дамска походка, което им създава не само неудобства, но и емоционални затруднения. Балансът на високи токчета се оказва колкото иронично подражателство, сляпо подчинение на модата, толкова и жажда за утвърждаване, опит за приспособяване към културния модел.
Ако ready-made кинемата в съвременния танц е следствие от представата, че движението е физическото състояние на материята, то хореографското чувство на Асен Наков сякаш е породено от вътрешната интуиция, че движението не просто може да изяви вътрешния човек и неговото „осезание”, но да го представи в някакъв особен субстанциален ракурс, съвместяващ едновременно „как” и „защо”. Тъкмо това прави и работите му толкова пластично релефни и интелектуално провокативни. Наков вече е хореограф с опит и с все по-открояващ се самостоятелен облик. В центъра на неговото внимание е преди всичко вътрешното състояние на човека днес, скрития вътрешен живот, който танцът извежда в дръзки образни откровения. Наков е майстор на дуетната техника, на танца на контактното съпротивление и взаимодействие, което и поражда при него така характерните силно динамични, колизийно разгърнати дуети. Основанието на дуета при Наков е трайното изследване на темата за другия, другостта и екзистенциалните взаимоотношения.
Миниатюрата „Моето второ аз”, освен че е философски вглъбена, като че ли е по-интимна, изповедна, дори по някакъв особен начин по-автобиографична от останалите му работи. Тук обаче хореографският език е доста по-зрял и плътен, драматургично прицелен. Обичайно Асен допуска някои моменти на излишна реторика, ненужно заиграване с формални елементи, които се усещат като досадни речитативи, сега този момент е почти напълно преодолян. Поетиката на движението е изградена от едно свъсено, приведено напред със склонени рамене водене на торса и много неочаквани конструкции в ракурсите на ръцете и краката. Елементи от източните бойни изкуства са съчетани със свободна графика и неокласически линии, с танц на земя, които изграждат един силно релефен и пластичен кинетичен език. Драматургическото развитие напомня трескав вътрешен диалог на Аза със самия себе си. Той най-напред е еднороден безполов, после се осъзнава/поделя на мъж и жена, които преживяват любовна близост, екстазно откровение, съперничество и властова доминация и накрая се появява фигурата на „третия” – детето, непознатото, но оличностено същество, което също е близко. Всички фигури обаче са сродни и някак единосъщи, те са Аз-проекции, дори и като други лица, те са присвоени и преживени от Аза като нови негови състояния на оличностеност, отчуждение, близост или обич. Запомнящ се е и финалът, който, за разлика от друг път, е обоснован логически – красив и символен.
За въздействието на „Моето второ аз” голяма заслуга има прецизното изпълнителско майсторство на Даниела Иванова, Елизабет Якимова, Петя Колева, Стефан Вучов и младата, още ученичка, Елена Китова. Много професионална е и работа на Станислав Генадиев по своеобразните звукови пластики на двете миниатюри, сам танцьор и хореограф.
Движението и при Наков, и при Миланов запазва постмодерния си иронично игрови характер на конкретно мислене, което сякаш непреднамерено, с небрежна лекота и напълно случайно се натъква на сериозни прозрения. Зашеметен от нарцистичното зрелище, човек е напълно способен както да се разпознае, така и трагично и нехайно да се размине със своя лик.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”