Ходене по буквите , брой 42 (2922), 08 декември 2017" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Йордан Радичков. “Събрани съчинения”. Том 8. Пътеписи. София: издателство “Нике”, 2017. Цена 25 лв.
Томът съдържа “Неосветените дворове” и “Малка северна сага”. Съставителството, коментарът, бележките и показалците са на проф. Инна Пелева, а ръкописът “Сибирски тетрадки” е разчетен от Роза Радичкова. “Бог е един, каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма - не трябва да говорим. Трябва така да живеем, все едно че има бог. И ако не вярваме в него, да бъдем честни - е, това е вече самият Бог.” - това легендарно място от “Неосветените дворове” е преразказвано - и схематизирано - от читателите на Йордан Радичков толкова много пъти, че си струва да си припомним богатството на неговия първоообраз. Още повече, че заради него в сянка попада не по-малко значимото му продължение. Ето го: “Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща. Той надълго ни говори за очите, които ни гледат, и също като евенките твърдеше, че човек не трябва да се скрива, вратите на човека трябва винаги да са широко отворени, всеки да може да надникне в него и всеки да се увери, че вътре е чисто и светло.” Този образ не остава само в сибирския пътепис на знаменития разказвач: вратата в “Малка северна сага” се модифицира в прозорец: “Мисля, че днес домашен олтар за шведа е неговият шведски прозорец. Това е едно от местата в къщата, за което се полагат особени грижи. Никъде по света не съм виждал тъй пъстър и тъй примамлив прозорец, какъвто е шведският. (...) И през прозореца всеки гледа по своему.” И изобщо за Йордан Радичков северът е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение. С много любов и вдъхновение е написан и послесловът на Инна Пелева, в който след много фини и проницателни анализи на двата текста писателят е обобщен като автор на “ярки, умни и понякога проникновени разкази за човека, странстването и търсенето, за страховете и надеждите на онзи, който се стреми да разбира себе си и другите”. Истинско удоволствие е в преддверието на зимата човек да забави времето с пътеписите на Радичков, да забърза и разтупти езика…
 
Маури Кунас. “Книга за финландските джуджета”. Превод от фински Росица Цветанова. София: ИК “Дамян Яков”, 2017. Цена 7 лв.
Финландските джуджета живеят стотици години и обичайно са бабки и дядовци с ръст на петгодишно дете. Те съществуват отпреди появата на дядо Коледа и обичайно се крият от хората в плевниците… Както казва Маури Кунас, много рядко се случва някой да види джудже. В “Книга за финландските джуджета” на фантастичен, дъхав и пъстър български език четем за гневливата баба джуджанка, за джуджето от сауната на име Сепо Саждения нос, за зърнените джуджета побойници, за новите дрехи на джуджето от краварника… Книгата завършва с чудесно коледно настроение, защото навръх Рождество Христово селските стопани не забравят за джуджетата, добрите пазители на дома им - нали тъкмо от тях зависи каква е била реколтата и каква ще бъде тя догодина. Това е първата книга на световноизвестния художник и разказвач у нас. Идват празници.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”