Български  |  English

Афоризмите на лъва

 
Тодор Бакърджиев. „И падна Икар върху Сизиф”. Русе: Авангард Принт, 2015. Цена 14 лв.
 
Не знам как се пише рецензия за сборник от над 2000 кратки мисли, писани в
продължение на половин век и издадени през 2015 година. Залових се с тази трудна задача най-вече защото част от афоризмите в тази книга се пръкнаха пред очите ми в едно далечно време, преди близо петдесет години, когато с автора се разхождахме по улиците на Русе – аз като ученик в русенската английска гимназия, а той като възпитател в пансиона на гимназията.
Когато видях в сборника един афоризъм от онова време, изпитах нещо като триумф, сякаш някой беше въздал справедливост не само към неговия автор, но и към моята съхранила го през годините памет.
Афоризмът гласи: Глас в пустиня, но на лъв.
Тези думи побират в себе си почти всичко, което мога да кажа за техния автор като човек, творец и гражданин.
Сборникът, за който говоря, е озаглавен „И падна Икар върху Сизиф”. Негов автор е Тодор Бакърджиев. На задната му корица е поместена кратка рецензия с дата 1987 г. от тогавашния редактор в издателство „Български писател” Банчо Банов.
„Познавам Вашите афоризми от печата и имам всички основания да изразя убедеността си, че сте един от талантливите автори в областта на този труден жанр. Ръкописът „Искри между пломбите”, който сте изпратили в издателството, още веднъж потвърждава това. Вашите миниатюрни творби свидетелстват за остра наблюдателност, за находчивост, за точно и метафорично слово.”
Въпреки доброжелателния тон на тази рецензия, книгата така и не вижда бял свят.
Афоризмите, които ще цитирам по-долу, са лична селекция и нямат претенции да представят книгата в нейната цялост. Една немалка част от тях се побират в 17 срички, като при хайку.
Твърде много пишещи са като бакалите – надписват, е казал по този повод авторът.
Книгата е разделена на пет части. Първата е озаглавена „Човекът и неговите подобия”. Ето една кратка подборка от нея.
Най-тънки са ония мисли, които издържат тежестта на съществуването.
Понякога да си жив, е само една небрежност.
Животът ни дава достатъчно време усмивката от него да премине в прозявка.
Много задълбоченият човек е почти винаги при умрелите.
Надникни в себе си, но без да се покланяш.
Да убиеш егоизма си също е борба с престъпността.
Болната съвест умира най-трудно.
На духовната си смърт може да присъстваш и като опечален.
Ще спра малко, но не защото имам какво да добавя, а защото, докато четях книгата, установих, че да пиеш чист спирт, не е шега работа и от време на време трябва да го разреждаш. Ще използвам паузата да упътя още малко читателя в духовните лабиринти на Бакърджиев. Заглавието „И падна Икар върху Сизиф” е закачка, аз не видях такъв афоризъм в книгата, може да е изпаднал по пътя. Така или иначе, споменаването на тези имена е ключово за смисъла на цялата книга.
Според хамалите, Сизиф е само един лош професионалист.
Обвинили Сизиф, че е тръгна по наклонената плоскост.
Ако си Сизиф, има ли смисъл да криеш камък в пазвата?
Очевидна е симпатията на автора към този нещастен грък. Оставям на читателя да прецени какво е отношението му към втория грък.
Убих се да търся онова, което ме усмъртява.
Романтиката е птица – по-късно разбираш, че е граблива.
Икар е бил окрилен да си направи предсмъртен вятър.
Авторът примирява различията между двамата герои със следната мисъл:
За да ти останат идеали, не трябва да мислиш идеално точно.
Тънките мисли на Бакърджиев понякога стават директни.
В изострени отношения съм с тъпотата.
Всеки светъл ум има за мишена тъмнината.
Бил съм черноглед – сякаш някога съм искал да бъда блондин.
За кладата на времето всеки философ е дървен.
Ще продължа, без да се намесвам.
Нищо не се измисля толкова, колкото основанията за живот.
За безсмислието на живота трябва да се пише кратко. Още по-добре да не се пише.
Духовният аристократ е цар на безнадеждността си.
Никоя самота не идва наготово.
Можеш да се вземеш в ръце, само когато ги издигнеш в молитва.
Атеистите също си носят кръста.
Никой не е истински песимист, щом пише за живота.
Който търси щастието, значи го е скрил в себе си.
Втората част на този сборник е озаглавена „Общество с ранени белези”. „Ранен белег” звучи тромаво и чуждо на Бакърджиев, но нека все пак не забравяме къде живеем.
Безгръбначният народ не може да бъде пречупен.
Някои се престрашават да се озъбят едва като мъртъвци.
Върви му – да лази.
Онзи, който се прозява, мълчи с цяло гърло.
Лекето изчезна – сложиха му орден.
В глуха линия сме, а толкова катастрофи.
Няма да се спирам на третата част, която носи благозвучното заглавие „Многогласни басни”. Размерът на басните е около 17 срички и за мен е непосилно да бъда по-кратък от автора в моите коментари.
От четвъртата част, озаглавена „Стонове Сизифови”, ще оглася само един стон, който представлява една от най-покъртителните молитви, изречени някога:
Господи, научи нас, живите, как да погребем гроба в душите си.
Изреклият тази молитва няма навика да превръща своята усмивка от живота в прозявка, но понеже не успях да открия сред неговите 2222 афоризма онзи, който да подкрепи това заключение, ще цитирам по памет: „Животът е виц, иначе нямаше да го разказваме така напоително”.
Между другото, броят на афоризмите можеше да бъде съкратен значително с помощта на един добър редактор, но това сега не ни интересува, интересува ни друго:
Двойките са заслужени, незаслужени и любовни.
И най-безграничната любов се стреми към рамките на кревата.
Жената е по-естествена, дори отколкото може да се преструва.
Хората бягат от смъртта, забравяйки, че тя е отпред.
Мечтите се сбъдват, умирайки.
Камбана ли си, ще те бият.
Тодор Бакърджиев беше камбана в едно време, което самият той е обобщил така: При комунизма най-сигурна е свободата на идиота. Бакърджиев обичаше, и сигурно все още обича, чешкото кино и чешката култура от 60-те години и аз често съм го виждал в едно друго време, на едно друго място, в град Прага през 68-а година. Град Прага е разположен на една друга река, а не по долното течение на Дунава (курсивът мой).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”