Български  |  English

Турция: бъдещето е несигурно

 

 

Южната ни съседка се намира пред съдбовен избор между Запада и Изтока, който вероятно ще отекне гръмко в целия регион в следващите седмици и месеци. За разлика от предишни пъти обаче, този път ислямът не играе централна роля в дилемата.

 

В сложната ситуация, в която се е озовала Турция, важна роля играе и сблъсъкът между мощни и често хаотични политически и икономически интереси, които, според думите на турския президент, а и на опонентите му (ако и да не са съгласни за почти нищо друго), се простират далеч отвъд Турция - от Персийския залив до Северна Америка.

Разбира се, ислямизацията на Турция, чиято армия е втора по големина в НАТО, продължава и е все по-осезаема в Истанбул и останалите турски градове. За пръв път тази година, например, турските гимназии не преподават дарвиновата теория за еволюцията, а за сметка на това обръщат внимание на джихада “като недоразбран елемент от нашата религия”, по думите на турския министър на образованието. В България, а и на Балканите нарастващото влияние на турската Дирекция по религиозните въпроси (Дианет) сред местните мюсюлмански общности също е обект на разгорещени обществени дебати.

Това обаче не обяснява защо турските затвори в момента са пълни с ислямисти, нито защо делото срещу двама турски банкери в САЩ, което официално започна в края на ноември, може да застраши дори турското членство в НАТО.

“Няма идеология или теология зад случващото се в момента в Турция, има гола борба за власт”, казва Джени Уайт, известна антроположка и експерт по турските въпроси в Стокхолмския университет, чиято последна книга е за ислямския национализъм в Турция. Така например, допълва тя, най-върлият вътрешен враг на Ердоган в момента, движението Гюлен, също се състои от набожни мюсюлмани сунити, каквито са и повечето от неговите собствени последователи. Ердоган обвинява гюленистите за неуспешния опит за военен преврат миналата година, както и в опит да превземат държавните институции отвътре.

В момента политолозите и икономистите са втренчили поглед в колоритния съдебен процес в САЩ срещу Реза Зараб и Мехмет Хакан Атила, едно дело, което Ердоган наскоро обяви за “заговор срещу Турция”. Двамата банкери са обвинени в подпомагане на Иран да заобиколи санкциите срещу ядрената програма на Техеран (голяма част от които паднаха след споразумението от 2015 г.), а Зараб е известен в Турция и като ключов обвиняем в корупционния скандал от 2013 г., който Ердоган също заклейми като заговор срещу Турция (“гюленистки опит за преврат чрез прокуратурата”) и потуши с уволнения на прокурори и полиция.

Седмици преди началото на делото, Зараб сключи сделка с нюйоркската прокуратура, като се призна за виновен и се съгласи да свидетелства срещу Атила и други висшестоящи турски служители в замяна на далеч по-лека присъда. В интервю в „Ню Йорк Таймс” прокурорът Дейвид Дентън заяви, че ФБР е провело свое собствено разследване, което е потвърдило заключенията на уволнените турски прокурори.

При всички случаи, сред доказателствата на прокуратурата са анонимно изтекли в интернет записи, за които се твърди, че уличават най-високите етажи на турската власт в корупция. Те бяха заклеймени като фалшификати в Турция през 2014 г., но анализаторите са единодушни, че самото им изнасяне и подлагане на съдебен анализ е в състояние да разклати из основи политическите устои на Турция и дори НАТО.

По-малко се говори за това как чистката в Саудитска Арабия и ескалиращият конфликт в Персийския залив допълват оформящата се буря, както и за оптимистичния сценарий за ново сближаване на Турция с ЕС и със САЩ. Ключови тук са икономическите измерения на заплетената близкоизточна интрига.

Дори на пръв поглед те са тревожни: един медиен репортаж от средата на ноември, в който се твърдеше, че Зараб е споменал Ердоган по време на разпитите, беше достатъчен да срине турската лира. Според редица анализатори, включително Ченк Сидар от “Сидар глобъл адвайзърс”, която е международна консултантска компания, базирана в американската столица, напълно е възможно, вследствие на процеса, турски банки да понесат американски санкции.

На втори поглед, по-тревожен е сериозният когнитивен дисонанс между официалната статистика и оценките на повечето външни анализатори за турската икономика. Още преди 2013 г., когато инвестиционният бегемот Морган Станли постави Турция в списъка на “петте крехки икономики”, редица влиятелни икономисти предвещаваха шумен крах на мощната кредитна и строителна експанзия от първото десетилетие на века. На фона на тези предсказания, турското икономическо чудо вероятно се състои в това, че икономиката на страната все още не се е сринала. Точно обратното - официалната статистика вещае ръст от малко над 5% тази година.

Част от обяснението е, че проблемни дългове има основно в частния сектор, докато показателите за обществените финанси са все още положителни, казва Сидар. Мнозина анализатори също сочат с пръст краткосрочни кредити с неясен произход, за които се предполага, че идват от Саудитска Арабия, Катар и други държави от Залива. Други подчертават, че официалната статистика рязко се промени миналата година, когато Турският статистически институт въведе нов метод за изчисление на икономическите индикатори, базиран на европейските стандарти, и турската икономика внезапно се оказа с около 20% по-голяма от изчисленията по стария метод. Това не значи, че данните са фалшифицирани, обясняват икономистите, но по всяка вероятност се лансира най-удобната за турското правителство интерпретация.

„Турската икономиката всъщност вече се е сринала, но ние все още не го виждаме”, казва Сабри Йонджю, известен икономист и преподавател в университета Сабанджи в Истанбул. Двуцифрената инфлация и непрестанното покачване на стойността на долара и еврото спрямо турската лира (лирата загуби около половината от стойността си през последните четири години) тласкат все повече компании, чиито дългове са деноминирани в чужда валута, към ръба, допълва той, а обикновените хора все по-често се затрудняват да плащат задълженията по кредитните си карти.

Въпреки сериозните структурни проблеми, включващи зависимост от външен кредит и евтина работна ръка, не всички са така песимистични. „Турската икономика може да се справи със сегашната ситуация… ако Анкара нормализира политическата система”, казва Сидар. Това, според него, включва: подобряване на отношенията със Запада, гарантиране независимостта на съдебната система и отмяна на извънредното положение, въведено след неуспешния опит за преврат през юли миналата година.

Може би най-силният довод за подобен оптимизъм е, че Ердоган има нужда от силна икономика. Той се подготвя за местни и президентски избори през 2019 г., а популярността му в голяма степен се крепи на мощния икономически подем от миналото десетилетие. („Може да си има кусури, но строи двулентови магистрали”,хвалят го жителите на анадолските села.)

Ситуацията днес е различна. Строителството продължава, но дори в тона на управниците понякога се долавят нотки на притеснение. При предишния по-значителен срив на лирата през януари, например, Ердоган обвини „лобито на лихвения процент” и призова турските граждани да обменят спестяванията си в чужда валута в турски лири, за да подкрепят националната валута. За мнозина анализатори този призив прозвуча като: “За бога, братя, не купувайте!”.

В турските медии, повечето от които са под пряк или непряк контрол на правителството, рядко се говори за икономически или други протести. “Стачки и протестни движения всъщност се случват всеки ден”, казва Гюркaн Йозтуран, изпълнителен редактор на алтернативната новинарска агенция Докуз8, която набляга на гражданска журналистика. Миньорите от мините в Зонгулдак, турският персонал на DHL, местната куриерска компания Бабаджанлар карго, уволнените служители на местен супермаркет, производителите на лешници и тютюн…- Йозтуран изброява някои от последните протести.

Според Уайт, особено притеснително за Ердоган е недоволство сред фермерите и жителите на малките градчета и села, тъй като те донесоха победата на президента в референдума за смяна на формата на управление в президентска република през април. (Ердоган загуби в Истанбул, Анкара и другите големи градове, което стана повод той да поиска оставките на редица кметове от собствената си партия.) Тоест, той трябва да продължи да строи двулентови магистрали, тунели, мостове и летища.

Тук се намесват също последните развития в Персийския залив и краткосрочните кредити с неясен произход, за които се предполага, че идват от Саудитска Арабия, Катар и други държави от Залива. Според икономистите, те дават на Ердоган известна независимост от западните инвестиции и възможност да смекчи финансовите тревоги на населението чрез инфраструктурни проекти и други обществени поръчки. Това би могло рязко да се промени с опита на 32-годишния престолонаследник на Саудитска Арабия да прекрои драстично политическата карта на страната си и региона.

„САЩ и Саудитска Арабия оркестрират значителни промени в региона… [и] турската зависимост от постоянен приток на капитал може сериозно да застраши стабилността на турската икономика”, казва Сидар.

Случващото се в последния месец във и около Саудитска Арабия е достойно за сценарий на Холивуд: в опит да либерализира обществото и икономиката и да консолидира властта си, Мохамед бин Султан арестува десетки свои влиятелни роднини в луксозния риядски хотел Ритц-Карлтон, почти обяви война на Иран (малко по-рано), наложи ембарго на Катар и постави разрушения от над 2 години война Йемен под пълна блокада (с цялата съпътстваща хуманитарна катастрофа, включително холера и масов глад). Всичко това, както и временният домашен арест и неизяснената оставка на ливанския министър-председател Саад Харири, която застраши крехкия граждански мир между шиити и сунити в Ливан, саудитският престолонаследник постигна с пълната подкрепа на САЩ. „Имам огромно доверие в Крал Салман и престолонаследника на Саудитска Арабия, те знаят точно какво правят”, написа в туитър на 7 ноември американският президент Доналд Тръмп.

Турция вече си навлече саудитския гняв, като подкрепи Катар в кризата, която започна преди почти половин година, допълва Сидар. След събитията от последните седмици, моментът надали е подходящ Анкара да влезе в конфликт и със САЩ заради заобикаляне на ядрените санкции срещу Иран. Турската икономика може да лавира между страните от Залива и Запада, но трудно би могла да се опълчи и на двете групи едновременно.

В турската преса и някои международни медии напоследък се вихрят спекулации за възможността Турция да поеме курс, по-близък до Русия и Китай. Посещението на Ердоган в Сочи на 22 ноември и опитите му да намери мирен изход от сирийската гражданска война заедно с Русия и Иран, без САЩ и ЕС, демонстрират подобен курс. Отделно дебатите около турската покупка на руската противовъздушна система С-400, както и серия неотдавнашни кризи между НАТО и Турция, подклаждат съмненията, че Турция може да излезе от евроатлантическия съюз. Преговорите за турско членство в ЕС също са под въпрос, а преди месеци Ердоган заплаши да се насочи към Шанхайската организация за сътрудничество, вместо към ЕС.

Повечето западни и турски анализатори не са убедени, че Русия и Китай могат (или искат) да заместят западните и арабските партньори на Турция. Според мнозина, в интерес на Русия е по-скоро да разклати НАТО, отколкото да стане близък съюзник на Турция - те подчертават, че руските и турските интереси в Сирия и други горещи точки силно се разминават и ще е трудно да се намерят компромиси, които истински да задоволят и двете страни.

Разбира се, бъдещето е несигурно и зависи от това кой ще надделее в Персийския залив и дали Мохамед бин Салман ще успее да наложи властта си в Рияд. Някои експерти се опасяват, че преврат срещу него би могъл да доведе антиамерикански режим на власт в Рияд с непредвидими последствия за целия регион.

Според Уайт, основните алтернативи пред Ердоган, ако той изпусне икономиката от контрол, са две: тайно да предизвика допълнително насилие и хаос с надеждата хората да гласуват за него като спасител или просто да отмени изборите и официално да заграби властта. Като вид подготовка за подобен кошмарен сценарий, тя вижда и оставките на кметовете на Истанбул, Анкара и редица други турски градове, повечето от неговата собствена партия, което остави почти половината турци без избрани от тях местни управници.

„Случващото се изглежда като пълно превземане на системата, не просто на неговата партия - на всички властови лостове”, добавя Уайт.

В един хаотичен регион на бързо променящи се съюзи и вражди, където Запад и Изток символизират по-скоро управленски и цивилизационни модели, отколкото конкретни географски съюзници, това вероятно е и основната алтернатива пред Турция, ако напусне западния лагер.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”