Български  |  English

Арт игра за милиони

 
Деймиън Хърст, Treasures from the Wreck of the Unbelievable/ Съкровища от останките на Невероятен, куратор Елена Геуна, Палацо Граси, Пунта дела Догана, Венеция, 9 април – 3 декември 2017
 
Експозицията е разположена на площ от 5000 квадратни метра, като за първи път за представянето на самостоятелна изложба са обединени двете пространства на колекцията на Франсоа Пино във Венеция – Палацо Граси и Пунта дела Догана.
Treasures from the Wreck of the Unbelievable е най-амбициозният и сложен проект на Деймиън Хърст до момента – подготвян е в продължение на 10 години. Изложбата разказва историята на древните останки от огромен кораб, наречен „Невероятен” (или Апистос в оригинал на древногръцкия койне), и показва какво е било открито от неговия скъпоценен товар: внушителната колекция на Аулус Калидиус Амотан – освободен роб, по-известен като Циф Амотан II – която е била предназначена за храм, посветен на слънцето.
 
Легендата разказва...
Приемаме реалността толкова лесно – може би защото усещаме, че нищо не е реално.
Хорхе Луис Борхес, „Алеф”
Имало едно време един много богат колекционер на име Циф Амотан II, освободен роб от Антиохия, който живял между средата на първи и началото на втори век сл.н.е. Тази легендарна фигура била известна в древността заради огромното си богатство, а ехото от нейната история се носело през вековете, за да достигне до нас. Говори се, че след като върнал свободата си, Амотан започнал да трупа огромна колекция от скулптури, бижута, монети и предмети от всяка част на света. Хрониките разказват как огромно количество от неговото необикновено съкровище било натоварено на най-големия кораб, виждан дотогава – „Апистос” („Невероятен”). По време на пътуването си до Асит Майор – храм, посветен на слънцето, който Амотан поръчал, корабът по причини, които не са известни (дали поради теглото на товара, условията в морето или волята на боговете), се разбил и потънал заедно с безценния си товар.
През вековете разказът за това трагично корабокрушение е доста обогатен: към действителните факти са добавени нови „данни”, даващи живот на много паралелни истории, които бързо се разпространяват от уста на уста, а това затруднява разграничаването на автентичните елементи от фантазията.
През 2008 г., близо до източното африканско крайбрежие, тази легендарна колекция от съкровища, изгубена някъде в Индийския океан преди около 2000 години, беше открита и след това бавно извадена от морските дълбини. След сложна подводна операция многобройни скулптури и предмети, изработени от различни материали, отново видяха дневна светлина. Макар и морето да върна съкровищата, то беше оставило своя отпечатък върху тях. Артефактите – мълчалив свидетел на един далечен подводен свят в продължение на две хилядолетия – изплуваха от водата с впечатляващи цветове и форми: през вековете те бяха обрасли с корали и слоеве от морски отлагания.
Според мита, корали се раждали от капки кръв, изтичащи в морето от чувал, носен от Персей, в който била главата на Медуза. Коралите се втвърдяват, когато влизат в контакт с въздуха, така че те се задържат по повърхността на артефактите, спасени от Апистос. Някои от извадените обекти са подложени на реставрация, макар и по тях да остават следи от подводния свят. Разработени са и музейни копия, които да представят произведенията в тяхното пълноценно, неповредено състояние. Някои творби са запазени в състоянието, в което са намерени, като възможност да се изследва възприятието на това как природата променя създадените обекти. Експозицията е подредена във венецианската Пунта дела Догана, чиято архитектура се врязва като очертание на кораб в Канале Гранде. Там, в зали, които граничат с водата, са изложени монументалните творби, покрити с корали. В контраст с тях са показани и онези скулптури, чиято морска обвивка е отстранена и те са получили нов живот, разкривайки ценността на материалите, от които са изработени – малахит, нефрит, лапис лазули, скален кристал, злато, сребро и различни мрамори и гранити. Подходящо за съкровища с такава стойност, представителна селекция от находките е експонирана и в Палацо Граси, последният патрициански дворец, построен на Канале Гранде преди падането на Ла Серенисима.
Възможността днес да се възхищаваме на това необикновено наследство във Венеция – несравним морски град, кръстопът между Изтока и Запада – вдъхва нов живот в легендата за „Съкровищата от останките на Невероятен” и разкрива мащаба на амбициите на Амотан като колекционер. С енциклопедични интереси, обсебен от желанието да "трупа", Амотан изглежда е бил един особен колекционер, желаещ почти да обгърне и да притежава целия свят. Сред неговите предмети срещаме много артистични стилове в голямо разнообразие от артефакти и скулптури (някои с разпознаваема иконография) и изкуство от широк кръг от култури: от древен Египет до Индия, от западна Африка до класическа Гърция и императорски Рим.
Свободата на изразяване, еклектичните източници и отличителната визия са мощни черти на тази уникална колекция, застинала между миналото и настоящето, учудването и ужаса. Митологията е изключително важна тема: боговете и героите са главни протагонисти в много от произведенията, а човешката нужда реалността да се обясни чрез фантазията обхваща векове, континенти и култури. Силата на въображението успява да премине всяка граница, включително и познанието. Амотан перфектно въплъщава желанието за успех: първоначално е презрян от съдбата, а после е отрупан от нея. Той е образец на човешката слабост, на поклонението пред фалшивите идоли, както и за превратността на съдбата.
Днес, както и вчера, ние оставаме безмълвни във възхищението си пред тези забележителни творби, влизайки в съприкосновение с тяхната вечна красота, демонстрация на способността на изкуството да пресъздава, да повдига въпроси, да предлага асоциации. Прекрасните скулптури, скъпоценните материали и превъзходното техническо качество на изработката им са своеобразно огледало за обсесията на колекционера, за неговия екстравагантен естетически вкус, за неговата страст към идеала за красота, който рядко е недвусмислен или последователен.
Елена Геуна, куратор на изложбата (със съкращения)
 
Мащабът на експозицията
Ако трябва да говорим за мащаби, може би трябва да започнем от 18-метровата бронзова фигура на обезглавен Демон, издигаща се почти от пода до тавана на атриума на триетажния Палацо Граси. Двуметровата отсечена глава с изцъклени очи и изплезен език лежи отстрани на пода. Зрителят в позицията на джудже стои в учудване, задавайки си преди всичко въпроса как тази статуя е била вкарана в пространството, имайки предвид, че то се намира във Венеция, а транспортът наоколо се осъществява само с корабчета.
Пред Пунта дела Догана е поставена масивна статуя, представяща конник, нападнат от огромна змия. Изработена е от карарски мрамор и напомня твърде много на античната скулптура Лаокоон и неговите синове.
Между експонатите в двете основни пространства могат да се открият връзки основно по отношение на реализацията в малък и голям размер. Например, малките фигури в палацо Граси на „Боец и мечка” (въоръжена жена върху главата на разярена мечка) и „Хидра и Кали” (богинята Кали с меч в шестте й ръце в битка със седмоглавата Хидра) виждаме в едър мащаб в пространствата на Пунта дела Догана.
Смайващо е количеството от скъпоценни материали, вложени в изработването на обектите, например главата на Медуза във варианти от злато, сребро, малахит и кристал, имитациите на огромни миди и раковини от оцветен бронз, бюст на египетска принцеса от червен мрамор с акценти от агата и златно покритие, огромен нефритен Буда, бюст на Нептун от лапис лазули, златен скорпион, покрит с перли, рубини и сапфири...
И, разбира се, изобилието от предмети – зала след зала, изпълнени с витрини с древни монети, бижута и амулети на различни култури, корозирали бронзови съдове и прибори за хранене, оръжия, шлемове и разнообразна бронзова бойна екипировка, черепи на еднорози и циклопи, бюстове на фараони, сфинксове, бронзови китайски камбани, златни маймуни, костенурка, египетска котка, китайски слон, гръцки торсове, огромен ацтекски бронзов календарен камък, римско копие от черен мрамор на гръцки надгробен монумент (млада жена, покрита с драперия, върху саркофаг), фигурите на циклоп, хермафродит, Цербер, Бакхус, Протей, Минотавър, обладаващ девица... Един впечатляващ хаос от размери, периоди, стилове, материали.
Някъде в хода на разглеждане в Палацо Граси попадаме и в зала, в която виждаме модел на кораба „Невероятен” с възстановка как точно в трюма е бил разположен ценният товар.
В Пунта дела Догана почти всеки експонат е придружен от етикет (дори от няколко), описващ произход, датировка и научно обяснение, препращащо към легенди, вярвания и фактология.
Но какво правят между всички тези древни предмети, изгубени някъде преди две хилядолетия, скулптираните фигури на анимационни герои на Дисни, като Мики Маус и Гуфи, покрити с корали?
 
По следите на една грандиозна мистификация
За да се потопим в тази експозиция и да я усетим пълноценно, трябва да спазим едно условие – да приемем, че сме част от играта. Игра, базирана на история, която балансира между истина и лъжа, фантазия и фикция, оригинал и копие, автентичност и препратка. В зависимост от личната нагласа и вкус, усещането в края може да варира от изумление до отегчение.
Няма как тази грандиозна (или, по-точно, грандоманска) изложба да не се възприема със смесени чувства. Реакциите на критиката, например, варират от: „още като това, моля”, през „твърде екстравагантно, дори за стандартите на Хърст” до „кич, маскиран като висше изкуство”.
И в двете експозиционни пространства на изложбата ни посрещат екрани, на които текат „документални кадри”, показващи как водолази изваждат предметите от колекцията на Амотан от океанското дъно. „Спасителна операция”, която, без съмнение, няма прецедент по мащаба си. Но мащаб тук е разтегливо и условно понятие – сякаш всичко е създадено с цел да се надминат всички съществуващи размери, цифри, количества, стойности, факти. Два музея, огромна площ, 189 произведения, като повече от 100 са скулптури (една от тях 18 метра висока), 21 кабинета, изпълнени с малки обекти. Както Хърст съобщава пред BBC, за да бъде създадена цялата тази бутафория, той е вложил повече от 50 милиона паунда лични средства. И, разбира се, скъпоценните предмети са за продажба и дори вече трескаво се купуват.
В кураторския текст пише, че някои от извадените обекти са подложени на реставрация, на други са направени музейни копия, а трети са запазени в състоянието, в което са намерени, като възможност да се изследва как природата променя създадените обекти. Всъщност, реалната причина зад тази тиражност е по-скоро комерсиално обоснована, следвайки ловния дух на богатите колекционери, жадни за трофеи. Така повечето от основните скулптури са направени в тираж от три плюс две копия, запазени за художника. Най-големите бронзове са оценени на над 5 милиона долара, 1.20 метра дълъг мраморен „Сфинкс” в копие-формат възлиза на 1.5 милиона долара.
Без съмнение, изложбата впечатлява – на първо място в количествено отношение, но най-вече с детайлите, с които е изработена тази грандиозна мистификация. Всеки предмет е създаден прецизно, за да внушава усещането за автентичност. Материалите са подчертано скъпи – от сребро и злато до скъпоценни камъни, карарски мрамор и бронз. Бронзовете са отлети в Западна Англия, а мраморите – скулптирани в региона на Карара в Италия. Покритието от корали е изумително в своя детайл и цветност (истински корали не са използвани). Всичко е толкова „пипнато”, че изглежда твърде нереално, дори суховато. Както беше написал един критик, много занаят, но малко изкуство.
Разплитането на мистификацията може да започне от една анаграма – размествайки буквите на името Cif Amotan II, с повече фантазия можем да прочетем I am fiction. Друга анаграма води от заглавието на серия от рисунки “In this Dream” към името на самия автор – Damien Hirst. Следват видими препратки и невъзможни „кръстоски”, инспирирани от Уилям Блейк, Микеланджело, куклата Барби, Мики Маус, Гуфи, Книга за джунглата, Игра на тронове, видео игри, трансформъри и мечове, както и от културите на Египет, Римската империя и маите. Понякога заигравката става твърде нагла, като в случая с фигурата на Мики Маус, покрит с корали, която водолаз вади от океанското дъно. Или татуировки и печати, които се идентифицират като търговските марки Mattel и Sea World. Една скулптура от бронз със златно покритие прилича твърде много на Кейт Мос, а бронзовият бюст на колекционер, покрит частично с корали, си е чист автопортрет на самия Деймиън Хърст. И, разбира се, доста логично, името на потъналия кораб е „Невероятен”.
Видимо Деймиън Хърст се е забавлявал на едро. Като един от най-успешните, най-продаваните и най-оспорваните артисти на нашето време, той явно може да си го позволи. Макар че, освен като чиста игра с възприятия, материали, понятия, мащаби, исторически факти и образи от масовата култура, това шоу едва ли би могло да се тълкува по-дълбоко, освен като атракция за масовия вкус. Посоките на размисъл, към които все пак отправя, са свързани с времето и влиянието му върху предметите и нас: кое е по-ценно днес – материалът, от който са изработени обектите, или автентичността на историята зад тях; склонността да се създават колекции и какво определя тяхната стойност. И най-вече – за границите между истина и илюзия, исторически факт и мит, скептицизъм и вяра. Някои определят този впечатляващ микс от разказване на история, откритие и хумор като изкуство на постистинния свят.
Наистина, усещането в края е смесено – между изумление от мащаба на материализацията на една фантазия до отегчение от количествените й измерения. И не става съвсем ясно дали трябва просто да се забавляваме, дали да се преклоним пред вездесъщия пазар на изкуство или да заключим, че целият този пищен „панаир на суетата” убива всяка естетическа стойност и добър вкус. Едно е сигурно – тази изложба трудно се забравя.
 
Венеция
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”