Български  |  English

Любимо балетно зрелище

 
„Корсар”, балет от Адолф Адам, хореография Елдар Алиев, постановка на Софийската опера и балет
 
В последната седмица на ноември балетът „Корсар” доплува до сцената на Софийската опера. Премиерата на 24 ноември бе предшествана от медийно внимание и очаквана с интерес. Не може да се отрече приносът на Сара-Нора Кръстева за това празнично събитие. Преди осем години тя оглави първия ни балетен театър и стана известна като най-младия директор. Тогава гледаха на нея със смесица от ирония и увереност, че тя няма да се задържи на този крайно наелектризиран пост. Но тя вече девети сезон води националния ни балет и успешно се справя с безбройните предизвикателства, които изникват пред нея. За деветдесетата годишнина на българския балет „Корсар” е действително ценен подарък за репертоара на националния ни театър, с който списъкът от заглавия на класическото наследство е напълно завършен.
В предварителните анонси многократно се оповестяваше, че балетът „Корсар” се поставя за първи път в България. Едно уточнение – за първи път на Софийска сцена, иначе през 1968 година Галина и Стефан Йорданови поставят спектакъла във Варненската опера. Осъществяването на този шедьовър на балетния романтизъм в Националната опера и балет е събитие от голямо значение.
„Корсар” е сред безспорните „бестселъри” на световното класическо наследство. Още с появата си в Париж през 1856 година, балетът не слиза от световните сцени, а прословутите па де дьо на Медора и Конрад, на робинята и търговеца (Pas d’esclave), множеството вариации присъстват неизменно на всички балетни конкурси и гала концерти. Спектакълът е създаден по едноименната поема на Джордж Байрон, но от творбата на гениалния поет в балетното либрето са останали само имената на главните герои. Либретистите Мазиле (първият хореограф постановчик) и Сен Жорж са съчинили сюжет, твърде далеч от съдържанието на литературния първоизточник, като са акцентирали на обратите в действието и морските корабокрушения. Музиката на „Корсар” е последната творба на Адолф Адам. Открил с „Жизел” романтичната страница в историята на балетния театър, петнадесет години по-късно Адам създава „Корсар”, светкавично превърнал се в класика. Няколко месеца след премиерата, състояла се на 23 януари 1856 година, композиторът си отива от света. Две години по-късно Жул Перо, ярък представител на балетния романтизъм, пренася постановката в Петербург и добавя известното па де дьо на робинята и търговеца, като вмъква и музиката на Пьотр Олденбургски. От 1863 година „Корсар” стъпва на прославената сцена на Мариинския театър, а по-нататъшният му живот неизменно се обвързва с името на Мариус Петипа. Четири пъти гениалният хореограф се е обръщал към постановката, като е добавял сцени и вариации. След Петипа, съдбата на „Корсар” продължава да е заплетена и объркана като сюжета му. Сред тези, които са го обновявали през XX век, са имената на Агрипина Ваганова, Пьотр Гусев и Константин Сергеев. В зависимост от хореографските концепции, балетът ту се е разраствал до пет действия, ту се е свивал до две. В хода на прекрояванията партитурата на Адам е била допълвана с музика на Пуни, Дриго, Делиб, Григ, Дворжак, Шопен и Чайковски. Към музикалната и танцова смес се добавят и сложните взаимоотношения между хореографията в епохата на императорска Русия, и хореографията в съветско време. Най-новите поколения постановчици се опитват да примирят френското очарование с руската мащабност и съветската героичност. Версиите, които се използват, са тези на Сергеев и на Гусев, като в последните десетилетия се проучват архивите на Париж и Харвард. Във водещите балетни театри на САЩ – American Ballet Theatre и Бостън балет, се използва версията на Сергеев. В Мюнхен през 2007 година Иван Лишка поставя „Корсар”, като със съдействието на американския музиколог Дъг Фулингтън реконструира записките и оригиналната партитура, намираща се в Харвард. За пореден път специалистите се уверяват, че между оригиналите и днешния вид различията са огромни. Тезата, която споделят всички постановчици, е, че оригиналът е невъзможно да се съхрани, че възстановяването на спектакъла не значи хербаризиране и че до наши дни са оцелели тези постановки, които са били успешно променяни. Независимо от сложната плетеница от версии и трактовки (или може би точно заради това), балетът „Корсар” е предизвикателство и постижение за всеки театър, истинска балетна суперпродукция, наситена с романтична атмосфера, с великолепие от цветове и материи, с любов и приключения, с ориенталска пъстрота, с изобилие от танци.
От всичките съществуващи варианти директорът на Националния ни балет Сара-Нора Кръстева сподели, че най-много й е допаднала версията на Елдар Алиев. Сред достойнствата на тази версия тя посочи нейната логическа яснота и краткост - постановката е в две действия. В същото време, в спектакъла присъстват най-известните вариации и танцови епизоди. Елдар Алиев е познат на балетната публика у нас от Варненския международен балетен конкурс, в състава на чието жури той е член в последните му издания. Постановчикът е дългогодишен солист на прославената балетна трупа на Мариинския театър в Петербург, личност с богат творчески и управленски опит. Ръководил е балета в Индианаполис в САЩ, бил е репетитор в Бостън балет, работил е по цял свят, а понастоящем е директор на Приморската сцена на Мариинския театър във Владивосток. Въпреки че рекламата леко преувеличи постиженията и известността на гост-хореографа, Елдар Алиев, без да е световна балетна звезда, е постановчик, притежаващ безспорен професионализъм. Неговата версия не може да се сравнява с пищното великолепие на най-престижните балетни театри, но пък е икономична и отговаря на скромния ни бюджет. Спектакълът, реализиран на софийска сцена, е по-скоро дивертисментен, отколкото драматургично последователен и цялостен. Сюжетът, също така прекроен и редуциран от постановчика, формално свързва отделните танцови епизоди, интригата и обратите на романтичната история отсъстват. Това води и до съкращаване на действащите лица – и ако обединяването на Търговеца и Исак Ланкедем в един герой, както и отстраняването на роба Али, участващ в много версии в знаменитото па де дьо на Медора и Конрад, е логично, то отсъствието на Бирбанто лишава действието от драматизъм. Нищо не би попречило мястото на действие да не е Адрианопол (Одрин), щом като постановчикът е решил сцената да изобразява пристанищен площад. Във Владивосток или Индианаполис може и да им е все едно дали Одрин е на море или не, но в София не е така. Вярно е, че балетът е условно изкуство, но условността предполага и правдоподобност.
За спектакъл като „Корсар” сценографията и костюмите (дело на Семьон Пастух и Галина Соловьова) са от първостепенно значение, но това определено не бе сред достойнствата на постановката. Една от причините визията да наподобява тази на провинциален съветски театър бе, че художниците не присъстваха в постановката, а нашите ателиета работиха по изпратени скици. Няма как да се получи хармония на цветове, материи и кройки без личния контрол на художниците. Особено се набиваше на очи липсата на вкус и стил в епизода с харема на Сеид Паша, където, вместо окото да се наслаждава на ориенталски колорит, се дразнеше от евтина шарения. Картината с разбойническата пещера, както и сцената с трансформирането на пещерата в жива градина, бе сред ефектните и сполучливи сценографски решения. Въпреки някои несъвършенства, спектакълът е полезен и необходим за националната ни сцена, защото дава безценни възможности за изява и професионално израстване. Сред силните страни на Елдар Алиев е умението да изисква и да не отстъпва от високите професионални критерии. Той успя да извлече максимума от потенциала на трупата и да шлифова до блясък всички детайли.
„Корсар” е балет, даващ възможност да се използват качествата на артистите в цялата им пълнота. Спектакълът се отличава с изключително многообразие от танци: класически, характерни, героични, комедийни. Пищни ансамблови сцени се редуват с бравурни солови изпълнения. Легендарната Тамара Карсавина казва, че нито една от творбите на Петипа не дава толкова разнообразни възможности балерината да блесне. Наистина, целият спектакъл се държи от примата, която буквално не слиза от сцената, доказвайки първенството си чрез виртуозност, издръжливост и обаяние. Елдар Алиев съобщи, че една от целите му в тази постановка е да реабилитира ролята на Конрад и да я направи равнопоставена с тази на балерината. Така нашите премиер-солисти овладяха едни от най-трудните партии в световния балетен репертоар. Три блестящи двойки за изпълнение ролите на Медора и Конрад представи нашият национален балетен театър.
Марта Петкова бе съвършена класическа Медора, прима от главата до петите, която по определението на Карсавина не спираше да блести на сцената. Мащабни движения, величествени пози, съчетани с отлична техника, въздушност и лекота – качества, с които Марта Петкова може да е гордост за всеки театър. Одухотворена и романтична, затрогващо емоционална, но и технически блестяща бе Медора на Катерина Петрова, балерина с потресаващи природни качества, които усилената работа и безпощадните изисквания на постановчика са шлифовали до блясък. Все по-уверена с всяка следваща роля става Боряна Петрова. В отделните спектакли тя се представи и в двете главни женски роли – закачливата фаворитка в харема на Сеид Паша Гюлнара (в премиерния състав) и като Медора (в третия състав). Боряна Петрова е балерина – украшение за всеки театър. Изпълненията й се отличават с изключително вярна интерпретация, с осмисленост на движенията, забележителна координация, съчетани с една особена озареност на сценичното присъствие.
Освен прекрасни прими, националният ни балет притежава забележителен мъжки солистичен състав, представящ различни и запомнящи се интерпретации на Конрад. Никола Хаджитанев грабна публиката още от първите мигове, като буквално влетя на сцената и остави без дъх зрителите в салона със своята бравурност, атлетичност и мъжествено обаяние. Изпълнението на Цецо Иванов като че ли най-много се доближаваше до мрачния романтизъм на Байроновия Конрад. Най-младият ни премиер-солист е балетист с феноменално красива физика, с издължени пропорции, чийто танц се отличава с благородство, елегантност и отчетливост на движенията. Въпреки че не бе в най-добрата си форма, Емил Йорданов представи своя интерпретация, отличаваща се с убедително сценично присъствие, умение да владее публиката, а във финалното па де дьо разгърна възможностите си на артист от класа.
Въпреки че не е на висотата на световните сцени, настоящата версия на балета „Корсар” е постижение за националния ни балет, обогатяващо репертоара му с една от най-обичаните и желани постановки. С богатството на хореографските си форми, с техническите предизвикателства за всички участващи – от солисти до кордебалет, спектакълът допринася за професионалното усъвършенстване на артистите и доставя наслада на публиката. Ненапразно всичките спектакли преминаха при голям зрителски интерес и бяха шумно аплодирани. От създаването си до наши дни, „Корсар” е любимо балетно зрелище, от което всеки остава удовлетворен.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”