Български  |  English

Креационистите в САЩ
отново в настъпление

 

39-годишната Ребека се опитва да овладее емоциите си. Тя седи на пейка пред Ноевия ковчег в „реален размер”, от година закотвен в едно село в щата Кентъки. Тази жена - домакиня от Индиана, току-що е излязла от внушителната конструкция, изградена от християните фундаменталисти от организацията „Отговорите в Битието” (Answers in Genesis, AIG), които защитават идеята за буквален прочит на Библията. Атракцията - нещо между „музей” и увеселителен парк, носещ наименованието „Неочаквана среща с ковчега”, е впечатлило силно тази дълбоко вярваща жена, „страстно обичаща историята”.
 
Динозаврите бяха в ковчега
На първия етаж, в дългата 150 метра лодка, децата се радват на десетки препарирани животни – по две от всеки вид, съществуващи или вече изчезнали, поставени в дървени клетки. Родителите, от своя страна, четат означенията, обясняващи как потопът е образувал „Гранд Каньон” (Големият каньон). За Ребека „отговорите, които музеят дава, са убедителни”. Тя дори научава, че „преди да се удавят, при отдръпването на вълните от потопа, и динозаврите също са били в ковчега”.
Ребека е сред единия милион посетители, разгледали и трите етажа на ковчега от момента на неговото официално откриване. Най-често пътуванията се организират от протестантските църкви в страната.
Отговарящите за атракцията „Неочаквана среща с ковчега” и за своеобразния й предшественик - „Музей на творението”, който съществува от десет години и се намира на 50 километра от нея, не крият, че тяхната основна целева група са вярващите.
„Ние трябва да им предоставим инструментите, с които те да защитят вярванията си. Всички протестантски църкви трябва да издигнат една и съща гледна точка, без да правят какъвто и да е компромис с теорията на еволюцията”, обяснява Натаниел Джийнсън, „изследовател в сферата на биологията и научен консултант” и на музея, и на атракциона, когото интервюираме в офиса му, изпълнен с много книги.
Това е начин да се засили креационисткото движение, което, макар и в състояние на упадък, си остава със силни позиции в САЩ. Според проучване на „Галъп”, публикувано през май, 38% от американците смятат, че Бог е създал Земята и човека в сегашния им вид преди повече от 10 000 години. В исторически план това число е твърде нищожно и поставя САЩ сред водещите държави, които са най-склонни да се съмняват в еволюцията.
 
Процесът, известен като „маймуната”
„Можем да си обясним тази специфика при протестантството, което по-голямата част от обществото изповядва, и с принципа „Scriptura sola”. По силата на този принцип, единствено Писанията могат да се приемат за авторитет - казва Глен Бранч, заместник-председател на Националния център за обучение на базата на научни изследвания - организация, защитаваща академичното образование срещу вмешателствата на идеологията.
„Към това трябва да добавим и историческото отдалечаване от противоречията на тема еволюция през XIX век и силната децентрализация в образованието, което отдавна вече позволява на училищата, според отделните щати и окръзи, да възприемат програма - повече или по-малко съответстваща на убежденията на местните вероизповедания. Вече почти век креационистките активисти се опитват да наложат своите възгледи в сферата на образованието. Американската история е изпъстрена със съдебни решения - жалони, които се противопоставят на еволюцията и на учените.
Пионер в своята област, професор Джон Томас Скоупс, записва името си в историята през 1925 г. по време на така наречения „маймунски” процес. Този гимназиален учител оспорва закон, който тогава е в сила в щата Тенеси и се нарича Законът Бътлър (Butler Act). Въпросната законодателна мярка забранява преподаването на еволюционната теория в държавните училища.[1]
Законодателният текст дължи името си на един депутат в щатския Конгрес - Джон Вашингтон Бътлър – фермер по професия, за когото „еволюционистите, които отричат историята на Творението, както е записана в Библията, не могат да бъдат християни”.
Скоупс се разминава с лека присъда - глоба от 100 долара, но медийната и интелектуална победа отива в ръцете на еволюционистите. Причината е, че по време на процеса защитниците на Закона „Бътлър” създават силно обскурантистки образ на убежденията си. Въпреки това, Законът „Бътлър” се радва на уважение до 1967 г., когато друг учител решава да го оспори. Този път той печели в юридическата схватка, позовавайки се на „свободата на изразяване” в първата поправка на Американската конституция.
 
Първата поправка
Този основополагащ епизод е първият от дълга поредица спорове, при които креационистите претърпяват серия разгромни поражения.
Щата Арканзас, например, на два пъти се опитва да извади от програмите на държавните си училища теорията за еволюцията. През 1968 г. обаче Върховният съд постановява тази практика за противоконституционна, потвърждавайки, че Първата поправка в Конституцията не позволява на държавата да наложи или забрани определен тип обучение на база религиозни убеждения. През 1982 г. по същия начин се отхвърля и опитът на същата тази държава да въведе „балансирано” образование между еволюция и креационизъм. А от 80-те години насам подобна съдба спохожда и други креационистки офанзиви, започнали по фронтовете на няколко щата.
След тези неуспехи антиеволюционните активисти внасят корекции в стратегиите си. „Ние можем да разпределим отделните политически атаки срещу преподаването на еволюцията в Съединените щати в три вълни", казва Никола Й. Матцке, автор на изследване, публикувано през 2015 г. в списание „Science”, за целите на което той е анализирал 67 проекта на антиеволюционни закони от 2004 г. След 1968 г. категоричните забрани стават невъзможни и креационистите се опитват да въведат понятието „наука за сътворението”, след което и термина „интелигентен дизайн” (ID). Но тези опити също се провалят.
През 2005 г. федерален съдия забранява в щата Пенсилвания в учебните програми да се въведе така нареченият „интелигентен дизайн” (ИД). Според проекта на програмата, ИД е алтернативно на дарвинизма обяснение за произхода на живота. Съдията отрича ИД да има статута на „наука” и потвърждава връзката му с религиозни вярвания, на които като цяло достъпът до класните стаи е напълно забранен.
 
Неразбиране
По същия начин, опитите на креационистите да си играят с думите се сблъскват с идеята за справедливостта. През 2002 г. в едно графство в Джорджия върху всеки учебник бива поставена лепенка с надпис: "Еволюцията е теория, а не е факт”. Две години по-късно родителите на учениците завеждат дело и премахват предупреждението. „Този опит илюстрира неправилното разбиране на обществеността за това, какво е теория в науката”, казва Филип Кроули, преподавател по биология в университета в Кентъки. Креационистите искат да ни накарат да вярваме, че теорията за еволюцията може да е обект на дискусия, на оценяване, че по нея може да се спори, защото е само хипотеза. През 1996 г. папа Йоан Павел II, разграничавайки се от креационистките християнски течения, заявява, че „еволюцията е повече от хипотеза”.
Но подобни неуспехи не обезкуражават поддръжниците на креационизма. Те се опитват да разводнят проблема с еволюцията, включвайки го в редица теми, смятани за "полемични", по-непряко свързани с религиозните вярвания. Те призовават за развиване на "критичното мислене" на учениците или за защита на "академичната свобода" на учителите. В продължение на две години техните атаки постоянно увеличават броя си. В щата Мисури, например, се опитват да предложат текст за преподаване, който би дал на учителите повече свобода, за да се справят с „противоречивите” научни теми. В щата Монтана защитават резолюция, която се застъпва за разработването на „критично мислене” в уроците за произхода на живота, естествения подбор, ДНК... В други щати, като Южна Дакота, например, включват глобалното затопляне или клониранета на хора в тези "полемични" теми.
Последен засега опит в тази посока беше направен в щата Тексас тази пролет. Той предполагаше да се предостави на учителите свободата да преподават „силните и слабите страни на съществуващите научни теории”. Тук отново като аргумент се изброяваха "климатичните промени, биологичната еволюция, химическият произход на живота и клонирането на хората". Но всички тези текстове бяха отхвърлени.
 
Да мислим различно
Споменатият вече Филип Кроули остава твърд в позицията си, че "в съда аргументи на науката винаги натежават повече". Той обаче признава, че в южните и централните щати на САЩ се наблюдава „подем” на задействаните съдебни процедури. „Просто сме в цикъл. Когато е налице нарастване влиянието на консервативната десница, както е сега, фундаменталистите надигат глас”. Подобно законодателство е в сила в няколко щата - Мисисипи, Тенеси и Луизиана - и хиляди деца са изложени на натиска на вълната, насърчаваща изучаването на креационизма.
Изваждайки на преден план обстоятелството, че е завършил микробиология, господин Джийнсън, водеща фигура в „Отговорите в Битието”, се явява един от най-яростните участници в дебата. В новата си книга „Да заменим Дарвин” ( „Replacing Darwin”, издателство Master Books) той се позовава в по-голяма степен на географията и биологията, а не толкова на Писанията, за да демонстрира „недостатъците в теорията на еволюцията”. „Аз не правя антинаука. Но децата, които слушат разни неща в училище, ще могат после вкъщи да прочетат моя труд, за да имат възможност да помислят и по по-различен начин”. Защото, според Джинсън, „научният консенсус”, който бил направил „неразбиваема” теорията на еволюцията, не издържа критика... „Науката винаги може да бъде поставена под въпрос”, казва този млад баща, който не се колебае да посегне и към Дарвин в подкрепа на своите твърдения. „Публикувайки „Произходът на видовете” през 1859 г., самият Дарвин допринесе за това консенсусът в онзи момент да се разхвърчи във всички посоки.”
Изправен пред подобни убеждения, господин Бранч запазва някакъв оптимизъм. „По-младите учители са по-добре обучени и от първите години от XXI век насам присъстваме на централизиране на образователните стандарти и програми на федерално ниво." Това не попречи на американците да изберат през 2016 г. един християнски фундаменталист за вицепрезидент, а именно - Майк Пенс, който по време на изслушване в Конгреса през 2002 г. заявява: „Дарвин никога не е мислил за еволюцията по друг начин, освен като теория. Така че, просто и смирено, бих попитал: не можем ли да я преподаваме именно като такава? И не можем ли да помислим да включим в учебните програми и други теории за произхода на видовете?” „Тези позиции произтичат от идеята за свободата на словото", обобщава философски Кроули. На нас, като възпитатели, се пада да се борим срещу невежеството." Стогодишна борба.
 
Le Monde, 19 ноември 2017
Превод от френски Иван Николов


[1] Законът е приет през 1925 г. Американското обединение за граждански свободи (American Civil Liberties Union, ACLU) обявява, че ще финансира всеки съдебен процес, който цели неговото премахване. Предприемчиви хора от град Дейтън, които търсят популярност на името на града си, убеждават учителя Джон Томас Скоупс да използва "еволюционистки" учебник и срещу него е образуван процес. (Бел. ред.)
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”