Български  |  English

Първите 10
от влиятелните 100

 

В ноемврийския си брой авторитетното списание Art review публикува ежегодната си класация на 100-те най-влиятелни личности в света на съвременното изкуство. Предлагаме кратките портрети, направени от редакторите на списанието, на първите десет от тях.  
 
1. Хито Щейрл - Артистът като теоретик, теоретикът като артист
Изкуството е могъщо. Или поне е конструкция от влиятелни сили, макар и не винаги положителни. Това е нещо, което признава Щейрл. „Съвременното изкуство е възможно благодарение на неолибералните столици плюс интернет, биеналетата, арт фестивалите и панаирите, паралелните поп-историйки и нарастващото неравенство в доходите” - продължава Щейрл в интервю за „Гардиън” от тази година. „Нека добавим и асиметричните войни, спекулациите с недвижими имоти, укриването на данъци, прането на пари и дерегулираните финансови пазари”.
Щейрл е начело на класацията заради активните си опити да разкъса по-горе изброените властови връзки.
Изкуството, което тя прави, носи характерен отпечатък - научни, обстоятелствени видеа, които ни разказват истории (в комбинация с вече направени, нарочно заснети или цифрово анимирани кадри); инсталации, които заемат видно място в тазгодишното Skulptur Projekte Münster – събитие, организирано веднъж на десет години.Работите й са комбинация от твърдоглава непоколебимост и академична прецизност в писането за изкуство, в лекциите – пърформанси, и в преподаването – все неща, чрез които тя критически влияе върху международния дневен ред. Тя също така извършва бавни промени. През септември, например, когато открива, че изложбата, в която е участвала, Deutschland 8: Германско изкуство в Китай, и която е показана в осем музея в Пекин, е спонсорирана от Rheinmetall AG - дюселдорфска компания, производител на цистерни и военни технологии, тя обявява протест. Пише до организаторите и след като не получава отговор, привлича вниманието на медиите към проблема. Като артист, заедно с редица други участници в големи изложби, тя е изключително активна - изготвя стандартен договор за организиране на изложби, като художниците са тези, които възлагат на кураторите, а също така и на поканилите ги институции да извършат надлежни проверки на спонсорите.
Текстовете, които художничката пише, живеейки в Берлин, са като изстреляни скоростни спекулативни тези върху дигиталната култура, политиката на образите и състоянието на човешкото съзнание в епохата на технологичния капитализъм. Това са текстове – генератори за цяло едно поколение, за което артистичният блясък и мрежовата култура вече са загубили смисъла на утопичните си обещания.
Щейрл пише в Duty Free Art - антология с есета, издадена тази година: „Съвременното изкуство принадлежи на време, в което всичко се движи и нищо не отива наникъде. Това е време на застояла ескалация, на серийни нововъведения под формата на пълен застой”.
Но вместо да избяга от така описаната корумпирана система, Щейрл се възползва от възможността да заеме подиумите и платформите с произведенията си, които, от своя страна, вече са емблематични за десетилетието на пост-краха. И може би това е показателно за възхода на осъзнаващото се като мрежово „пост-интернет” изкуство, което Щайерл „пръска” като флуиди из целия свят. Само тази година ние видяхме самостоятелната й видео инсталация от 2015 г. Factory of the Sun (показана за първи път в германския павилион на тазгодишното Венецианско биенале) и в Нюйоркския музей за американско изкуство Whitney Museum of American Art, и вкопенхагенския Kunsthal Charlottenborg, и в дюселдорфската Julia Stoschek Foundation, и в торинското пространство Fondazione Sandretto Re Rebaudengo. Към това трябва да добавим и множеството й презентации на форуми институции - от Хелзинки до Виена, плюс екскурзиите й до Сао Пауло, Буенос Айрес и Хуачеон, Южна Корея... Стотици се събират да слушат лекциите й в амфитеатрални зали, а после записите непрекъснато се разпространяват в YouTube.
Имайки връзки и от двете страни на Атлантика, артистичният „профил” на Щейрл намира подкрепа в англоезичния свят благодарение на силни връзки с нюйоркската критическа платформа e-flux (на 45-о място в тазгодишната класация), с изданието e-flux journal и с мрежата от политически арт просветители като Тревор Паглен (87 г.) и Лаура Поитрас. През декември бе показана инсталацията й от 2014 г. - Liquidity Inc, която бе показана в ICA в Бостън и бе включена в серията Still Human в колекцията на Рубел в Маями. И така нейните работи са навсякъде, а идеите й не търпят отлагане. През 2016 г. тя пише статия как начинът, по който се разпространява изкуството, очертава оперативната му инфраструктура. Може ли тези структури да бъдат изградени наново, така че да заработят по различен начин? - пита художничката. „Колко от стойността си ще загуби алтернативната валута на изкуството, ако нейните най-корупционни елементи бъдат регламентирани и променени така, че от изкуството да започнат да се възползват и по-големи общности?” Намирането на отговор на този въпрос се е превърнало в мисия за Щейрл.
 
2. Пиер Юиг - разсъждаващият художник концептуалист
Юиг, който в момента се намира в Ню Йорк, набира все по-голямо влияние през последните години, създавайки амбициозни работи, надхвърлящи човешкото - независимо дали става дума за хилядолетия напред и назад във времето или за случки от света на животните. Той може да се похвали с големи участия в Espaces Louis Vuitton в Токио и Венеция, със спечелването на наградата „Нашер” през 2017 г. (включително и със сумата от $ 100 000). Освен това, Юиг показва свои неща в Мюнстер, които се превръщат в безспорен хит на тазгодишния Skulptur Projekte: това е постапокалиптична екологична система в развалините на изоставена ледена пързалка – и единствените живи организми са пчели, пауни, водорасли. Движенията на животните се засичат от сензори, които отчитат както нивата на СО2, така и броя на бактериите. Тази информация се предава на инкубатор, съдържащ ракови клетки. И колкото повече жизненост е отчетена в екосистемата на Юиг, толкова по-висока е скоростта на репродукцията, катализирана в стъклените прибори. Както сам Юиг признава, той не се интересува от създаването на фикции, а от нови реалности. А реалностите, които изгражда, се оказват притеснително визионерски.
 
3. Дона Харауей - теоретикът в сферата на науката, технологиите и феминизма
Присъствието на Харауей в света на изкуството е всеобемно. Заглавията на работите й, които са едновременно и академични, и брилянтно поетични, варират от A Cyborg Manifesto (Манифест на киборг) (1984) – текст, смятан за ключов по отношение въпросите на идентичността и възхода на изкуствения интелект, до Staying with the Trouble (Да си останем с проблемите) (2016) – който разглежда антропоцената и е посочван, къде нарочно, къде не, от всякакъв род артисти и куратори за източник на вдъхновение. Тази година на нейно име бяха наречени редица изложби, като Past Skin в MoMA PS1 в Ню Йорк; The Dream of Forms (Мечтата на формите) в Токийския дворец в Париж; Белгийското биенале Contour; и Международния фестивал на изкуствата Lofoten в Норвегия. Наред с това, тя продължава да преподава в Калифорнийския университет Санта Круз. Освен това, нейната личност и работите й се превръщат в тема на конференция в музея Stedelijk в Амстердам. Малко по-късно тя изнася важна лекция в Института за изкуства в Сан Франциско.
 
4. Адам Шимчик - артистичният директор на Документа 14
Ако някой се е съмнявал в амбициите на Шимчик да организира по драматичен начин „голяма изложба” в период на политическа криза, то неговата Документа 14 - в Атина и в обичайния й дом в Касел – оправда желанията му – той добре се справи със задачата си да раздели аудиторията на два полюса. Възползвайки се от всички типове радикални маркери за маргиналност и съпротива, от политики в условия на преход до различни сцени от живота на местни общности, от миграционни кризи до различни антикапиталистически акции, Шимчик ни показва така наречения „културен туризъм”, предизвиквайки публиката с противоречията на глобализацията. В Атина срещу него повдигат обвинения, че е нанесъл сериозни щети върху туризма. В Касел местните медии излизат с много смесени отзиви. Отношенията на Шимчик с германския град леко се обтягат през август, когато става ясно, че разходите за гръцкото приключение са твърде над лимита - и Документа се оказва на червено със 7 милиона долара. Шимчик започва контраатака, обявявайки, че е дошло време да се говори критично за целта, заради която се организира мащабното събитие. Както стана ясно – с този куратор Документа си е сложила таралеж в гащите.
 
5. Дейвид Цвирнър - човекът начело на империята на галериите в Ню Йорк, Лондон, а скоро и в Хонконг
На Цвирнър сякаш не му е достатъчно, че представлява тежката артилерия от имена в съвременното изкуството, като Яйо Кусама, Нео Рауч и Волфганг Тилманс, но продължава да търси и популяризира талантливи артисти. Големият му удар тази година се нарича Феликс Гонзалес-Торес (него го представлява и Андреа Росен).
Това, което Гонзалес-Торес показа в Ню Йорк, си заслужава да бъде изложено във всеки един музей по света. През февруари критикът Хилтън Алс, спечелил „Пулицър”, бе куратор на изложба с работи на Алис Нийл, а интересът на галерията към писатели и писмени свидетелства бе допълнително засилен от предизвикателствата в книгите на Цвирнър – сред тях - „Пикаещите фигури” на френския историк на изкуството Жан-Клод Лебенсщейн. Книгата представлява история на уринирането като сюжет в творбите на изкуството през вековете. Извън САЩ Цвирнър открива ново изложбено пространство в Хонконг, в което посетителите ще могат да влязат през 2018 г. В Лондон галерията представя художници, които все още не са особено известни и не са във важни класации. Сред тях осемдесетгодишната британска художничка Роуз Уили и младият бразилски артист Лукас Арруда. В крайна сметка, няма нищо изненадващо, че Цвирнър инвестира в „Арта” – компания стартъп, която сравнява цените на услугата – доставка на творби на изкуството.
 
6. Ханс Улрих Обрист – артдиректор на Serpentine Galleries и вдъхновител на глобални мрежови проекти за изкуство
В този списък няма много имена (а и принципно не са много хората), чийто ден минава в изнасяне на лекции редом до астронавта Бъз Олдрин, писателката Чимаманда Нгози Адики, философа Бруно Латур и екопсихолога Питър Уеб. Освен това, повечето от тези хора си нямат асистент, който да работи от полунощ до 6 часа сутринта, дешифрирайки и редактирайки стотиците интервютата, които Обрист дава всяка година. Но нека първо да ви представим Обрист като куратор - разбира се, това е неговото основно занимание, освен работата му в Serpentine Galleries. Тази година той показа работи на австрийската художничка Мария Ласниг в Галерията в Атина, както и неща на Филип Парено, Етел Аднан и Адриан Вияр Рохас във Villa Empain, Брюксел. Личността му може би била по-добре описана, ако разплетем информационния “възел”, имайки предвид, че той непрекъснато се мести от място на място (интервютата му от поредицата пътувания до Индия предстои да бъдат издадени до края на годината). Между другото, в двете изложбени пространства на Serpentine Galleries биват показани работи на Роуз Уали, Уейд Гюйтън и най-вече на Артър Джафа. Обрист е част и от консултантския екип, подготвящ откриването на френския артистичен парк Luma Arles в началото на 2019 г.
 
7. Айвън и Мануела Уърт – именити галеристи, които имат пространства в Цюрих, Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис и Съмърсет
Ключовият момент в стратегията за развитие на галерийната политика на двойката Уърт е съчетаването на важни художници с разбирането, че да колекционираш изкуство е начин на живот. Тази година към списъка на Hauser & Wirth бяха добавени имена на институции като Fondazione Piero Manzoni и August Sander. Активните артисти, присъединили се т.г. към галерията, са Джак Ухитен и Гета Братеску. Румънската художничка имаше павилион на Венецианското биенале заедно с Филида Барлоу и Марк Брадфорд. След това не можем да пропуснем картините на Филип Гъстън в Accademia. Бившият куратор на „Център Помпиду” Флорънс Дерийо наскоро бе назначен за артдиректор, отговарящ за изложбите, което донякъде компенсира промяната, настъпила през февруари, когато Hauser Wirth & Schimmel в Лос Анджелис изведнъж се превърнаха в най-обикновена галерия - Hauser & Wirth. Поглеждайки на изток, стигаме до галерийното пространство в Хонконг, а освен него и до представителства в Пекин и Шанхай. Двойката швейцарци ремонтират бутиков хотел в Бремар, Шотландия, където, без съмнение, ще бъдат изложени работи на техни художници – по същия начин, както в къщата за гости в галерията им в Брътън, Съмърсет.
 
8. Телма Голдън - директор на Studio Museum в Харлем
През 2018 г. Studio Museum в Харлем отбелязва своята 50-годишнина.Телма Голдън, която се завръща в музея през 2000 г. (след като именно там започва кариерата си през 1987 г.), сега следи за изграждането на нова сграда по проект на Дейвид Аджай. Идеята е през следващата година тя да заеме мястото на дългогодишния склад на музея (самият музей ще бъде отново отворен през 2021 г.). Голдън е един от кураторите, която помогна за налагането на дефиницията, измислена от нея и американския концептуалист Глен Лигон - „пост-черно” изкуство. Това се случи във време, в което непрекъснато ни препотвърждават обстоятелството, че расата все още не е „пост” тема. Така вече три десетилетия Телма Голдън е начело на афроамериканското изкуство. Ангажирайки се с Харлем, тя продължава да дава съвети както за музейната политика, така и за кураторските подходи на места като LACMA, във фондацията на Обама (там тя помага за бъдещото структуриране на президентската библиотека), а също така и в Нюйоркския комитет по въпросите на културата.
 
9. Бруно Латур – задължителният философ и социолог, без когото не можем
Безспорно, Бруно Латур е теоретикът на изкуството от последните години, ако приемем, че голяма част от обектно ориентираната онтология / философията на спекулативния реализъм, предизвикала изкуството днес, е изкристализирала от негови трудове като Reassembling the Social („Реасемблиране на социалното”) (2005). Важно е също така, че френският социолог - философ не се крие в някоя кула от слонова кост. Неговата работа е пряко свързана с абстрактните идеи и реалните световни кризи. Днес той признава, че голямата му грижа е Гея - планетата, представляваща крехък, взаимосвързан организъм (включително и с хората на нея). Тази загриженост е естествено продължение на книгата му Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime (“Лице в лице с Гея: Осем лекции върху новия климатичен режим”) (2017 г.) Така Латур развива идеите си по въпроса за нечовешкото и концепцията си за Parliament of Things („Парламента на нещата”). Латур притежава фанатична енергия и поддържа постоянен ритъм, в който чете лекции и пише есета – един истински интелектуалец – общественик в епохата на антропоцена. Фактът, че Латур е авторът на нощното шкафче на артиста, е изненадващ сам по себе си – защото малцина философи вдъхновяват другите и ги карат да свършат нещо.
 
10. Гавин Браун – британският галерист, разкъсван между Харлем и Рим
Ако решите да откриете артистично пространство извън границите на обичайния нюйоркски квартал на галериите, вие сте или глупак, или сте изключително самоуверен и вярвате в успеха на изложбата си. Според нас, Браун попада в групата на последните. И той има основания да бъде такъв. Откриването на първата галерия с работи на Артър Джафа точно след изборите в САЩ се оказа мощен жест (в „Ню Йоркър” коментираха, че „случаят „Джафа” е по-голям от политиката - това е темата за живота на чернокожите в Съединените щати”). Браун приключва с обновяването на своята Harlem gallery (освен нея, той има изложбени пространства в китайския квартал в Лондон и в Рим). Останалата част от програмата му също заслужава внимание: самостоятелни изложби на Джоан Джонас, на Риркрит Тираваниха (за когото е привлечен и меценат от Пуерто Рико), както и на Рейчъл Роуз (изложбата й отваря врати в 18.00 часа и затваря в 06.00 часа). Браун прави добър бизнес, а галерията му функционира на принципа - свободно пространство на духа. През февруари той бе „съучастник” в организирането на фестивал на дискусиите в неголям формат, имащ за цел да формулира колективен отговор на променящата се обстановка в Америка – както в политически, така и в културен план.
Превод от английски Теодора Георгиева
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”