Реплика от ложата (театър), брой 1 (2925), 12 януари 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>И корабът пътува...</i>
Български  |  English

И корабът пътува...

 

“Приемаме го за нас” (Mir nämeds uf öis) от Кристоф Марталер. Режисура Кристоф Марталер. Сценография Дури Бишоф. Костюми Сара Кителман. Музикална картина и аранжимент Бендикс Детлефсен и Щефан Вирт. Драматургия Малте Убенауф. Шаушпил Цюрих. Премиера 14 декември 2017.
 
С това представление Кристоф Марталер се завръща в Цюрих. Премиерата – десет дни преди Коледа – бе описана като завръщането на блудния син. Марталер поставя за пръв път след 13 години в Шаушпил Цюрих, чийто интендант беше от 2000 до 2004 г. Тогава мандатът му приключи с финансови загуби за театъра и скандал, но също и с едни от най-интересните постановки, три от които бяха с покани за фестивала Театралната среща в Берлин. Легендарният швейцарски режисьор, който участваше в писането на историята на театъра през последните 20 години в Европа със своята естетика на ироничния музикално-театрален пърформанс, представя с последната си работа едно от най-дълбоките си, най-иронични и най-прецизно изработени представления. Посрещнат с фойерверк от възторзи, Марталер получи в края на годината културната награда на Цюрих. В завръщането с най-доброто от неговия театър, което представлява този спектакъл, някои от рецензентите привидяха с леко подозрение завръщане като с данайски дарове.
А в Mir nämeds uf öis има наистина всичко, което е типично за най-добрите театрални вечери на завършилия старинна музика в Цюрих известен театрален режисьор. Тоест, има ирония, комизъм, гротеска, виц, песни и великолепен актьорски ансамбъл. Както обикновено, и то е структурирано от хорово говорене на съвременни персонажи и от прецизно изработен музикален колаж. Задължителна е разработката на сериозна и дълго обмислена концепция за спектакъла от Марталер и неговия екип. Сетне тя се въплъщава в разгърната и прецизно изпълнена музикално-театрална партитура.
Кои са токсичните активи на съвременното общество? Кои са лошите кредити в отношенията? Кои са ситуациите на принуда, в които влиза човек днес, и има ли изход от тях? Това са въпросите, от които възниква представлението. Едва ли има по-подходящ изказ от банковия дискурс, по-добри фигури от подбраните представители на “бизнес средите”, с които да се представят болните страни на живота на човека днес (в Швейцария). Марталер иронично преобръща в спектакъла си дискурса на т.нар. “лоша банка” (bad bank, наложила се след финансовата криза през 2008 г., която изкупува лошите кредити и т.нар. токсични активи с цел оздравяване/саниране на вече отпусналите кредити “добри” банки), за да я превърне във фигура, чрез която да покаже гнилите, слабите места на живеенето в (хипер)модерния съвременен свят. Събира на едно място (в една “банка”) ръководител на международна спортна организация (тук е FAFI вместо FIFA); новопокръстен пастор, който е бивш индустриалец, произвеждащ и търгуващ с месо; една внезапно получила голямо наследство госпожа (тип Дюренматовата “стара дама”); мениджър на фирма и т.н. Събира ги и ги изпраща на космическо пътешествие. С полет MNUЦ-SW 17 неговите персонажи отпътуват за бъдещето. Корабът представлява елегантен салон, конструиран от Дури Бишов. Сцената изглежда леко по-театрално от друг път или, по-точно казано, от винаги изненадващата концептуално-инсталационна сценография на Ана Фибрук, с която Марталер направи почти всичките си представления.
На борда на този космически кораб всички се оказват обаче в една затворена ситуация, тип Сартр, от която излизане няма. В тази ситуация на принуда пътниците на космическия кораб показват всички страни на своите герои, а в общуването - техните слабости. Марталер обаче е милосърден както винаги към своите герои и техните болни места. Това милосърдие се изразява чрез мекия хумор и фината ирония, с която ги разкрива. Една от най-бляскавите сцени е “признанието”-мърморене на ръководещия международната спортна организация, започващо с неизменното "sorry for that", обещаващ да намали английските думи, с които обичайно е изпълнен този смарт-телефонен-тип изказ, докато настоява за "transparency”.
С основание един критик написа, че е трудно да се нарече критика на капитализма и на родната му Швейцария това представление. А и съвсем не само за Швейцария става дума в него, макар още заглавието, изписано на швейцарски немски (Mir nämeds uf öis/Wir nehmen es auf uns), да носи този полъх. “Приемаме го за нас” би могло тук да се разбира като “вземаме го с нас” – всичко това, което сме натрупали като лоши активи в нашия живот. Така полученото от съвременното общество, което отнася към бъдещето космическият кораб на Дури Бишоф, трябва да спаси, за оздрави всъщност живота на оставащите на земята. Можем да предположим, че това са зрителите в театралната зала. Тоест, театърът има и тази функция – да изиграе ролята на “лошата банка”, за да спаси “добрите”. Но това, разбира се, също е автоирония. Доколкото театърът също печели от играта. Така иронията на Марталер всъщност спасява от еднозначно схващане критиката, която по много сцени лесно стана сценично клише. В неговите пространства винаги остава обаче някаква дълбока загадъчност и все пак лека замечтаност. Гротеската, комизмът, вицът, с които неговите актьори играят персонажите си, носят особена, мека съпричастност към тях. И както винаги в неговите работи, така и тук за онова, за което те, неговите персонажи, не могат да говорят, могат фантастично да пеят или свирят.
На борда на кораба Марталер и Бендикс Детлефсен, който прави музикалната картина, качват “швейцарския композитор” Рихард Вагнер. Изпълненията се движат от Бах до Пучини, от Вагнер до Удо Юргенс, Елтън Джон и Майкъл Джаксън и са истинско удоволствие. Мецосопраното Тора Огестат, която е почти постоянен член на трупата на швейцарския режисьор, играе ролята на нещо като персонаж-фокус на цялостната музикална партитура. Обичайният репертоар на спектаклите на Марталер включва от барок до шлагери, от класика и романтизъм до поп. От двете страни на сцената изплуват нагоре две пиана, а прецизните изпълнения на музикантите и актьорите насищат и ситуацията, и историята, която разиграват, с поезия, вицове, ирония, футурологични спекулации и откровения.
Корабът от това представление на Марталер пътува към бъдещето с един склерозирал икономически и бизнес елит. За разлика от кораба на Фелини (“И корабът пътува”, 1983 г.), който пътува за погребението на най-великата певица на всички времена с целия артистичен елит на борда. Пътниците на двата кораба несъмнено са изображение на света така, както двамата режисьори го виждат. Най-ценното обаче, което носи на борда си представлението на Марталер, е всъщност неговата трупа. А тук тя е постигнала завидна прецизност в изпълнението.
 
Цюрих, декември 2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”