Български  |  English

Време е художественият ни живот
да премине на друго ниво

 
- Години наред бяхте водещ куратор в музейни институции (основно в СГХГ, но за кратко и в НГ). И в двете галерии успяхте да промените отношението към съвременното изкуство. Защо решихте да изоставите общинските и държавни институции и да откриете своя галерия?
- Успях ли? Не съм сигурна… Мисля, че в началото съвременното изкуство бе прието в музея малко случайно, промъкна се по терлици, а сега се показва, защото вече е неприлично да не го правиш. Истинският успех ще дойде, когато институциите сами осъзнаят смисъла от подобни усилия и те се отразят върху цялостната им дейност и поведение. Изолираното показване на изложби на съвременното изкуство в пълна дисхармония с останалата политика на морално остарели експозиции и овехтели интерпретации на историята на изкуството издава именно това повърхностно и нездравословно отношение. Съвременното изкуство още се приема като непослушното дете, което трябва да търпиш, но не да се опиташ да социализираш, а не дай си боже – да се поучиш от него. Отричането е базирано на непознаване. А това е неприемливо, когато става дума за историци на изкуството. Познаването обаче изисква много усилия, които малцина са готови да положат. По-лесно е да се правим, че съвременното изкуство не съществува. Това е жалко, защото неговата динамика, сложност, интердисциплинарност дават много отправни точки и ни карат да погледнем с различни очи както на настоящето, така и на миналото, и в частност на работата си като музейни куратори.
У нас е по-лесно да промениш институциите, отколкото хората, които работят в тях. И двете места напуснах не по собствено желание. В едното стана прекалено трудно да реализирам идеите си, а от другото бях уволнена с формалния повод, че съм се изказала срещу политиката на Министерството на културата. Истината е, разбира се, по-дълбока – привържениците на статуквото, на идеята за музея като храм, на представата за историята и утвърдените имена в нея като свещена крава, страхът от по-резки движения, които ще ти ритнат стола, без който си никой – всичко това оставя борещите се за промяна хора извън борда на държавните структури. Затова трябваше да си създам своя структура.
- Галерията се казва "Структура". Има ли програма в това име?
- Не е случайно избрано. От една страна, беше вдъхновено от самото място и перфектната му архитектурна логика; от добре изграденото пространство и структурирания таван, който възстановихме с много внимание към детайла. От друга страна, наистина смятам, че е крайно време художественият ни живот да премине на друго ниво. И никак не се заблуждавам, че това ще го свърша аз. Имам предвид всички общи усилия вече повече от 30 години – на отделни индивиди и организации, които заслужават нова перспектива. Напоследък имам надежда. В продължение на повече от две десетилетия Институтът за съвременно изкуство-София последователно и на високо професионално ниво поддържа каузата без отстъпление. В същата посока работят сдружение “Изкуство днес”, фондация “Изкуство Дела и Документи”. Днес виждам доста други организации и платформи, които заявяват постоянство и създават благоприятна среда за развитие: Swimming Pool, Aether, Фридж, Хип Хип Ателие, Генератор, One Night Stand, фондация МУСИЗ, квАРТал, фондация “Отворени изкуства”, Contemporary Space. Те се ръководят от млади хора, някои завършили в чужбина, с различна визия за света и за начина, по който трябва да се случват нещата. Не са отровени от стари травми и взаимоотношения, които постоянно избиват в безсмислената битка между предишния и новия ред. Така се създава здрава основа с уважение към останалите, но без съобразяване с губещите каузи. В края на миналата година се откриха две нови галерии, които ясно заявяват желанието си да представят съвременно изкуство – One Monev Gallery и Структура. Съвместно с галерия Сариев, която има огромна преднина в тази посока, международен опит и репутация, се оформя едно досега останало незапълнено поле в художествения ни живот. Давам си сметка и за приноса на колегите от галерии, като „Ракурси”, „Стубел”, U P.A.R.K и други, които през годините са осигурявали възможност за показване и на съвременно изкуство. Всички те ще играят свързващата роля между по-експерименталните платформи и музеите.
Когато създадох проекта “Място за срещи” в Софийска градска художествена галерия преди около 12 години, нямаше никакви места за изява на млади автори, работещи в областта на съвременното изкуство. Музеят се нагърби с тази задача, която по принцип не му принадлежи, но трябваше да се реагира спрямо ситуацията. Това беше положително явление, но по принцип не съвсем нормално. Художниците попадаха в музея едва ли не от ученическата скамейка. А после накъде? Сега те ще могат да извървят един по-дълъг и по-логичен път, да се развият естествено и поетапно. Създава се йерархия, която е важна, за да има конкуренция, израстване и, не искам да съм груба, но – отсяване. Върви се към нормализация.
- Каква ще бъде изложбената политика на новата галерия? Какво трябва да знаят авторите, които биха искали да работят с галерия "Структура"?
- Съвременно изкуство, международна програма, кураторски изложби. Запазване на чистотата на пространството – класическа галерия за съвременно изкуство. Засега единствено не го мисля в посока на комерсиална галерия. По-скоро ще бъде център за съвременно изкуство, който трябва да привлече, възпита и да отгледа публика. Ще се опитаме да улавяме най-интересното от художествения живот тук и ще показваме успели чужди автори, защото това самочувствие ни е нужно. Идеята е постепенно да престанем да говорим за български и чуждестранни художници като отделни и несъвместими понятия. Надяваме се, че чрез активна интеграция ще направим и родните автори по-видими навън. Няма да се откажа да откривам и подкрепям съвсем млади художници, но идеята е в галерията да се представят по-утвърдени автори, с които да се работи на друго ниво. Първите две-три години са период на утвърждаване в местен и международен план, на набиране на скорост и намиране на собствен облик. Галерия „Структура” е част от вече доста развита сцена. Трябва да намеря мястото й, за да може появата й да има смисъл за общото развитие.
Има много художници, които харесвам, но не мога да работя с всички. Необходимо е да правя избори, които в даден момент ми се струват най-правилни не само спрямо моите предпочитания, но и спрямо ситуацията. Трудно ми е да се вторача единствено и само в автора и в неговите произведения. Винаги ги разглеждам като част от всичко, което ни заобикаля; разполагам ги в пространството и времето – доколкото личните ми познания и интереси ми го позволяват.
- Пазарът за съвременно изкуство в България почти отсъства. На какво се дължи това? Какъв е шансът на една частна галерия, която предлага съвременно изкуство, да оцелее в тази пазарна среда?
- Дължи се на съвкупност от много фактори. Съвременното изкуство се развива в България едва от около 30 години – кратък срок, за да се изгради стройна система на взаимоотношения. Въобще изкуството ни като цяло съществува в свободни условия едва оттогава. Все още не може да се отърси от желанието и комфорта на държавата – да го издържа, да се грижи за него, да осигурява ателиета, апартаменти, почивни станции, творчески бази и регулярни откупки. Невероятно е, но тази мечта тайничко все още съществува.
Държавата също не съзнава и не разбира къде и как да се намесва. Битката ни за участието на страната на Венецианското биенале е не просто битка за една изложба и за определени артисти, а за принципната подкрепа, която ще направи това изкуство по-видимо, признато и уважавано. Свидетели сме как информацията за успехите на Кристо, която достигна до широката публика едва неотдавна, вече значително промени отношението на хората както към неговото творчество, така и към съвременното изкуство като цяло. Световният интерес към “Плаващите кейове” отключи любопитство и респект и на местно ниво, които неминуемо се прехвърлят към цялата сфера. Необходимо е държавата да застава зад съвременното изкуство точно там, където това ще доведе до повишаване на престижа му в обществото. Музеите също имат значителен дял в този процес по отношение на образование и създаване на зрителски навици. Така постепенно ще се увеличи публиката и ще се появят и колекционери. Споменах по-горе, че виждам като една от своите основни задачи именно разширяването на посетителския кръг. Има механизми за това, които смятам да използвам.
- Кои са ключовите стъпки, които трябва да бъдат направени и от кого (държавни институции, частни галерии, артисти, куратори, медии...), за да може пазарът за съвременно изкуство в България да се развие?
- В известна степен е въпрос на образование и възпитание. Купувачите и художниците трябва да уважават галериите и да се научат да не ги заобикалят. Спестените пари не си заслужават, защото пречат системата да функционира в своята цялост. Авторите и галеристите трябва да си съставят критерии, по които до образуват цените. Сега това се прави съвсем необосновано и хаотично. А критерии все пак има – участия в големи международни форуми, в изложби в галерии с репутация, публикации, публични и частни колекции и др. Аукционните къщи трябва да включат и съвременното изкуство в портфолиото си. Дори и първоначално да нямат печалба, самият факт ще започне да променя отношението към него. Колекционерите трябва да се научат да имат съветници – изкуствоведи или художници, хора, на които да вярват, и професионалисти, които ще определят облика на сбирките им. Архитектите и интериорните дизайнери също трябва да се научат да се консултират със специалисти, което със сигурност ще разшири периметъра на авторите, с които работят. Големите фирми и корпорации трябва да започнат да изграждат колекции – това е не само умно капиталовложение, но има невероятно позитивно въздействие върху служителите, които получат ново вдъхновение и се чувстват част от едно различно и позитивно преживяване. Държавата трябва да определи отделен бюджет за Музея за съвременно изкуство, да го отдели от опеката на Националната галерия и да създаде сериозен екип. Както много други държави, да създаде фонд за “износ” на съвременно българско изкуство по света, за неговото представяне и популяризиране извън граница. Съвкупността от всички тези действия ще помогне за развитието на пазара.
- Първата изложба в галерия "Структура" се казва "Форми на съвместно съществуване". Това ли е големият залог на нашето настояще в локален и глобален план, в изкуството и извън него - да се научим да съвместяваме различни, а понякога и несъвместими неща?
- Не исках изложбата да звучи поучително или пожелателно. Изпитвах необходимост да назова някои проблеми и най-вече да подскажа, че те не са само очевидните. Не можем да говорим за днешния ден, без да споменем тероризма, бежанската криза, разпространението на оръжие, Путин, Китай и дори Космоса. Но понякога големите проблеми, които ни пречат да живеем нормално, са много по-наблизо – в дома, семейството и може би в самите нас. Работите в изложбата разглеждат вътрешните и външните драми, невидимата миграция и видимото насилие, отчуждението и търсенето на собствен образ, екзотичното минало и сивото настояще, понякога неуловимата граница между оригинала и копието. Не знам дали съвместяването на всичко това е залогът на настоящето, но разпознаването на отделните елементи и равноправното разглеждане на всеки един от тях безспорно е полезно. Да си дадем сметка за различните части на цялото и да ги анализираме равнопоставено, без да се поддаваме на изграждането на йерархии. В този смисъл, първата изложба е програмна и показва каква ще е посоката на работа на галерия „Структура“. Интересуват ме комплексността, взаимовръзките, новите смислови нишки, които се появяват между отделни, понякога изглеждащи несъвместими, елементи. Двадесет и двама художници, двадесет и две позиции и „разговорите”, които се появяват помежду им, когато са събрани в едно пространство…
Въпросите зададе Кирил Василев
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”