Думи срещу думи ( литература), брой 2 (2926), 19 януари 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Ирландия отвътре
Български  |  English

Ирландия отвътре

 
Ема Донахю. „Чудото”. Превод от английски Маргарита Терзиева. Милениум, С., 2017
 
Ема Донахю, ирландска писателка, която живее в Канада, е вече позната на българската публика с романа си Стая (2010, български превод 2011). Той всъщност е нейният най-голям успех досега: шест значими награди, номинации за Ман Букър и Ориндж, превод на повече от четиридесет езика… Изброявам това, защото съм учудена от един парадокс. Стая е скромен роман, чиято най-забележителна находка е да разказва от името на петгодишно дете, родено и пораснало в малка стая, където психопат е затворил отвлечената му майка. И двата романа, които Донахю публикува след него (Жабешка музика и Чудото), са по-интересни и по-силни; и двата не се приближават до успеха на Стая, макар че все пак вземат по две-три награди. Изглежда, че умението да говориш „по детски“, да изговаряш сериозни, даже страшни неща с наивното отчуждение на „несериозния“ поглед е нов начин да се компенсира стресът от истеричната история на нашето време. Успехът на Елица Георгиева във Франция, а и у нас, е друга илюстрация на тази тенденция.
Чудото може да бъде наречен исторически роман, социален роман, мистерия с готически привкус или, както написва Стивън Кинг, „исторически трилър в духа на старите класики“. Историческото е старо пристрастие на Ема Донахю, не само защото е защитила докторат по история на английската литература в Кеймбридж, но и защото е убедена, че историята дисциплинира писателя, прави го по-наблюдателен и взискателен към своето писане. „Изследваш епохата 100% – казва тя – и след това решаваш кои 2% би могъл да покажеш.“Чудото, нека започна оттам, е много, много ирландски роман. Не само защото сюжетът е разположен във вътрешността на Ирландия от средата на XIX век, не дори затова, че рисува потресаващи картини на бита, традициите и нравите в едно дрипаво и невзрачно село, заобиколено от мочуреста земя, която дава само картофи и торф. Тази книга внушава духа на ирландците, след нея имаш усещането, че си разбрал най-характерното за тяхната психика във всички епохи.
Историята, от своя страна, присъства с характерни детайли (това са онези 2%, които избира авторката): Големия картофен глад, който трае седем години; раждането на професионалната сестринска грижа чрез пионерското дело на Флорънс Найтингейл; периодично избухващата омраза между ирландци и англичани… Действието започва с напрежение, достойно (и неслучайно напомнящо) за Агата Кристи. Млада милосърдна сестра, англичанка, една от първите възпитанички на мис Найтингейл, пристига насред блатата с екзотичната задача да наблюдава отблизо едно местно чудо: момиче на единадесет години, водено от религиозни подбуди, вече четири месеца живее, без да се храни. Либ Райт е модерен човек – скептичен, рационален, вярващ единствено в „чудесата“ на научното знание. Убедена, че става въпрос за измама, тя подхожда към своята работа като детектив от старата традиция на английския криминален роман. Среща се с ада на безпросветните предразсъдъци, на суровите отношения и на всемогъщата католическа вяра. Наред с тях, и с едно дете. Интелигентна, чувствителна, със светла душа, Ана О’Донъл сама по себе си е мъничко чудо сред мрачната действителност, в която живее. Удивителна истина, мания или поредното шарлатанство е нейната способност да се храни с въздух и вяра? Започва дългият път, по който ще се случат множество чудеса, включително със скептичната Райт. И в този случай Ема Донахю изгражда сюжета върху исторически материал, обобщавайки наблюденията си върху петдесетина случая на „постещи момичета“, популярни в различни страни между XVI и XX век. Тя разказва пестеливо и увлекателно, в широк регистър на емоционално въздействие: от любовен романс до готически ужас. Чудото е роман много по-сложно и по-ефектно написан от Стая, затова всеки, който не се е срещал с популярната и продуктивна писателка, е добре да започне оттам.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”